роден: 1786 г. в Нова махала, Габрово, Османска империя
починал: 30 септември 1879 г. в Киев, Руска империя, на 93 г.
националност: България
професия: архиепископ
религия:
Йосиф Соколски е известен български църковен деятел от епохата преди Освобождението, основател на Соколския манастир. Йосиф играе видна роля при подписването на Унията с Римокатолическата църква през 1860–1861 г. и е Aпостолически викарий (администратор) на Български апостолически викариат.
Биография
Младежки години
Роден е като Тодор Петрович в село Нова махала, днес квартал в Габрово около 1786 г. в семейство на православни християни, баща му бил дървар-въглищар. Тодор ходел често с баща си в гората, за да му помага, тъй като бил единственото момче в семейството. На четмо и писмо вероятно е бил научен от селския свещеник. През детските си години се проявявал като „буйно момче и мразел турците“.
До 1826 г. за живота му е известно следното. В началото на 19 век (около 1802 г.) става послушник в Троянския манастир, където приема монашество през 1806 г. и остава там дълги години. Посещава Света гора (Атон) през 1820-те години, откъдето донесъл ръкописа на „Габровски сборник“, в който е описано житието на свети Онуфрий Габровски. На 1 май 1826 г. става игумен на Калоферския мъжки манастир. Както пише д-р Петър Цончев,
Това става ясно от една негова бележка на първия празен лист от книгата „Священное цветособрание или сто и четыре священны истории от Гибнера“ на Будин, 1824 г. Тази книга се намира в Габрово, в библиотеката на покойния свещеник Васил Михов, който е бил сродник на Йосиф Соколски и негово духовно чедо.
Според някои автори, като Теплов и Георги Раковски, преди да се покалугери, Йосиф Соколски е бил хайдутин. Според неговия биограф Станимир Станимиров, както и според д-р Петър Цончев, това не би могло да е вярно.
Според думите на йеромонах Йосиф, игумен на Габровския манастир,
Решението на Йосиф Соколски да напусне Троянски манастир и да се установи в Габрово, за да основе манастир тук, било взето, когато монасите в Троянския манастир се разделили на 2 еднакво силни партии и при избор на заместник на починалия игумен не могли да дойдат до съгласие.
Основаване на Соколския манастир и Габровския девически манастир
През 1832 г., вече като архимандрит, Йосиф Соколски пристига от Троянския манастир в Габрово, за да построи манастир на местността Сокола (над с. Етъра, Габровско, сега квартал на Габрово). Жителите на с. Етъра така наричали скалата и хълма и манастирът приема това име, както и до днес е известен – Соколски манастир. Не е известно точно откога архимандрит Йосиф приема фамилното име Соколски.
В края на 1830-те години Йосиф Соколски прави постъпки да основе в Габрово девически манастир „Свето благовещение“. През 1839 г. получава нужния ферман. Най-напред са построени килиите (1840-1842), а самата църква е довършена през 1846 г.
Благодарение на своя „твърд характер на постник и въздържател, както и на внушителната му фигура“, Йосиф Соколски успява да основе двата манастира. Както пише д-р Петър Цончев,
За неуморната му дейност по събиране на средства за тяхното изграждане, разширяване и разхубавяване той спечелва почитта и уважението на всички габровци.
Архимандрит Йосиф Соколски изпъква и като радетел за българската просвета. Макар сам да е бил малко грамотен, той ценял учението и съзнавал неговото значение.
През 1836 г. открива училище в Соколския манастир, в което учителствали дяконът на манастира Иларион, който преподавал псалтика (специално изпратен да я изучи в Търново); за кратко време тук е преподавал известният народен будител Неофит Бозвели. Там учели 5 момчета, които на славянобългарски език са изучавали граматика, аритметика, география, писмовник и свещеното писание.
След като Неофит Бозвели напуска манастира, училището замира поради липса на учител. Архимандрит Йосиф Соколски въпреки това решава да открие истинско духовно училище за свещеници и за монаси. Поради липса на средства не успява да осъществи замисленото. През март 1847 г. успява да изходатайства от Търновския митрополит Атанасий пантахуза (разрешение) за събиране на помощи от епархията, като събраната сума щяла да отиде „за доизкарване и украса на манастира“ и за училището, което щял да открие за свещеници и монаси. Поради много причини не успял да открие така мечтаното училище. До края на дните си милеел за манастира и не преставал да пише от Киевско-Печорската лавра на габровските първенци и еснафи да се трудят за него.
Приемане на Уния с Римокатолическата църква
През 1860 г. сред черковните среди се засилва борбата за независимост на българската православна черква от гръцкия патриарх. В същото време сред българите в Цариград се засилва движението за уния с Римокатолическата църква като алтернатива на подчинението на българската църква на гръцката патриаршия. Сред поддръжниците на това движение са Драган Цанков и д-р Георги В. Миркович.
Йосиф Соколски е бил привърженик на идеята за независимост на българската църква. Същевременно е привлечен и към движението за уния, вероятно от габровеца Никола Сапунов, който е сред най-ревностните пропагандатори за унията в Цариград. През ноември 1860 г. архимандрит Йосиф Соколски заминава за Цариград. След пристигането си там на 18 декември 1860 г. се включва като член на делегацията, която отива при тамошния католически архиепископ Паоло Брюнони с молба да представи желанието им пред папа Пий IX да възобнови българската народна и каноническа йерархия. Йосиф Соколски е избран като най-подходящо лице, което да бъде ръкоположено от папата за български патриарх.
На 15 март 1861 г. Йосиф Соколски, заедно с дякон Рафаил Попдобрев (бъдещия епископ Рафаил Попов), Драган Цанков и д-р Георги Миркович заминават с параход за Италия. На 22 март пристигат в Рим, а на 26 март са приети на аудиенция при папата. На 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим той е ръкоположен от папа Пий IX в архиепископски чин и апостолски наместник на съединените българи.
Руската дипломация е силно обезпокоена от унията, като вижда в нея заплаха за влиянието на Русия върху българската православна църква и върху българското население в Османската империя. Руският посланик в Цариград княз Алексей Лобанов-Ростовски решава да отвлече архиепископ Йосиф Соколски от Цариград. Това става със съдействието на Найден Геров и Петко Р. Славейков.
Според общественика и изследовател на Габровския край д-р П. Цончев скоро след това Йосиф Соколски се разкайва за отстъплението си от православието и напуска Цариград, отпътувайки за Одеса с руския параход „Елбрус“ на 6 юни 1861 г., заедно с П. Р. Славейков. Католическата църква в България поддържа различна версия за това събитие: архиепископ Йосиф не бил напуснал доброволно Цариград, а бил отвлечен с помощта на Петко Славейков и Найден Геров, които го подмамват да разгледат парахода „Елбрус“, докато чакали за среща с български владици. След което параходът отплувал за Одеса и отвлича Соколски в Русия.
До края на живота си Йосиф Соколски се подписва като „архиепископ“.
Последни години в Киевско-Печорската лавра
След пристигането си в Одеса Йосиф Соколски е настанен в дома на габровеца Васил (Василий) Рашеев. След кратък престой там отпътува за Киев, където се установява в манастира Киевско-Печорска лавра.
През 1861 г. на два пъти участва в служба в църквата на лаврата, след което повече не му се разрешава участие в службата. През 1862 г. му се отпуска руска държавна пенсия в размер 700 рубли годишно, увеличена на 1000 рубли през 1868 г.
Йосиф Соколски моли (1862) да му бъде отпуснато място близо до манастира Китаевска пустиня, подчинен на лаврата, намиращ се недалеч от Киев, на брега на р. Днепър. Молбата му е била удовлетворена и там той засажда лозе с помощта на бесарабски българин, който живеел в Киев. Там скоро била построена и малка къщичка, като мястото нарекли Болгарский хутор (Български чифлик). През 1869 г. там била построена и малка църква (параклис) „Св. Кирил и Методий“.
След полското въстание през 1863 г. възниква конфликт между руското правителство и папа Пий IX, поради което всички католически епископи били изгонени от Русия (тогава по-голямата част от днешна Полша е била в границите на Руската империя). Много селища от епархия Холм останали без свещеници, тъй като нямало кой да ръкополага нови католически свещеници. С разрешение на император Александър II архиепископ Йосиф Соколски е бил изпращан в Холм да ръкополага свещеници през януари и ноември 1872 г., октомври и ноември 1873 г. и ноември 1874 г., като ръкоположил общо 72 свещеници.
През всичките години, прекарани в Русия, Йосиф Соколски многократно подава писмени молби да му бъде разрешено завръщане в България. След 1878 г. отново подновява тези молби, но му е било отказано.
Максим Пловдивски пише:
Аз бях близък до дяда Соколски, много му се искаше да си дойде в България, като се освободи, за да умре на манастира (Соколския), за което правил постъпки, но не го пуснаха. Моли ме да му пиша писмо до дяда Климента в Търново, да му разреши да се прибере в Соколския манастир. Горкият старец, често пееше стари български песни, макар и да казваше, че бил на сто и десет години
Далеч от родината, архиепископ Йосиф Соколски намира вечен покой на 30 септември 1879 г. Погребан е в Киевско-Печорската лавра в Киев.
източник: уикипедия
