Йордан Тренков

Стефанка и Йордан Тренкови на сватбата им. Фото Б. М. Бояджиян, Шумен

Роден: 8 септември 1880 г., в Прилеп, Османска империя

Починал: 6 декември 1960 г., в Русе, България, на 80 г.

Йордан Христов Тренков с псевдоним Иван е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Върховния македоно-одрински комитет.

 

Биография

Роден е в 1880 г. в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Брат е на Петър Тренков. В 1898 г. завършва с тринадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия. От 1899 до 1903 г. учителства в родния си град. Влиза в Революционното братство в Солун. След разформироването му влиза във ВМОРО и оглавява един от двата лагера сред прилепските дейци на организацията, като другият се оглавява от Петър Ацев.

В 1903 г. е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за член на Прилепското горско началство. През юни 1903 г. е арестуван от властите, но успява да избяга от затвора. Участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След потушаването на въстанието е сред малкото ръководни дейци, които остават в районите си и е нелегален началник на околийския комитет на ВМОРО в Прилеп до края на 1904 г. Делегат е на Прилепския конгрес през май-юни 1904 г., който му възлага борбата с новопоявилата се Сръбска пропаганда в Македония в Азот. На конгреса поддържа децентрализаторското реформистко крило на Пере Тошев и Гьорче Петров, докато Петър Ацев подкрепя централизаторското около Даме Груев. В Прилеп е в конфликт с Петър Мърмев, Никола Биолчев, Андон Димитров и други.

През 1905-1906 г. е секретар във върховистката чета на поручик Любомир Стоенчев в Петричко.

При избухването на Балканската война в 1912 г. Тренков е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в 4 рота на 6 охридска дружина. През войната е назначен за началник на Кюстендилския разузнавателен пункт.

През Първата световна война е български окръжен управител в Призрен.

Синът му Христо Тренков (1912-1971) е виден български библиограф.

 

източник: уикипедия