Йозеф Рот

Роден: 2 септември 1894 г. в Швабенхоф, Галиция

Починал: 27 май 1939 г. в Париж, Франция, на 44 г.

Националност: Австрия

Професия: писател

Йозеф Рот (на немски: Joseph Roth) е австрийски белетрист, есеист и публицист, роден в Швабенхоф край Броди, Източна Галиция в еврейско семейство.

Живот

Йозеф Рот следва философия и германистика в Лемберг (днес Лвов) и Виена. През 1916 г. – в разгара на Първата световна война – Рот се записва доброволец в австро-унгарската армия и попада в руски плен.

През 1918 г. става журналист във Виена и по-късно в Берлин, а през 1924 г. е редактор на „Франкфуртер цайтунг“. След възшествието на националсоциализма в 1933 г. книгите му са забранени и писателят емигрира през Австрия във Франция, където изпада в дълбоко отчаяние, става алкохолик и умира в Париж в приют за бездомници.

Творби

Романите и разказите на Йозеф Рот обрисуват в традицията на виенския социален роман бита на носталгични несретници и отхвърлени от обществото хора в старата Австро-Унгария и след нейната разруха, за да се откроят непреходните ценности в човешкия живот.

По-важните му произведения са романите

  • „Паяковата мрежа“ (1923),
  • „Хотел Савой“ (1924),
  • „Бунтът“ (1924),
  • „Ципер и неговият баща“ (1928),
  • „Иов“ (1930),
  • сборникът с есета „Паноптикум“ (1930),
  • „Радецки марш“ (1932),
  • „Стоте дни“ (1936),
  • „Изповед на един убиец“ (1936),
  • „Капуцинската гробница“ (1938),
  • „Приказка от хиляда и втората нощ“ (1939),
  • сборникът с проза „Легенда за светия пияница“ (1939),
  • посмъртно издадените – новелата „Левиатан“ (1940) и романът от 1929 г. „Немият пророк“ (1965).

Признание

В чест на писателя през 1987 г. е учредена наградата за международна публицистика „Йозеф Рот“.

източник: уикипедия