роден: 30 ноември 1667 г. в Дъблин, Кралство Ирландия

починал: 19 октомври 1745 г. в Дъблин, Ирландия, на 77 г.

погребан в: Дъблин, Ирландия

националност: Ирландия

професия: сатирик, публицист и поет; свещеник

псевдоним: Айзък Бикърстаф

творчески период: 1700-1745 г.

жанрове: роман, есе, трактат, памфлет, притча, драма

известни творби: „Пътешествията на Гъливер“

религия: англиканство

Джонатан Суифт (на английски: Jonathan Swift) е ирландско-британски писател и публицист. Писал е и под много псевдоними, между които Айзък Бикърстаф (Isaac Bickerstaf).

Първото му произведение е памфлетът „Битката на книгите“ (1697) – жестоко разобличаване и осмиване на поборниците за идейно и културно обновяване на буржоазната цивилизация. Връх в творчеството му е романът „Пътешествията на Гъливер“ (1726). Основният похват в сатирата на Суифт е реалистичната пародия. В произведенията му е показана идейната панорама на ранното английско Просвещение.

Биография

Роден е в Дъблин, Ирландия на 30 ноември 1667 г. Той е второто дете и единственият син на Джонатан Суифт (1640-1667) и съпругата му Абигейл Ерик (или Херик). Баща му, родом от Гудрич, Херефордшър, Англия заедно с братята си търсят справедливостта пред закона, след като имуществото на баща им е унищожено по време на Гражданската война в Англия. Умира 7 месеца преди Джонатан да се роди и майка му се връща в Англия, като го оставя на грижите на влиятелния му чичо Годуин, близък приятел и довереник на сър Джон Темпъл, чийто син по-късно наема Суифт за секретар.

Суифт има няколко интересни роднински литературни връзки: баба му Елизабет (Драйдън) Суифт е племенница на сър Еразмус Драйдън, дядото на поета Джон Драйдън. Лелята Катрин (Тръкмортън) Драйдън на същата баба е първа братовчедка на Елизабет, съпругата на сър Уолтър Роли. Прабабата му Маргарет (Годуин) е сестра на Франсис Годуин, автор на „Човекът на луната“, който влияе отчасти на „Пътешествията на Гъливер“. Чичо му Томас Суифт е женен за дъщерята на поета и драматург сър Уилям Дейвнант, кръщелник на Уилям Шекспир.

Чичо му Годуин Суифт поема отговорност за младия Джонатан и го праща заедно с негов братовчед в Килкени Колидж. През 1682 г., финансиран от Уилоуби, сина на Годуин, Джонатан Суифт посещава и завършва Тринити Колидж на Дъблинския университет. Там придобива бакалавърска степен през 1686 г. и се сприятелява с Уилям Конкрийв.

Суифт учи за магистър, когато политическите проблеми в Ирландия около Славната революция го принуждават да замине за Англия. Там майка му помага да получи работа като секретар и личен асистент на сър Уилям Темпъл в Мур Парк, Фарнъм. Темпъл е английски дипломат, който след като е ръкоположен от Тройния съюз през 1668 г., се оттегля като обществена личност и почва да пише своите мемоари. Печелейки доверието на своя работодател, Суифт често получава въпроси от голямо значение. В рамките на 3 години Темпъл го представя пред Уилям II и го изпраща в Лондон, за да призове краля да даде съгласието си за законопроект за тригодишния парламент.

През 1690 г. Суифт заминава за Ирландия заради здравословни проблеми, но се завръща в Мур Парк през следващата година. Страда от виене на свят, като впоследствие става ясно, че това ще е през целия му живот. Суифт получава магистърска степен в Оксфорд по време на втория си престой с Темпъл.

Суифт е ръкоположен за свещеник от Църквата в Ирландия през 1694 г., а през 1695 г. става доктор по богословие и викарий в Ларакол (Ирландия). През 1701 г. е назначен за пребенда на Килрут в епархията на Конър.

Той е нещастен в новата си длъжност, заради която е изолиран в малка, откъсната общност, далеч от центровете на власт и влияние. В Килрут Суифт има връзка с Джейн Уоринг, сестра на негов приятел от колежа. Има запазено писмо от него, в което ѝ предлага да остане, ако тя се омъжи за него, и обещава никога да не напуска Ирландия. Предполага се, че тя е отказала, защото той напуска заемания пост и се връща в Англия, в Мур Парк, като остава там до смъртта на Темпъл.

Темпъл умира на 27 януари 1699 г. и Суифт заявява, че всичко добро в човечеството си е отишло със смъртта на неговия покровител. Суифт остава за кратко в Англия, за да завърши мемоарите на Темпъл, надявайки се, че ще получи признание за работата си. Но именно заради тези действия той си намира врагове, като най-яростен от тях е сестрата на Темпъл – лейди Жифар, която го обвинява в недискретност.

Джонатан Суифт умира в Дъблин на 19 октомври 1745 г.

Творчество

През 1702 г. Суифт получава докторска степен в колежа Тринити в Дъблин. Същата пролет пътува за Англия, а след това се връща в Ирландия, придружен от Естър Джонсън и Ребека Динглий. Загадка са взаимоотношения му с Джонсън: мнозина смятат, че е бил тайно женен за нея. Други, като икономката му Брент и Ребека Динглий, отхвърлят слуховете.

По време на посещенията си в Англия Суифт написва първите си произведения, определени като памфлети: „Битка между книгите“ и „Приказка за бъчвата“. Тези творби излизат от печат след смъртта на Уилям Темпъл, но са били известни в ръкописните си варианти.

По същото време Суифт се сприятелява с Александър Поуп, Джон Гей и Джон Арбътнот, които са ядрото на клуба на Мартин Скрайблърс. Суифт става все по-активен в политиката. Той е във вътрешния кръг на правителството на торите. Често действа като посредник между Хенри Джон (държавен секретар на външните работи) и Робърт Харли (главен касиер и министър-председател). Суифт записва случващото се по време на тези трудни за Англия моменти в писма до Естър Джонсън. Преди падането на правителството на торите Суифт се надява, че ще бъде назначен в църква. Кралица Анна изпитва неприязън към него и осуетява намеренията му. По-късно Джонатан Суифт е принуден да напусне Англия.

След това се установява пак в Ирландия, където започва и работата си по „Пътешествията на Гъливер“.

Проза

Първите му големи прозаични творби, които го утвърждават като автор са памфлетите „Битка между книгите“ и „Приказка за бъчвата“.

„Битката между книгите“ е произведение в стил бурлеска, което му печели име като писател. Творбата е отглас от актуалния по това време спор за „битката“ между древните и модерните. Творбата Суифт написва в подкрепа на своя покровител. Остроумното в бурлеската на младия писател е умението му да представи нагледно и комично един абстрактен спор. „Битката между книгите“ загатва безспорния талант на сатирик и хуморист на Суифт още в началото на кариерата му.

„Приказка за бъчвата“ се смята за най-значителното произведение на Суифт след „Пътешествията на Гъливер“. Тази творба също е определяна като памфлет или като философска бурлеска. Тя представлява сатира срещу религията и църквата. Първите ѝ 5 издания са анонимни, защото Суифт се притеснявал от отрицателни отзиви. Голяма част от творбата заема притчата за тримата братя и полученото то тях наследство – връхни дрехи от баща си със заръката да ги пазят. Това е алегория на трите вида християнска църква – католическата, англиканската и пуританската. Възприемането на творбата не е еднозначно и дори възпрепятства изкачването на Суифт в църковната йерархия по-късно.

През 1708 г. обущар на име Джон Партридж публикува популярен годишник. Той определя смъртта на няколко църковни служители. Суифт обаче напада Партридж, като пародира смъртта му. По-късно твърди, че в действителност е починал, което е прието, въпреки изявленията на самия обущар.

„Писмата на Драпиер“ е серия от брошури срещу монопола.

„Пътешествията на Гъливер“ е роман в четири части, той е публикуван през 1726 г. Книга на Суифт е всъщност една пародия на романа на Даниел Дефо „Робинзон Крузо“, той осмива желанието му и на други писатели от същата епоха да представят фантастични истории като реалистични или документални. Похватът, които Суифт използва се нарича реалистична фантастика или фантастичен реализъм.

През 1729 г. Суифт публикува „Скромно предложение“ („Скромно предложение за избягване на това децата на бедняците да бъдат в тежест на родителите си или на страната, като бъдат направени полезни за обществото“), сатира, в която разказвачът умишлено и с гротески елементи препоръчва на ирландците да избягат от бедността, продавайки децата си за храна на богатите.

Произведения

• Dissensions in Athens and Rome (1701)
• The Tale of a Tub (1704)
• The Battle of the Books (1704)
• Bickerstaff Predictions for 1708 (1707)
• The Sentiments of a Church of England Man (1708)
• Arguments Against Abolishing Christianity (1708)
• Letter upon the Sacramental Test (1708)
• Project for the Advancement of Learning (1709)
• Ancient Prophecy (1709)
• Sid Hamet’s Rod (1710)
• Meditation upon a Broomstick (1710)
• Short Character of the Earl of Wharton (1710)
• The Conduct of the Allies (1711)
• The Representation of the House of Commons on the State of the Nation (1711)
• An Address of Thanks to the Queen (1711)
• Proposal for Correcting, Improving, and Ascertaining the English Tongue (1712)
• Reflections on the Barrier Treaty (1712)
• Remarks on the Bishop of Sarum’s Introduction to His Third Volume of the History of the Reformation (1712)
• Journal to Stella (1710 – 13)
• The Public Spirit of the Whigs (1713?
• Free Thoughts on the State of Public Affairs)
• Cadenus and Vanessa (1713)
• A Proposal for the Universal Use of Irish Manufactures, &c (1720)
• The Drapier’s Letters (1724)
• Gulliver’s Travels (1726)
  Пътешествията на Гъливър, изд.: „Народна култура“, София (1979), прев. Боян Атанасов, Теодора Атанасова
• Miscellanies (1727)
• A short view of the state of Ireland. Harding, Dublin 1727/1728)
  • Reprint: Pickering & Chatto, London 2005. In: Leslie A. Clarkson, E. Margaret Crawford: An account of the rise, progress, and decline of the fever lately epidemical in Ireland
• A Modest Proposal for Preventing the Children of Poor People from Being a Burthen (1729)
• A Letter from the Grand Mistress of the Female Free-Masons to Mr. Harding, the Printer (1731)?
• The Day of Judgment (1731)
• Verses on the Death of Dr Swift (1731)
• Rhapsody of Poetry (1735?
• The Legion Club (1736)
• Upon Sleeping in Church (издадена посмъртно)
• History of the Peace of Utrecht (издадена посмъртно)
• Directions to Servants (издадена посмъртно)

Цитати от Джонатан Суифт

• Бедните народи са гладни, а богатите нации са горди; но гордостта и гладът винаги ще бъдат във вражда.
  • Poor nations are hungry, and rich nations are proud; and pride and hunger will ever be at variance.

• Безполезно е човек да се опитва да разсъждава за нещо, за което никога не е бил убеден.
  • It is useless to attempt to reason a man out of a thing he was never reasoned into.

• Блажен е който не очаква нищо – не ще да бъде той разочарован.
  • Blessed is he who expects nothing, for he shall never be disappointed.

• Прозрението е изкуството да виждаш невидимите неща.
  • Vision is the art of seeing things invisible.

• Всяко куче трябва да си има своя ден.
  • Every dog must have his day.

• Въпреки че хората често биват обвинявани, че не знаят за своите слабости, но може би само малцина от тях знаят за своите сили. А те са вътре в хората – тъй както понякога в земята има златна жила, за която собственикът й дори не подозира.
  • Although men are accused of not knowing their own weakness, yet perhaps few know their own strength. It is in men as in soils, where sometimes there is a vein of gold which the owner knows not of.

• Горделивостта, злата натура и липсата на усет, са трите най-големи източника на лоши маниери. — „Трактат за добрите маниери и доброто възпитание“, изд.1754
  • Pride, ill nature, and want of sense, are the three great sources of ill manners.

• Добрите маниери са изкуството, което прави хората общителни. Този, който най-малко кара хората да бъдат необщителни, най-добре се приема в компанията. — „Трактат за добрите маниери и доброто възпитание“, изд.1754
  • Good manners is the art of making those people easy with whom we converse. Whoever makes the fewest persons uneasy is the best bred in the company.

• Един враг може да нанесе повече вреда, отколкото десетина приятели полза.
  • One enemy can do more hurt than ten friends can do good.

• Законите са като паяжините – могат да улавят малките мухи, но стършелите и осите се промъкват през тях. — A Critical Essay upon the Faculties of the Mind, 1707
  • Laws are like cobwebs, which may catch small flies, but let wasps and hornets break through.

• Книгите са децата на ума. — „Приказка за бурето“, 1704
  • Books, the children of the brain.

• Когато на света се появи истински гений, може да го познаете по това, че всички празноглавци се обединяват срещу него.
  • When a true genius appears in the world you may know him by this sign; that the dunces are all in confederacy against him.

• Кръчмата е място, където лудостта се продава в бутилки.
  • A tavern is a place where madness is sold by the bottle.

• Липсата на вяра е недостатък, който трябва да бъде скрит, ако не може да бъде преодолян.
  • The want of belief is a defect that ought to be concealed when it cannot be overcome.

• Много пъти ми се е случвало панталоните ми да са били толкова тънки, че да мога да седна върху монета и да кажа дали е ези или тура.
  • There were many times my pants were so thin I could sit on a dime and tell if it was heads or tails.

• Можеш ли да живееш през всичките дни от своя живот?
  • May you live all the days of your life?

• На този свят няма нищо постоянно освен промяната.
  • There is nothing in this world constant, but inconstancy.

• Най-добрите доктори на света са доктор Диета, доктор Тишина и доктор Веселие.
  • The best doctors in the world are Doctor Diet, Doctor Quiet, and Doctor Merryman.

• Не знам човек, достигнал до величие или до високо положение, който да се е излежавал до късно сутринта.
  • I never knew a man come to greatness or eminence who lay abed late in the morning.

• Не насочвай остроумието си срещу дете.
  • Don’t set your wit against a child.

• Неодобрението е данъкът, който човек плаща на обществеността, за това, че е прочут.
  • Censure is the tax a man pays to the public for being eminent.

• Ние толкова се обичаме един друг, защото заболяванията ни са едни и същи. — „Дневникът на Стела“, 1711
  • We are so fond of one another, because our ailments are the same.

• Никога не съм виждал, чувал или чел духовенството да е било обичано от народа, където християнството е държавна религия. Нищо не може да ги направи популярни, освен преследване в известна степен.
  • I never saw, heard, nor read, that the clergy were beloved in any nation where Christianity was the religion of the country. Nothing can render them popular, but some degree of persecution.

• Нито един умен човек никога не е пожелал да бъде по-млад.
  • No wise man ever wished to be younger.

• Нищо не е толкова трудно за тези, които тънат в богатство, както да си представят как другите могат живеят в лишения. — A Preface to the Bishop of Sarum’s Introduction to the Third Volume of the History of the Reformation of the Church of England, 8 December, 1713
  • But nothing is so hard for those who abound in riches, as to conceive how others can be in want.

• Нищо не е толкова ярък пример за лоши маниери от ласкателството. Ако ласкаете цялата компания, не доставяте удоволствие на никого; ако ласкаете само един или двама, обиждате останалите.
  • Nothing is so great an example of bad manners as flattery. If you flatter all the company, you please none; If you flatter only one or two, you offend the rest.

• Носът ме сърбеше и си знаех, че ще трябва да пия вино или да целувам глупачка.
  • My nose itched, and I knew I should drink wine or kiss a fool.

• По принцип мразя и ненавиждам животното, наречено човек, въпреки че от сърце обичам Джон, Питър, Томас и останалите.
  • Principally I hate and detest that animal called man; although I heartily love John, Peter, Thomas, and so forth.

• По-добре коремът да се пръсне, отколкото да се похаби добър алкохол.Better belly burst than good liquor be lost.

• Подходящите думи на подходящото място е истинското определение на стил. — „Писмо до млад свещеник“, 1720
  • Proper words in proper places, make the true definition of a style.

• Понеже всяко правителство, което управлява без съгласието на управляваните, по дефиниция представлява робство.
  • For in reason, all government without the consent of the governed is the very definition of slavery.

• Разумът е много лек ездач и лесно може да бъде съборен.
  • Reason is a very light rider and easily shook off.

• Сатирата е вид огледало, където наблюдателите виждат всяко лице, освен тяхното собствено. — „Битката на книгите“, 1704
  • Satire is a sort of glass, wherein beholders do generally discover everybody’s face but their own.

• Така както любовта без уважение е капризна и непостоянна; така и уважението без любов е бездушно и студено.
  • As love without esteem is capricious and volatile; esteem without love is languid and cold.

• Така както руменината ще позволи на курвата да мине за добродетелна жена, така и скромността може да докара дори глупака да го вземат за разумен човек.
  • As blushing will sometimes make a whore pass for a virtuous woman, so modesty may make a fool seem a man of sense.

• Смел човек е бил онзи, който пръв е опитал стрида.
  • He was a bold man that first eat an oyster.

• Той е цигулар, а значи е измамник.
  • He was a fiddler, and consequently a rogue.

• Умният човек би трябвало да има пари в главата си, но не и в сърцето си.
  • A wise man should have money in his head, but not in his heart.

• Хлябът е основа на живота. — „Приказка за бурето“, 1704
  • Bread is the staff of life.

• Хората са съгласни да предизвикват смях с остроумието си, но не и с глупостта си.
  • Men are contented to be laughed at for their wit, but not for their folly.

• Човек не бива да се срамува да признае, че е направил грешка, което е начин да… признае, че днес е по-мъдър от вчера.
  • A man should never be ashamed to own that he has been in the wrong, which is but saying… that he is wiser today than yesterday.

• Чудя се що за глупак е бил този, който е изобретил целувката.
  • I wonder what fool it was that first invented kissing.

източник: уикипедия