Константин Иречек

роден: 24 юли 1854 г. във Виена, Австрийска империя

починал: 10 януари 1918 г. във Виена, Австро-Унгария, на 63 г.

националност: България, Чехия

занятие: просветен деец, философ

мандат като Министър на народното просвещение: 11 май 1881 – 5 юли 1882 г.

назначен от: Александър I Батенберг

при министър-председател:

предшественик: Михаил Сарафов

наследник: Георги Теохаров

народен представител в: УС, I ВНС, I ОНС, II ОНС, II ВНС

Константин Йозеф Иречек (на чешки: Konstantin Josef Jireček) е чешки историк и български политик. Той е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.

Биография

Произход и образование

Константин Иречек е роден през 1854 г. в чешко семейство във Виена. През 1872 г. издава своята първа научна работа – „Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870“. През 1875 г. завършва история с докторат в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.

Професионална кариера

Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ („Dějiny národa Bulharského“), е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 г. и на руски през 1878 г., като претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929). Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 г., но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 г., посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.

Политическа и творческа кариера

След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 г. заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. Той се сближава с военния министър Казимир Ернрот и става част от кръговете около княз Александър I Български, недоволни от предвиденото в Търновската конституция демократично устройство на страната. През 1881-1882 г., по време на Режима на пълномощията, оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при Министерството и директор на Народната библиотека „Кирил и Методий“ в София.

Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е сред инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София, като от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел.

Иречек е награден с първия златен медал „За наука и изкуство“ от княз Александър I през ноември 1883 г. Преди отпътуването си от София получава от Княза и ордена „Св. Александър“, III степен (август 1884).

През септември 1884 г. Константин Иречек се завръща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 г. до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.

Смърт

Константин Иречек умира във Виена на 10 януари 1918 г.

Библиография

  • Книгопис на новобългарската книжнина. 1806-1870. 1872.
  • Dějiny národa Bulharského. 1876.
  • История болгар. Одесса, 1878
    • История на българите. 1886.
  • Пътувания по България. 1888.
  • Княжество България. 1891. (в 2 тома)
  • Княжество България (1899) – второ издание; включва и Пътувания по България
  • История на сърбите. 1922-1923. (в 4 тома)
  • Български дневник 1879-1884. 1930-1932. (в 2 тома) (Том 1) и (Том 2)
  • La civilisation serbe au moyen âge. Paris, 1920

източник: уикипедия