Posted in С, Я

Ян III Собиески

   Published Date: 12.09.2018

Роден: 17 август 1629 г. в Олеско

Починал: 17 юни 1696 г. във Варшава, на 66 г.

Погребан във: Вавелската катедрала в Краков

Националност: Полша

Титли: крал на Полша и Велик Княз на Литва

Управление: 1674 – 1696 (Жечпосполита)

Коронация: 2 февруари 1676 г.

Предшественик: Михал Корибут

Наследник: Август II

Династия: Собиески

Баща: Якуб Собиески

Майка: Зофия Теофиля Даниловичовна

Брак: Мария Кажимера

Потомци:

  • Якуб Людвик Собиески
  • Тереса Теофиля Собеска
  • Аделяйда Людовика Собиеска
  • Мария Тереса Собиеска
  • Тереса Кинегунда Собиеска
  • Александер Бенедикт Собиески
  • Константи Владислав Собиески
  • Ян Собески

Ян III Собиески (на полски: Jan III Sobieski; на литовски: Jonas Sobieskis; на беларуски: Ян Сабескі) е един от най-забележителните монарси на Жечпосполита, крал на Полша и Велик Княз на Литва в периода 1674-1696.

Ранни години (1629-1648)

Роден е на 17 август 1629 г. в Олеско, малък град близо до Лвов (днес Украйна), в магнатското семейството на Якоб Собиески и Зофия Теофиля Даниловичовна. Завършва Новодворският колеж в Краков, а през 1646 и философският факултет на Ягелонския университет. В периода 1646-1648, заедно с брат си Марек Собиески, заминава за Западна Европа, където научава немски, френски и италиански език.

Военна и политическа кариера (1648-1688)

През 1648 г., Собиески се завръща в Полша и се записва в полската армия срещу бунтовниците на Богдан Хмелницки. През 1649 е повишен в чин полковник. Следва назначение в Османската империя лично от краля Ян II Кажимеж. Там Ян научава татарският език и се запознава с турската тактика и военни традиции.

Придобива слава на блестящ военачалник във войната със Швеция (1653-1660). През 1665 се жени за Мария д’Аркиен и е назначен за министър – председател (Marszałek wielki koronny) на кралството, а от 1666 г. е на длъжността главнокомандващ (Hetman wielki koronny). През 1673 г. при Хотин разбива турските войски. Не успява да завърши победната кампания, тъй като литовските войски под командването на съперника му Михал Пац отказват да участват в кампанията. Въпреки това именно еуфорията от хотимската победа осигурява на Собиески и политически успех. През юни 1674 г. е избран за крал на Жечпосполита, а коронацията му се извършва на 2 февруари 1676.

Външна политика

Новият владетел отдава голямо значение на политическата подкрепа от страна на Франция. През 1675 г. в Яворув сключва таен договор с Луи XIV. През следващата година успява да победи турците при Журавно и да присъедини към държавата си голяма част от Украйна. Предвожданата от него християнска армия разбива в Битката при Виена обсаждащите град османските турци на 12 септември 1683 г. Тази победа не само спира експанзията на Османската империя в Европа, но и осигурява международен престиж на Полската държава, която получава славата на „предна крепост на християнството“. Въпреки това променливата международна конюнктура и липсата на подкрепа от страна на полската аристокрация не позволяват на държавата да преодолее политическата криза. На 1 май 1686 г. Собиески се оказва принуден да сключи мир с Русия, според който Жечпосполина се отказва от Киев, Чернигов и Смоленск. В договора е включена и клауза, която определя Русия като защитник на православното население на Жечпосполита, който на практика ѝ дава право да се намесва във вътрешните дела на полската държава.

Вътрешна политика

По време на своето управление Ян Собиески прави опити да преодолее политическата анархия, която е обхванала страната. Стреми се да засили централната власт, прави опити да въведе наследственост на престола и да отмени liberum veto. Политиката на краля обаче е непопулярна, тъй като големите благороднически родове се стремят да запазят своите правомощия и настройват шляхтата срещу него. През 1688 г. Собиески произнася пред сената на Полша изпълнена с трагизъм реч, която предупреждава за опасностите от анархията в страната.

Последни години (1689-1696)

Последните години от живота си кралят насочва своите усилия към развитието на полската култура. Поддържа редица полски и чуждестранни архитекти, художници, скулптори, хуманисти, математици и астрономи. Частните му резиденции се превръщат в едни от най-забележителните образци на полската архитектура.

Умира на 17 юни 1696 г. в кралската резиденция във Виланов, днес част от Варшава. Погребан е във Вавелската катедрала в Краков. По-късно, през 1716 г., жена му Ана д’Аркиен е положена до него.

източник: уикипедия