Йоханес Гутенберг

роден: 1394 г., в Майнц, Курфюрство Майнц

починал: 3 февруари 1468 г., в Майнц, Курфюрство Майнц, на 74 г.

професия: изобретател, златар, печатар

известен с: Книгопечатане

Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг (на немски: Johannes Gensfleisch zur Laden zum Gutenberg), по-известен като Йохан Гутенберг, е германски златар и печатар, основоположник на съвременното книгопечатане.

Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането и често е определян като едно от най-важните събития на Новото време. Изобретението му оказва силно влияние върху развитието на Ренесанса, Реформацията и Научната революция и поставя материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.

Гутенберг за пръв път в Европа използва подвижен набор за печатане около 1439 г. и пръв в света конструира механично задвижвана печатна преса. Сред многобройните му приноси към печатането са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, подобна на винтовите преси, използвани в земеделието по това време. Но най-значимото му изобретение е съчетаването на тези елементи в практична система, която дава възможност за масово производство на печатни книги и която се оказва икономически изгодна както за печатарите, така и за читателите.

Най-представителната му работа, Гутенберговата Библия, е високо оценявана за нейните естетически и технически качества.

 

Биография

Детство и младост

Йоханес Гутенберг е роден около 1398 г. в германския град Майнц. Той е най-малкият син на богатия търговец Фриле Генсфлайш цур Ладен и неговата втора съпруга Елзе Вюрих, дъщеря на собственик на магазин. Според някои сведения бащата е златар, работил за майнцките архиепископи, които са и курфюрсти на Свещената Римска империя, но е по-вероятно да се е занимавал с търговия с платове.

Гутенберг принадлежи към фамилията Генсфлайш, един от патрицианските родове във Майнц, извеждащ родословието си от 13 век. Фамилията Генсфлайш е тясно свързана с майнцкия монетен двор, като редица нейни представители го ръководят през 14 и 15 век. Самият Йоханес Гутенберг от ранна възраст придобива познания в областта на златарството. Името Гутенберг, с което Йоханес остава известен в историята, идва от наименованието на къщата, в която живее клонът на Генсфлайш, от който той произлиза. Името „цум Гутенберг“ във фамилията си въвежда едва през 20-те години на 15 век.

През 1411 г. в Майнц избухва бунт срещу аристокрацията и 117 патрициански фамилии са принудени да напуснат града. Семейството на Гутенберг изглежда се премества за късо време в Елтвил (Алта Вила), градче на отсрещния бряг на Рейн, където майка му притежава наследствено имение. През 1413 г. избухват гладни бунтове и фамилията отново напуска Майнц.

Като син на богат патриций, Гутенберг посещава вероятно латинското училище в манастира „Св. Виктор пред Майнц“. Фамилията има тесни отношения с този манастир и Гутенберг по-късно влиза в Св. Виктор Брудершафт.

Сведенията за Йоханес Гутенберг през следващите две десетилетия са изключително оскъдни. През летния семестър на 1418 г. в Ерфуртския университет се споменава записалият се студент на име Йоханес де Алта Вила (Елтвил), за когото се допуска, че може би е Гутенберг.

През 1419 г. баща му умира и той е споменат в документи, свързани с наследството му. Първият документ, който споменава с името Гутенберг, е от 1420 г. Бележката разказва за наследствени недоразумения на братята и сестрите Гутенберг и една полусестра след смъртта на Фриле Генсфлайш през 1419 г. Документът показва, че Гутенберг по това време е по-стар от 14 години, понеже не е бил представен от друг.

Къде и с какво се занимава фамилията Гутенберг през 1420-те години е неизвестно. През 1429 година те не са в Майнц, поради отново избухнали бунтове.

Със сигурност е известно, че през 1430 г. той не е в Майнц. През въпросната година е споменат в един договор на Майнцския архиепископ Конрад III, който предлага завръщането на избягалите. Гутенберг отказва предложението и остава далече от Майнц.

В Страсбург

Тъй като политическата обстановка не позволява на Гутенберг да се върне в Майнц, биографите му предполагат, че в определен неизвестен момент той се установява в Страсбург, където живеят негови роднини по майчина линия. През 1434 г. той вече е в Страсбург, като изглежда се занимава със златарство и е записан в градската милиция. Според някои свидетелства, през 1437 г. той обучава Андреас Дритцен, някакъв богат търговец, как да полира скъпоценни камъни, но не е известно откъде е придобил тези умения. По това време името му се споменава и в съдебните архиви във връзка с нарушено обещание за брак, дадено на жена от Страсбург на име Енелин. Няма сведения дали в крайна сметка бракът е сключен.

Съществуват предположения, че именно тогава Гутенберг се запознава със съществуващите по това време печатни техники. Някои изследователи дори смятат, че той е изработвал гравюри върху мед с анонимния художник, известен като Майсторът на карти за игра.

През 1439 г. Гутенберг участва с Андреас Дритцен в неуспешно търговско начинание, свързано с изработването на полирани метални огледала, за които се вярвало, че улавят свещената светлина от религиозните реликви, и които той планирал да продава на поклонниците в Аахен. През тази година градът планирал да изложи своята сбирка от реликви на император Карл Велики, но събитието било отложено с една година, заради избухнала чумна епидемия. Андреас Дритцен умира 1439 г. и братята му се опитват да получат част от вложения капитал. Гутенберг не можел да възстанови инвестираните в огледала средства. Когато инвеститорите в начинанието започват да търсят парите си, той им обещал да ги компенсира с някаква „тайна“. Широко разпространени са предположенията, че тази тайна е идеята за печатане с подвижен набор.

През 1440 г. Йоханес Гутенберг усъвършенства и разкрива пред публиката тайната на печатането, основана на неговите изследвания, мистериозно наречени от него Kunst und Aventur. Не е известно с какво се е занимавал той по това време, нито дали е правил някакви първи опити за печатане с подвижен набор. Знае се само, че остава в Страсбург поне до 1444 г.

Печатната преса

През 1448 г. Гутенберг отново е в Майнц, където взема заем от 150 гулдена от своя роднина Арнолд Гелтус, изглежда за изработване на печатна преса в сградата Хумбрехтхоф в старата част на Майнц. През 1450 г. пресата вече работи и с нея е отпечатано едно стихотворение на немски, може би първият текст, отпечатан от Гутенберг. Той успява да убеди богатия гражданин Йохан Фуст да му даде заем от 800 гулдена. Към начинанието се присъединява и бъдещият зет на Фуст Петер Шьофер. Шьофер е работил като преписвач на ръкописи в Париж и вероятно изработва някои от първите печатни набори.

Гутенберг установява ателието си в Хоф Хумбрехт, собственост на негов далечен роднина. Не е ясно кога точно замисля проекта за отпечатване на Библията, но това е основната цел на заема от Фуст, а същинската работа започва през 1452 г. В същото време с пресата се печатат и други по-доходни книги, може би латински граматики. Съществуват и предположения, че пресите са две – една за ежедневни нужди и друга за Библията. Сред доходните приложения на новата преса е отпечатването през 1454-1455 година на хиляди индулгенции за нуждите на Католическата църквата.

През 1455 г. Гутенберг издава своята „42-редова Библия“, известна и като Гутенбергова Библия. Отпечатани са около 180 копия, повечето на обикновена хартия, но някои на велен.

През същата година започва спор между Гутенберг и Фуст, като Фуст си иска обратно парите, обвинявайки Гутенберг в злоупотреби с тях. Междувременно разходите по проекта с Библията нарастват, а дълговете на Гутенберг вече надхвърлят 2000 гулдена. Фуст завежда дело в съда, който през ноември 1455 г. установява, че двамата са създали съдружие за издаване на книги, а Гутенберг е използвал парите за други цели. Фуст получава печатарското ателие и половината от вече отпечатаните Библии.

Макар че е на практика фалирал, Гутенберг изглежда запазва или създава наново малка печатарска работилница. През 1459 г. той участва в отпечатване на Библията в Бамберг, като поне доставя печатните набори. Тъй като отпечатаните от него книги не носят името му, нито са датирани, е трудно да бъдат идентифицирани работите му след „42-редовата Библия“. Възможно е сред тях да е и големият религиозен речник „Католикон“, отпечатан през 1460 година в Майнц в 300 копия по 754 страници.

Междувременно печатницата на Фуст и Шьофер става първата в Европа, която издава книга с името на печатницата и датата на отпечатването – „Майнцкия Псалтир“ от август 1457 г. Макар че в него е отбелязан механичният процес, чрез който е произведен, името на Гутенберг не се споменава.

Последни години

През 1462 г., по време на конфликт между двама претенденти за архиепископския пост, Майнц е разграбен от войските на Адолф Насауски, а Гутенберг отново е изпратен в изгнание. Вече възрастен човек, той се премества в Елтвил, където може би основава и ръководи нова печатница, принадлежаща на братята Бехтермюнце. През януари 1465 г. Адолф Насауски разрешава на Йоханес Гутенберг да се върне в Майнц. Като признание за заслугите му той му дава титлата хофман (придворен) и му отпуска пенсия.

Той живее до смъртта си в Алгесхаймер Хоф съвсем наблизо до родната си къща Хоф цум Гутенберг и неговата кръщелна църква Св. Христоф в стария град на Майнц.

Йоханес Гутенберг умира на 3 януари 1468 и е погребан в църквата на францисканците в Майнц. По-късно тя е разрушена през 18 век и гробът на Гутенберг е изгубен.

Технология на печатането

Откритието на Гутенберг се основава на подобряването и развитието на известните дотогава методи за репродуциране и печатане (работа с дървени блокчета, леене във форми и използване на печатарски плочи или щемпели) в една обща система. Основа на разработката на Гутенберг е ръчният инструмент за отливане, с чиято помощ могат да се отливат печатарските букви поотделно, при това по-бързо и с по-фина изработка.

Новост при Гутенберг е, че производството на печатарските букви става с метода на отливката. Буквите са отливани от сплав на калай, олово, антимон и малко бисмут. Гутенберг изработва от твърд метал една релефна изпъкнала и огледална форма на всеки използван печатен знак (поансон), който след това се набива в една медна пластина (матрица). В тази негативна форма се налива с помощта на ръчния инструмент втечнената сплав. Ръчният инструмент за отливане е направен от дърво и две метални страни. След отливането, буквите се обработват до еднаква дължина и се сортират в кутиите за набор.

Набор и печатане

Металните букви се нареждат с помощта на един наборен компас в редове. Равномерното разстояние между буквите и редовете се постига с помощта на нисък (непечатаем) наборен материал. Еднаквите размери на Библията на Гутенберг са постигнати чрез различни по големина ниски наборни материали. При печатането на библията са използвани над 290 различни знака.

Наредените с букви редове се подреждат в наборна дъска до получаването на една страница или една колонка Така получения комплект се омастилява с помощта на мастилени ръчни тампони. Тампоните са изработени от кожа (обикновено кучешка) и запълнени с конски косми.

След намазването с мастило, наборната страница се поставя в пресата. Преди печатането хартията се овлажнява, при което се отварят нейните пори. В порите на листа при печатането влиза мастилото. След изсъхването порите се затварят и обхващат за постоянно мастилото.

Подготвената хартия се закрепва на капака на пресата върху игли (пунктура) и се предпазва с една дървена рамка на местата, които няма да се печатат. Омастилената повърхност на набора се пренася върху хартията с прилагането на натиск (метод на печатане с голямо налягане). Чрез пунктурата може да се напасват двете страни при двустранния печат, така че наборните плоскости да не се припокриват. Буквите издържат на големия натиск на пресата и могат да се използват многократно. До този момент печатането се е извършвало с използването на цели дървени плочи, представляващи уникати или чрез изработени като уникати отделни дървени букви.

Мастило за печатане

Използваното до технологията на Гутенберг мастило е било подходящо за използваните до момента дървени матрици за печатане, но за металните букви той разработва една емулсия от ленен безир и сажди, която е достатъчно вискозна и бързосъхнеща. Това позволява печатането на предната и задната страна на листа. За производството на ленения безир, което изисква много време и голямо внимание, като индикатор се използва парче хляб. Други материали при производството на мастилото вероятно са били терпентин, смола, катран, пирот, цинобер, железен сулфат и шеллак. При първите печатни дейности мастилото се използва за печатане на черни текстови елементи. Червените елементи се нанасят по-късно на ръка.

Печатарска преса

Използваната от Гутенберг конструкция за печатарската преса е вероятно преработена от винарска винтова преса. Тази конструкция е използвана и при производството на хартия. При въртенето на винтовия шпиндел, с помощта на лоста на пресата, се постига движение надолу на една напречно разположена на винта метална плоча. Тази плоча разпределя равномерно налягането върху основата, на която е разположен наборът за печатане, заедно с материалите за печатане. Тази основа се намира върху една подвижна карета, която осигурява лесно поставяне на материалите в пресата. На каретата е разположен и един, състоящ се от няколко отварящи се части, капак. За равномерното разпределение на налягането върху печатния набор над лоста за печатане се поставя подложка от хартия или пергамент.

Произведения

Донати

В този случай става въпрос за отпечатване на латинската граматика „Ars minor“ на римския граматик и учител по реторика от 4 век Елий Донат. Този учебник още от времето на ръкописните книги е част от стандартното обучение на латински. Доказани са 24 издания до 1468 г. за това. В тези издания се вижда, че технологията на печатане още не е достатъчно развита. Шрифтът на буквите, с който е печатана, се нарича „Шрифт на Донат календар“.

Индулгенции

Напечатването на писма за индулгенции през 1454/1455 г. става с шрифта, използван при донатите. Тези писма са печатани едностранно и първите от тях са печатани на пергамент. След закупуването, вярващият трябва да попълни своето име на предвиденото поле и при следващата изповед да го предаде. С това наказанието за греховете му се отменя. Чрез печатането се постига възможност за голям брой и широко разпространение. Един екземпляр, достигнал до днес, се датира чрез ръчно написана записка за 22 октомври 1454 г., а друг – за 26 януари 1455 г.

42-редова библия

Библията се нарича „42-редова Библия“ по броя на редовете на страницата. Използваният шрифт е „текстура“, основна разновидност на готическите шрифтове. Гутенберг се стреми да създаде точно копие на ръкописна книга от това време. Счита се, че една такава книга Голямата Майнцка Библия, изработена през 1452-1453 г. служи за прототип на библията на Гутенберг.

Тиражът на Библията е малък – около 180 екземпляра, но по това време в цяла Европа има общо около 30 000 книги. Към днешно време са оцелели 49 екземпляра от тази библия.

Повечето екземпляри съдържат 1286 страници, подвързани в два тома, но няма две еднакви Библии. От 180-те произведени екземпляра 135 са отпечатани върху хартия, а останалите върху велум (пергамент) (на английски: vellum), пергамент от телешка кожа.

Високото качество и голямата историческа стойност на Библията на Гутенберг я прави една от най-ценните печатни книги в историята. Една страница от библията струва около 80 хиляди долара.

Турска була (1455-с1456)

На 29 юни 1455 г. папа Каликс III призовава с була за участие и подпомагане на един кръстоносен поход от 1 май 1456 г. Латинското и немското издание на тази була са напечатани между юни 1455 и април 1456 г. Един пълен немски екземпляр (25 напечатани страници) се намира в държавната библиотека Берлин и един екземпляр на латински – в Принстън, САЩ.

36-редова библия

Участието на Гутенберг в отпечатването на библията с 36 реда е дискусионно и не може да се докаже със сигурност. Това може да е Гутенберг или някой, който е работил с него, или някой, който е купил буквите и другото оборудване от него. От тази библия днес са останали само 13 екземпляра и някои фрагменти. През 1980 г. анализ, извършен с циклотрон установява, че използваното мастило е подобно на използваното в 42-редовата библия. Използваният шрифт е груб и по-стар от използваният в 42-редовата библия. Тя е напечатана с развитите по-рано печатни букви от Донат-календар. Всяка страница е разделена на две колони, които съдържат по 36 реда. Общо има 1768 страници. Текстовата база на първите страници е неизвестна. Следващите страници са установени по образеца на 42-редовата библия. При това в тя не е толкова точно изработена както образеца.

Въпреки някои неточности в набора и печата, се оценява, че библията е изработена от опитни и обучени наборни работници и печатари. Това, както и използваните шрифтове, допускат участието на Гутенберг. Има различни изследвания и уточнения по какъв начин това печатно издание е свързано с Гутенберг.

Гутенберг губи голяма част от своето оригинално оборудване и вероятно тези букви са единственото, което му е останало, и, поради това, неговото участие е напълно възможно.

Наследство

Непосредствено след смъртта на Гутенберг приносът му към печатарската техника е почти неизвестен. През 1504 г. той е споменат като изобретател на типографията в книга на Иво Витиг – професор в университета в Майнц. Най-старият портрет на Гутенберг е нарисуван едва през 1567 г., почти сигурно като въображаема реконструкция, и се появява в сборника с биографии на известни германци на Хайнрих Панталеон.

Значение на печатарската техника

Учените често посочват създаването на печатната преса от Гутенберг като едно от значимите изобретения, променило хода на историята. Значението на печатната преса е не само в преобразяването на печатарската индустрия, но и в създаването на условия информацията да достига до по-широка публика, посредством масовото ѝ възпроизвеждане. Знанието става общодостъпно, тъй като печатаните книги са по-евтини от ръчно написаните и има много екземпляри от една книга.

Книги, напечатани в Европа от 15 до 18 век

През следващите векове технологията на печатане с малки промени прониква в различни страни на Европа. Това води до широкото ѝ признание като демократизираща сила с обществено значение. Появата на печатната преса често се разглежда като исторически аналог на появата на Интернет.

Оловото е променило света повече от златото и повече от оловото в пушката го е променило оловото в печатарската наборна кутия

Георг Кристоф Лихтенберг

Памет

  • През 1998 г. Гутенберг е избран от американските журналисти за Човек на хилядолетието (Man of the Millennium) или за най-важната личност на второто хилядолетие.
  • Първата електронна библиотека е наречена Проект Гутенберг.
  • През 1940 г. в България е издадена пощенска марка „Йохан Гутенберг 500 години книгопечатане и 100 години българска печатна преса“, худ. Н. Бисеров.

Критика

Италианският професор Бруно Фабиани изразява мнение на основа на изследване на 42-редовата библия, че Гутенберг не я е отпечатал с отделни букви, а с цели печатарски плочи. Като основание за това той привежда следните особености: от една страна пресичането на отделни букви, което не е възможно при отделни букви и от друга страна наблюдението, че отделни букви често са отпечатвани повредени, което лесно може да бъде отстранено при единични букви, но при печатане с цели плочи изисква преработка на цялата плоча.

 

източник: уикипедия