роден: 20 юни 1819 г. в Кьолн, Кралство Прусия

починал: 5 октомври 1880 г. в Париж, Франция, на 61 г.

погребан в: Париж, Франция

националност: Франция

професия: композитор, музикант, диригент

стил: Класическа музика

инструменти: виолончело

Жак Офенбах (собственото име на френски, фамилията на немски: Jacques Offenbach) е френски композитор, виолончелист и диригент от немски произход. Един от основоположниците на оперетата и типичен представител на романтизма в европейската класическа музика.

Биография

Ражда се в Кьолн, Кралство Прусия, днешна Германия, в семейството на Исак Еберст от град Офенбах на Майн. Наименуван е Якоб Офенбах.

Баща му се установява във Франкфурт през 1802 г. Той е човек с много таланти, който работи като книговезец, преводач, издател, учител по музика и композитор. През 1816 г. се премества в Кьолн, където през 1819 г. се ражда неговият син Якоб.

От ранно детство Жак Офенбах започва да учи музика и проявява изключителното си дарование. На 12 години свири великолепно на виолончело. Очевидната музикална надареност на момчето кара баща му да го заведе в Париж (1833), за да учи в Парижката консерватория. Отначало Керубини отказва да го приеме, защото не е французин (уставът забранява приемането на чужденци), но след като го чува да свири, променя позицията си. Приет е като студент по виолончело. Негов преподавател по виолончело става самият Луиджи Керубини. На следващата година Жак трябва да прекъсне следването си заради финансови проблеми и да заработи. Жак учи само няколко години, но това се оказва достатъчно, за да се превърне във виртуоз и по-късно да свири с такива именити пианисти като Антон Рубинщайн, Франц Лист, Феликс Менделсон и други. Негов любим композитор е Ектор Берлиоз.

След завършването на образованието си Офенбах се установява в Париж и скоро се превръща в истински парижанин. Отначало опитва кариерата на концертиращ артист, а после става оркестрант в Опера-Комик. Планира да съчинява и да свири „сериозна“ музика. Голямата му мечта е да създаде голяма опера (и тя се сбъдва посмъртно). Но на този етап театрите му отказват работа, тъй като е прекалено млад и никому неизвестен. Така Офенбах и Фридрих фон Флотов организират инструментален дует и успешно изнасят своите представления в салоните на Париж. Постепенно добиват известност и през 1839 за първи път са допуснати до парижките салони. Офенбах представя за първи път своята музика в театъра Пале-Роял.

Офенбах 5 години по-късно приема католицизма, за да се ожени за Ермини д’Алкен, дъщеря на испански емигрант-опозиционер. Двамата живеят заедно в продължение на 36 години, имат 4 дъщери. И. И. Солертински отбелязва, че участието на Офенбах в състава на несериозни оперети не му пречи да бъде верен и любящ съпруг.

През 1847 г. Жак Офенбах получава поста на диригент във Френския театър. Към този период се отнасят леките му арии, написани по сюжета на басните на Жан дьо Лафонтен. Сътрудничи с театъра Флоримон Ерве. Постепенно изключителният му мелодичен дар намира признание. През 1850 г. става щатен композитор в известния молиеров театър „Комеди Франсез“.

Скоро се прославя като виртуозен изпълнител, свири редом с пианисти от класата на Лист и Менделсон. Извън краткото му временно връщане в родината си през 1848 г. Жак Офенбах се установява в Париж, където живее до края на своите дни. Френското произношение на неговото име от Жакоб се превръща в Жак.

1855 е годината на раждането на жанра оперета. Офенбах става директор на театъра „Буф-Паризиен“ (Bouffes-Parisiens), а по-късно се превръща в негов собственик. Така той може свободно да представя своите произведения. В своя театър той работи не само като композитор, но и като режисьор-постановчик, директор, диригент, съавтор-либретист. Офенбах насища своите спектакли с тънко и язвително остроумие, а понякога с много сарказъм. Благодарение на достойнствата на неговата музика и умелия избор на актьори и либретисти (най-често пиесите му пишат Мейляк, Галеви, Кремие), продукциите имат голям успех. Целият Париж пее мелодиите от Офенбах. Уилям Такъри, който посещава Париж, казва:

Ако в съвременния френски театър нещо има бъдеще, това е Офенбах.

Малкият, скромен театър на Шанз-Елизе се превръща в любимо място за срещи на парижката публика.

Първия си грандиозен успех Жак Офенбах печели с оперетата „Орфей в Ада“, поставена през 1858 г. и издържала 288 поредни представления. За 20 години само в Париж се изпълнява деветстотин пъти. Следват редица други оперети, които завладяват публиката и носят огромна слава на своя създател – „Хубавата Елена“ (1864), „Синята брада“ (1866), „Парижки живот“ (1866), „Херцогиня Геролщайн“ (1867), „Перикола“ (1868) и много други. Тези оперети донасят голяма слава на своя автор.

Популярността на Офенбах расте непрестанно и той достига кулминацията на своя успех при откриването на Световното изложение в Париж (1867), когато композиторът си съперничи по признание и известност с гостуващия по това време във френската столица Йохан Щраус-син.

През 1870 г. с Френско-пруската война френските вестници го обвиняват в симпатии към Германия, а германците – в предателство. Офенбах пътува до Европа, а след завръщането си в Париж (1871) десните кръгове го обвиняват в неморалност, тъй като според тях подкопава националната идея, подиграва се на монархията, на религията, на армията и на други реликви.

Катастрофата от 1871 г. разорява Офенбах. Той заминава за Америка, където печели препитанието си с изнасяне на градински концерти. През 1875 г. фалира, и за да издържа семейството си, на следващата година предприема турне в Съединените щати. Има огромен успех и успява да възстанови голяма част от загубите, давайки 40 концерта в Ню Йорк и във Филаделфия.

След завръщането си във Франция отново се заема с писането на оперети. През последните години от неговия живот здравето му се влошава, страда от преумора, астма, сърдечно-съдово заболяване. Последното произведение на Жак Офенбах е операта „Хофманови разкази“, но не успява да види нейната премиера, тъй като умира преди нейното поставяне на 5 октомври 1880 г. в Париж. Погребан е в монмартърското гробище.

Творчество

Автор е на над 100 оперети, сред които поставяните в България „Хубавата Елена“, „Един младоженец пред вратата“, „Орфей в ада“. Други негови оперети са „Синята брада“ (1866), „Парижки живот“ (1866), „Херцогиня Геролщайн“ (1867), „Перикола“ (1868), „Мадам Фавър“ (1878), „Дъщерята на барабанчика“ (1879). Сред най-прочутите му произведения е операта „Хофманови разкази“, по приказките на Е. Т. А. Хофман (Ернст Теодор Амадеус Хофман).

източник: уикипедия