Джеймс Паркинсон

роден: 11 април 1755 г. в Лондон, Англия

починал: 21 декември 1824 г. в Лондон, Англия, на 69 г.

погребан във: Великобритания

националност: Англия

професия: хирург, полеонтолог

медицина област: хирургия

известен с: Първо описание на болестта на Паркинсон

семейство:

  • съпруга: Мери Дейл
  • деца: 6

Джеймс Паркинсон роден 11 април 1755 в Лондон, починал на 21 декември 1824 в Лондон, е британски лекар, хирург и палеонтолог. На него е наречена болестта на Паркинсон.

Живот

Роден е като най-голям син от три деца на аптекаря и хирурга Джон Паркинсон и съпругата му Мери Паркинсон. От 1776 до 1784 г. следва медицина в болница в Лондон. Още по време на следването си започва да работи при баща си. След неговата смърт през 1784 г. Джеймс поема практиката му, но продължава да посещава лекции – при Джон Хънтър, един от най-добрите хирурзи за времето си.

През 1799 и 1800 г. Паркинсон публикува пет забележителни статии. През 1812 г. заедно със сина си публикува първия английски доклад за апендицита като причина за смърт.

Най-известната му статия е „An Essay on the Shaking Palsy“ от 1817 г., в която Паркинсон за първи път описва неврологичната болест, наречена по-късно на негово име. Името на болестта на Паркинсон се използва официално от 1884 г. – по инициатива на френския психиатър Жан-Мартен Шарко.

Наред със своята медицинска дейност, Паркинсон се занимава и с геология и палеонтология. Той изгражда голяма колекция от минерали и фосили, която става известна дори извън границите на Англия.

През 1804 до 1811 г. публикува тритомен учебник.

Умира на 21 декември 1824 г. в Лондон на 69 г.