Джеймс Нейсмит

роден: 6 ноември 1861 г. в Алмонте, Онтарио, Канада

починал: 28 ноември 1939 г. в Лоранс, Канзас, САЩ, на 78 г.

националност: САЩ

професия: педагог, лекар, треньор

известен с: създател на спорта баскетбол

Джеймс Нейсмит (на английски: James Naismith) е канадско-американски преподавател по физическо възпитание, лекар, християнски свещеник, треньор и иноватор. Когато е на 30-годишна възраст, той измисля играта баскетбол (1891г.). Написва книга с оригиналните баскетболни правила и основава баскетболна програма в Университета в Канзас.

Нейсмит доживява да види баскетбола като олимпийски демонстрационен спорт през 1904 г., както и на официално събитие през 1936 г. на Летните олимпийски игри в Берлин и на създаването на Мъжкия колежански баскетболен турнир през 1938 г. и на баскетболния турнир I дивизия мъже (NCAA).

Роден и отгледан във ферма близо до Алмонте, Онтарио, Нейсмит учи физическо възпитание в Монреалския университет преди да се премести в Съединените щати. Седем години след като измисля играта, Нейсмит получава медицинска степен в Денвър през 1898 г. След което той пристига в Университета в Канзас, където по-късно става директор и треньор на Канзас Джейхоукс. Докато е треньор в Канзас, Нейсмит тренира Фог Алън, който по-късно става също треньор в Канзас за 39 сезона. Алън тренира легенди, сред които са Адолф Руп и Дийн Смит, които обучават много забележителни играчи и бъдещи треньори.

Последният тренировъчен сезон на Нейсмит е през 1907 г.

Той е все още единственият треньор в баскетболната история на мъжете в Канзас с губещ рекорд.

Ранни години

Нейсмит е роден на 6 ноември през 1861 г. в Алмонте, Онтарио, Западна Канада (сега е част от Мисисипи Милс, Онтарио, Канада) в семейство на шотландски имигранти. Той никога не е имал бащино име и никога не се подписвал с името си с първоначалното „А“. По-късно то е добавено от някой, който е работи в администрацията на университета в Канзас.

Неуспешен в училище, но трудолюбив в селскостопанския труд, Нейсмит прекарва дните си, играейки catch (известна детска игра), криеница или duck on a rock, което е средновековна игра, в която човек пази голям камък от противникови играчи, които се опитват да го съборят, като хвърлят по него по-малки камъни. За да се играе най-ефективно duck on a rock, Нейсмит открива, че стрелбата с парабола е много по-ефективна от правото хвърляне, мисъл, която по-късно ще се окаже важна за измислянето на баскетбола.

Нейсмит остава сирак, живее с леля си и чичо си дълги години, посещава основното училище в Беннис Корнерс, което се намира близо до Алмонте. Записва се в гимназията Алмонте в Алмонте, Онтарио, която завършва през 1883 г. Същата година влиза в университета на Макгил в Монреал.

Нейтсмит е талантлив и многостранен спортист, представляващ Макгил в канадския футбол, ръгби, футбол и гимнастика. Играе в центъра на футболния отбор. Печели няколко медала Wicksteed за отлично представяне на гимнастика. Завършва бакалавърска степен по физическо възпитание (1888 г.) и получава диплома от презвитерианския колеж в Монреал (1890 г.). От 1891 г. преподава физическо възпитание и става първият директор по атлетика на Макгил, но след това напуска Монреал, за да стане преподавател по физическо възпитание в Международното училище за обучение YMCA в Спрингфийлд, Масачузетс.

Колежът в Спрингфийлд – родното място на баскетбола

В Спрингфийлд YMCA, по заповед на д-р Лутер Гюлик, който е ръководител по физическо възпитание, Нейсмит получава срок от 14 дни да създаде игра на закрито, която да осигури необходимото „атлетично разсейване“. Част от изискванията на Гюлик са играта да не заема много място, да поддържа спортистите във форма и да не е твърде груба.

В опита да си да се справи с поставената задача и да създаде нова игра, Нейсмит се ръководи от три главни мисли.

  • Първо, той анализира най-популярните спортове за онова време (ръгби, футбол, хокей и бейзбол). Нейсмит забелязва опасностите от топката и прави заключение, че футболната топка е най-безопасната.
  • Второ, той вижда, че основно физически контакт има, докато играчът бяга с топката, дриблира или нанася удар, поради което решава, че подаването е единствената опция. Освен това Нейсмит намалява контактите с тяло като прави невъзможно отбраняването на целта, като я поставя високо над главите на играчите.
  • Трето, за да отбележат точка, играчите трябва да хвърлят с мек лобиращ изстрел, който се е оказал ефективен в неговата любима детска игра „duck on a rock“.

Тази игра Нейсмит нарича „Баскет бол“ и написва нейните 13 основни правила.

Първата игра на „Баскет бол“ се играе през декември 1891 г. В ръкописен доклад, Нейсмит описва встъпителния мач. За разлика от съвременния баскетбол, играчите играят 9 срещу 9, използват футболна топка, а не баскетболна, и, вместо да стрелят по два обръча, се целят в кошници за праскови.

Когато г-н Стъбин се спусна с кошниците за праскови към фитнес залата аз ги закрепих от вътрешната страна на парапета на галерията, което е на разстояние 304 см от пода, по един на всеки край на гимнастическия салон, след което поставих 13-те правила на таблото за обяви, зад платформата на инструктора, осигурих футболна топка и зачаках да дойде класа… Той не показа голям ентусиазъм, но последва примера ми… След това им обясних какво трябва да направят, за да отбележат точки, хвърлих топката между двама мъже от центъра и се опитах да придържам играта според правилата ѝ.

За разлика от съвременния баскетбол, първоначалните правила не включват онова, което днес е известно като дрибъл. Също така, след всяка отбелязана точка, играчите застават в средата на игрището и скачат за топката.

В радио интервю през 1939 г., Нейсмит дава повече подробности за първата и първоначалните правила, които са използвани:

Показах им две кошници за праскови, които бях приковал във всеки край на фитнеса, и им казах, че идеята е да хвърлят топката в кошницата за праскови на противниковия отбор. След сигнала на свирката … Първата игра на баскетбол започна. … Момчетата започнаха да се бият и ритат. Те се озоваха в свободен за всички в средата на фитнес залата. (След играта имаше различни наранявания: няколко насинени очи, едно извадено рамо и един играч, паднал в безсъзнание.) Това със сигурност беше убийство. (Нейсмит променя някои от правилата, стараейки се да развие чист спорт.) Най-важното беше, че не трябва да има движение с топката. Това спря сблъсъците между играчите. Изпробвахме играта с тези (нови) правила и нямахме нито една жертва.

До 1892 г. баскетболът става толкова популярен в университета, че Денис Хоркенбах (главен редактор на The Triangle, вестник Springfield College) го включва в статия, наречена „Нова игра“ и има призиви за ново име на играта – „Naismith Ball“, но Нейсмит отказа. До 1893 г. баскетболът е въведен в международен план от движението YMCA .

Университета на Канзас

Мъжката баскетболна програма на Университета в Канзас, официално започва след пристигането на Нейсмит през 1898 г., което е 6 години след написването на първите правила на спорта.

Първоначално Нейсмит е директор на параклиса и физкултурен възпитател. В тези ранни дни по-голямата част от баскетболните мачове се играят срещу съседни отбори на YMCA, тя в цялата страна е неразделна част от създаването на баскетбола.

Други често срещани опоненти са университета на индийските нации Хаскел и колежът Уилям Джуъл. По ирония на съдбата, Нейсмит е единственият треньор в историята на програмата, който има губещ рекорд. Въпреки това, Нейсмит тренира Форест „Фог“ Алън, негов евентуален наследник в Канзас, който отива да се присъедини към неговия наставник в Залата на славата на баскетбола на Нейсмит Мемориал. Когато Алън става треньор и споделя на Нейсмит, че ще тренира баскетболисти в университета Бейкър през 1904 г., Нейсмит го обезкуражава като му казва, че не може да тренира, а трябва да я играе тази игра. Вместо това, Алън започва своята кариера и става известен като „Бащата на баскетболните треньори“. По време на своето пребиваване в Канзас Алън тренира Дийн Смит (отбор на националното първенство от 1952 г.) и Адолф Руп (национален отбор по фондация Хелмс от 1922 г.). Смит и Руп се присъединяват към Нейсмит и Алън като членове на Баскетболната зала на славата.

В началото на века на изток има достатъчно колежански отбори, за да могат да се проведат първите междууниверситетски състезания. Въпреки че спортът продължава да се разраства, Нейсмит отдавна гледа играта като любопитство и предпочита гимнастиката и борбата като по-добри форми на физическа активност. Баскетболът обаче става демонстрационен спорт през 1904 г. Съобщава се в Залата на славата за баскетболната зала „Нейсмит“, че Нейсмит не се интересува от самореклама, нито от славата на състезателните спортове. Той се вълнува повече от кариерата си за физическо възпитание и получава почетна степен PE Masters през 1910 г.

Патрулира на мексиканската граница в продължение на 4 месеца през 1916 г., пътува до Франция, публикува две книги (A Modern College през 1911 г. и Същност на един здравословен живот през 1918 г.). Той приема американско гражданство през 1925 г. През 1909 г. задълженията на Нейсмит в Канзас са променени в професор. През по-голямата част от началото на 20-ти век той е атлетичен директор в Канзас.

Нейсмит има „силни чувства срещу сегрегацията“, датиращи от времето на Първата световна война във Франция и на границата между Съединените щати и Мексико, и се стреми към напредък чрез малки стъпки. През 30-те години на ХХ век той не успява да привлече афроамериканци в университетския джайхаукс в Канзас. Но той помага за инженерното приемане на черни ученици в басейна на университета. Дотогава на тях им са били дадени автоматично преминаващи оценки на необходимия тест за плуване, без да влизат в басейна, така че да може да остане напълно чист.

През 1923 г. д-р Нейсмит основава братството на Сигма Фи Епсилон в университета в Канзас. Нейсмит е привързан към членовете, които служат като Главни съветници за 16 години, от 1923 г. до смъртта му през 1939 г.

През 1935 г. Националната асоциация на баскетболните треньори (създадена от ученика на Нейсмит Фог Алън) събира пари и 74-годишният Нейсмит е свидетел на въвеждането на баскетбола в официалната олимпийска спортна програма на Олимпийските игри през 1936 г. Там Нейсмит раздава медалите на три северноамерикански отбора:

  • САЩ, за златен медал,
  • Канада, за сребърен медал,
  • Мексико, за бронзов медал.

По време на Олимпиадата той е обявен за почетен президент на Международната федерация по баскетбол.

Когато Нейсмит се връща, той коментира, че виждането на играта от много нации е най-голямата компенсация, която може да получи за своето изобретение. През 1937 г. Нейсмит изиграва роля в създаването на Националната асоциация за междуколегиален баскетбол, която по-късно става Национална асоциация за междуколегийна атлетика (NAIA).

Нейсмит става почетен професор в Канзас и се пенсионира през 1937 г. на 76-годишна възраст. Добавяйки годините му на треньор, Нейсмит работи като атлетичен директор и преподавател в училището общо почти 40 години.

Джеймс Нейсмит умира през 1939 г., след като получава фатален мозъчен кръвоизлив. Той е погребан в гробището на Мемориалния парк в Лорънс, Канзас.

Неговият шедьовър „Баскетбол – неговото начало и развитие“ е публикуван посмъртно през 1941 г.

Треньорски рекорд

Нейсмит като директор на Университета в Канзас, 1920 г.

През 1898 г. Нейсмит става първият треньор по баскетбол в Университета на Канзас. Прави рекорд от 55 победи и 60 загуби, той е единственият губещ треньор в историята на Канзас. Нейсмит е на върха на треньорската пирамида и тренира бъдещия треньор по баскетбол в „Нейсмит Мемориал“ Фог Алън, впоследствие той ще тренира треньорите Дийн Смит, Адолф Руп и Ралф Милър, които също тренират бъдещи треньори.

Сезон Отбор Победи Загуби Победи %
1898-99 Канзас 7 4 .636
1899-1900 Канзас 3 4 .429
1900-01 Канзас 4 8 .333
1901-02 Канзас 5 7 .417
1902-03 Канзас 7 8 .467
1903-04 Канзас 5 8 .385
1904-05 Канзас 5 6 .455
1905-06 Канзас 12 7 .632
1906-07 Канзас 7 8 .467
Общо Канзас 55 60 .478

Завещание

Нейсмит измисля играта баскетбол и написва оригиналните 13 правила, за разлика от правилника за игра на NBA, който съдържа 66 страници. Баскетболната зала на славата Нейсмит Мемориал в Спрингфилд, Масачузец е кръстена в негова чест. Националната колективна спортна асоциация награждава най-добрите си играчи и треньори годишно с наградите „Нейсмит“. Между тях са:

  • Колеж Нейсмит играч на годината,
  • Колеж Нейсмит Треньор на годината,
  • Нейсмит Подготвителен играч на годината.

След Олимпийското представяне на мъжкия баскетбол през 1936 г., женският баскетбол става олимпийско събитие в Монреал през 1976 г. на летните олимпийски игри.

Нейсмит се въвежда и в канадската зала на славата на баскетбола, канадската олимпийска зала на славата, канадската спортна зала на славата, спортната зала на Онтарио, спортната зала на Отава, университетската спортна зала на Макгил. Държавната спортна зала на славата на Канзас, Залата на славата на ФИБА и Залата на славата на баскетбола „Нейсмит Мемориъл“, която е наречена в негова чест. Трофеят на Световната купа по баскетбол на ФИБА носи името „Джеймс Нейсмит Трофи“ в негова чест. На 21 юни 2013 г. д-р Нейсмит е въведен в Залата на славата в Канзас по време на церемониите в Топека.

Родният град на Нейсмит в Алмонте, Онтарио е превърнат в домакин на годишния турнир 3-на-3 за всички възрасти и нива на игра в негова чест. Всяка година това събитие привлича стотици участници. Всички приходи, събрани от събитието, отиват за младежки баскетболни програми в района.

Днес баскетболът се играе от повече от 300 милиона души по целия свят, което го прави един от най-популярните спортове. В Северна Америка баскетболът е създал някои от най-великите спортисти на 20-ти век.

ESPN и Асошиейтед прес провеждат анкети, за да класифицират най-големия северноамерикански спортист на 20-ти век. Баскетболистът Майкъл Джордан заема първо място в анкетата на ESPN и на второ място (зад Babe Ruth) в анкетата на AP.

Оригиналните правила на баскетбола, написани от Джеймс Нейсмит през 1891 г., който е считан за основополагащ документ за баскетбола, са продадени на търг в Sotheby’s, Ню Йорк през декември 2010 г. Джош Свайд, който е възпитаник на университета в Канзас и баскетболен ентусиаст, през 2010 г. се опитва да убеди възпитаници да спечелят наддаването, за да подарят документа на Университета в Канзас. В крайна сметка Свайд убеждава Дейвид Буут, милиардер и инвестиционен банкер, и съпругата му Сюзан Буут да се заемат и да наддават на търга. Те успяват да спечелят в наддаването. Купуват документа за рекордните 4,338,500 щатски долара – това е и най-скъпо платеният артикул за спортни сувенири. Купувачите подаряват документа на университета в Канзас. Успехът на Свайд е описан в документалния филм „Няма място като дома“, издадена е и книга по този повод „Светият граал на обръчите: стремежът на един фен да купи оригиналните правила на баскетбола“.

Университетът в Канзас построява сграда на стойност $18 милиона, наречена Център Дебруце, в която се съхраняват правилата. Открита е през март 2016 г.

Личен живот

Родителите на Нейсмит са шотландски имигранти – Маргарет Иънг и Джон Нейсмит. Нейсмит е второто дете в семейството. Майка му е родена през 1833 г., тя е 4-то дете от общо 11 и емигрира в окръг Ланарк, Канада през 1852 г. Баща му е роден също през 1833 г., напуска Европа когато е на 18 години и също се установява в окръг Ланарк.

На 20 юни 1894 г. Нейсмит се жени за Мод Евелин Шерман в Спрингфийлд, САЩ. Раждат им се 5 деца:

  • Маргарет Мейсън (Стенли) (1895-1976),
  • Хелън Каролин (Дод) (1897-1980),
  • Джон Едуин (1900-1986),
  • Мод Ан (Дау) (1904-1972) и
  • Джеймс Шърман (1913-1980).

Нейсмит е членувал в общностите на Пи Гама Му и Сигма Фи Епсилон. Той е бил презвитериански министър, запомнен като масон. Жена му умира през 1937 г., а на 11 юни 1939 г. се жени за втората си съпруга Флоренс Б. Кинкейд. На 19 ноември същата година, Нейсмит претърпява голям мозъчен кръвоизлив, следствие на което умира 9 дни по-късно в дома си, разположен в Лорънс, Канзас на 78 годишна възраст. Нейсмит умира 8 месеца след създаването на шампионата по баскетбол в NCAA, който днес е едно от най-големите спортни събития в Северна Америка. Нейсмит е погребан с първата си съпруга в Мемориалния парк в Лорънс, Канзас. Втората му жена умира през 1977 г. на 98-годишна възраст и е погребана с първия си съпруг, д-р Франк Б. Кинкейд, в гробището Елмвуд в Белойт, Канзас.

Таблица със заеманите от Нейсмит образователни и академични длъжности:

Място Позиция Период
Училище Бени в Алмонте, Онтарио. Основно училище 1867-1875
Гимназия Алмонте Средно училище 1875-1877, 1881-83

Отпада за известен период и отново влиза в училището
Университет Макгил Студент 1883-87

Бакалавър по физическо възпитание
Университет Макгил Преподавател по физическо възпитание 1887-1890

Златен медал Уикстед (1887) за най-добър състезател в цялия свят; Сребърна купа (1886) първа награда за една миля пеша; Сребърен медал Уикстед (1885) за най-добър състезател по целия свят; Наградено е едно от първите университетски писма на Макгил.
Презвитерианския колеж, Монреал Образование по Теология 1887-1890

Сребърен медал (1890), втората най-висока награда в богословието за чест.
Колеж в Спрингфийлд Преподавател по физическо възпитание 1890-1895

Измисля баскетбола през декември 1891.
YMCA в Денвър Преподавател по физическо възпитание 1895-1898
Университета в Канзас Преподавател по физическо възпитание и свещеник 1898-1909
Университета в Канзас Баскетболен треньор 1898-1907

Първият треньор по баскетбол в колежа.
Университета в Канзас Професор и университетски лекар 1909-1917
Първа Канзанска пехота Свещеник/ Капитан 1914-1917

Военна служба във връзка с Първата световна война.
Първа пехота в Канзас (Мексиканска граница) Свещеник 1916
Военен и YMCA секретар във Франция Преподавател по морал и сексуално образование 1917-1919
Университета в Канзас Директор 1919-1937

Почетен през 1937.

източник: уикипедия