Жозеф Бонапарт.

пълно име: Жозеф-Наполеон Бонапарт

роден: 7 януари 1768 г. в Корти, Корсика, Франция

починал: 28 юли 1844 г. във Флоренция, Италия, на 76 г.

погребан в: Дом на инвалидите, Париж, Франция

титла: крал на Испания

други титли: Крал на Неапол (1806-1808)

управление:

  • период: 1808 – 1813
  • коронация: 6 юни 1808 г.
  • предшественик: Фернандо VII
  • наследник: Фернандо VII

семейство:

династия: Бонапарт

баща: Карло Бонапарт

майка: Летиция Рамолино

братя / сестри:

Наполеон Бонапарт

съпруга: Жули Клари

потомка:

Зенаида Бонапарт (1801 – 1854)

Шарлот Бонапарт (1802 – 1839)

Жозеф-Наполеон Бонапарт (на френски: Joseph Bonaparte, Джузепе Буонапарте на италиански: Giuseppe Buonaparte, Хосе Бонапарте на испански: José Bonaparte) е Крал на Неапол и Сицилия (1806 – 1808) и Крал на Испания (1808 – 1813). Той е най-голям син на Карло Бонапарт и Летиция Рамолино и брат на Наполеон Бонапарт.

Семейство

Роден е на 7 януари 1768 г. в Корти, Корсика. През 1794 г. се жени за Жули Клари, дъщеря на търговец от Марсилия, имат три дъщери: Зенаида (1801 – 1854) и Шарлот (1802 – 1839), а третата Жозефин умира в годината на раждането си.


Наполеонови войни и управление на Неапол

Учи право в Пиза, а през 1796 г. взема участие в кампанията на Наполеон в Италия. На следващата година е дипломат, отначало в Парма, а след това в Рим. Избран е за член на Съвета на петстотинте (долната камара на френския парламент по времето на Директорията) от Корсика. По време на т. нар. Наполеонови войни е изпращан от името на брат си да подписва договори със САЩ, Австрия, Великобритания и Ватикана. От 1806 г. е назначен от Наполеон Бонапарт да управлява Кралство Неапол. През 1808 г. се отказва от него, за да поеме испанския престол и е наследен от Жоашен Мюра.


Крал на Испания

На 6 юли 1808 г. е назначен от брат си за крал на Испания под името Хосе I Бонапарт. Краткото му управление е съпроводено с т. нар. Полуостровна война и опити за реформи, между които най-важната е премахването на Испанската инквизиция през 1808 г. След поражението в битката при Витория се завръща във Франция. Произведен е в звание генарал-лейтенант на империята през 1814 г. с мисия да защитава столицата по време на Стоте дни. Той обаче не може да контролира събитията и напуска града в разгара на битката за Париж.


След войните

Емигрира в САЩ и живее дълго време в Ню Йорк и Филаделфия. През 1841 г. се завръща в Европа – в град Флоренция. Тук умира през 1844 г., а тялото му е погребано в Париж в Дома на инвалидите, където е и тялото на Наполеон.

източник: уикипедия