роден: 11 април 1755 г. в Лондон, Англия
починал: 21 декември 1824 г. в Лондон, Англия, на 69 г.
погребан във: Великобритания
националност: Англия
професия: хирург, полеонтолог
образование: Лондонската болница
медицина:
- област: хирургия
- известен с: Първо описание на болестта на Паркинсон
семейство:
- съпруга: Мери Дейл
- деца: 6
Джеймс Паркинсон (на английски: James Parkinson) е британски лекар, хирург и палеонтолог. На него е наречена болестта на Паркинсон.
Живот
Роден е на 11 април 1755 г. в Лондон като най-голям син от три деца на аптекаря и хирурга Джон Паркинсон и съпругата му Мери Паркинсон. От 1776 до 1784 г. следва медицина в болница в Лондон. Още по време на следването си започва да работи при баща си. След неговата смърт през 1784 г. Джеймс поема практиката му, но продължава да посещава лекции – при Джон Хънтър, един от най-добрите хирурзи за времето си.
През 1799 и 1800 г. Паркинсон публикува пет забележителни статии. През 1812 г. заедно със сина си публикува първия английски доклад за апендицита като причина за смърт.
Най-известната му статия е „An Essay on the Shaking Palsy“ от 1817 г., в която Паркинсон за първи път описва неврологичната болест, наречена по-късно на негово име. Името на болестта на Паркинсон се използва официално от 1884 г. – по инициатива на френския психиатър Жан-Мартен Шарко.
Наред със своята медицинска дейност, Паркинсон се занимава и с геология и палеонтология. Той изгражда голяма колекция от минерали и фосили, която става известна дори извън границите на Англия.
През 1804 до 1811 г. публикува тритомен учебник.
Умира на 21 декември 1824 г. в Лондон на 69 г.
