роден: 12 март 1922 г. в Лоуъл, САЩ

починал: 21 октомври 1969 г. в Сейнт Питърсбърг, САЩ, на 47 г.

погребан в: Масачузетс, САЩ

националност: САЩ

професия: писател, поет, художник

жанрове: роман

течение: Бийт поколение

известни творби: „По пътя“ (1957)

повлиян от: Хенри Милър, Томас Улф, Достоевски, Марсел Пруст, Джек Лондон, Джеймс Джойс, Нийл Касиди, Уолт Уитман, Чарли Паркър, Артюр Рембо, Ърнест Хемингуей, Уилям Бъроуз, Луи-Фердинан Селин, Балзак, Херман Мелвил, Мацуо Башо и др.

повлиял на: Томас Пинчън, Кен Киси, Джим Морисън, Джон Ленън, Боб Дилън, Ричард Бротиган, Том Уейтс, Харуки Мураками, Джойс Джонсън и др.

образование: Колумбийски университет

религия: Будизъм

Джак Керуак (на английски: Jack Kerouac, роден Jean-Louis Lebris de Kerouac) е американски писател, поет, художник и представител на бийтпоколението.

Радвал се на популярност с малък успех пред критиката приживе, Керуак сега е нареждан сред най-важните американски автори. Спонтанният му открит стил вдъхновява и други писатели като Том Робинс, Ричард Бротиган, Хънтър Томпсън, Кен Киси и Боб Дилън.

Голямата част от живота си Керуак прекарва сред ширините на американската природа или в апартамента на майка си, с която той живее през по-голямата част от живота си. Живеейки в една променяща се страна, той търси своето място, като накрая стига до отричане на ценностите на 50-те години. Това, което пише, често отразява желанието му да се освободи от калъпа на обществото и да намери смисъл в живота. Това търсене го кара да експериментира с наркотици и психеделици (използва псилоцибин, марихуана и бензедрин и др.), да изучава духовни учения като будизма и да се отправя на пътешествия около света. Книгите му понякога се описват като катализатор за контракултурата на 60-те. Най-известните му творби са „По пътя“ и „Бродягите на Дхарма.“

Биография

Керуак е роден в Лоуел, Масачузетс, като родителите му са френски канадци: Leo-Alcide Kerouac и Gabrielle-Ange Lévesque чиито родове са преселници от провинцията Квебек, Канада. Както много квебекчани от тогавашното поколение те са част от вълната имигранти, които пристигат в Нова Англия, за да търсят работа. Баща му е ексцентрик по природа, а майка му е властна натура и ревностна католичка, при която той остава да живее през по-голямата част от живота си.

До шестгодишна възраст Керуак не е учил английски и вкъщи неговото семейство е говорело квебекски диалект на френски. В съвсем ранна възраст той преживява смъртта на по-големия си брат Жерар, който умира от ревматична треска на 9 години: това събитие по-късно бива описано в романа „Видения за Джерард“. Някои от стиховете на Керуак са писани на френски и в писма, изпращани малко преди смъртта му до неговия приятел Алън Гинсбърг, той изразява желанието си да говори езика на неговите прародители отново. Наскоро беше открито, че Керуак първо е започнал да пише „По пътя“ на френски, език, на който той е написал също два непубликувани романа. Текстовете са на квебекски френски диалект; същия диалект е използван по-късно и в ранните романи на Мишел Трембли.

Благодарение на атлетическите си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, Колумбийския университет. Той постъпва в Колумбийския университет, след като прекарва подготвителната година в Horace Mann School. Керуак счупва крак още през първия си сезон като футболист и непрестанно спори с треньора си Лу Литъл, който го държи на скамейката. Докато е в Колумбийския, Керуак написва няколко спортни статии за студентския вестник „Columbia Daily Spectator“.

Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в Ню Йорк с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така бийтпоколението – включително Алън Гинсбърг, Нил Касиди, Джон Холмс, Хърбърт Хънк и Уилям Бъроуз. През 1942 г. Керуак се присъединява към американския търговски флот, а година по-късно към военния флот.

През 1944 г. Керуак е арестуван като съучастник в убийството на Дейвид Камер, хомосексуален приятел от още тийнейджърските им години в Сент Луис на Лусиен Кар. (Уилям Бъроуз също е от Сент Луис и именно Кар запознава Керуак с Бъроуз и Гинсбърг). Когато вманиачеността на Камер по Кар започва да излиза извън контрол, последния го убива с нож по време на скандал между тях и се обръща към Керуак за помощ. Заедно те укриват уликите. Посъветван от Бъроуз да ги остави в ареста, бащата на Керуак отказва да плати гаранцията. Тогава Керуак се съгласява да се ожени за Еди Паркър, ако тя плати. Бракът им продължава една година. За кратко Керуак и Бъроуз работят заедно върху роман за убийството на Камер, озаглавен And the Hippos Were Boiled in Their Tanks. Книгата не е публикувана. По-късно Керуак също пише за убийството в романа си „Суетата на Дюлоз“ (Vanity of Duluoz).

Между пътуванията в океана Керуак остава в Бронкс, Ню Йорк заедно с приятелите си от Университета Фордъм. По-късно той живее с родителите си в Ozone Park, квартал на Куинс след като те също се преместват в Ню Йорк. Там той написва първия си роман „The Town and the City“. Неговите приятели на шега го наричат Магьосникът от Озон Парк, визирайки псевдонима на Томас Едисън Магьосникът от Менло Парк и заедно с това заглавието на филма „Магьосникът от Оз“.

„The Town and the City“ е публикуван през 1950 г. с името Джон Керуак и макар че получава няколко похвални рецензии, книгата не се продава добре.

През следващите шест години Керуак пише непрестанно, но не може да намери издател. Стъпвайки на черновите първоначално наречени „The Beat Generation“ и „Gone on the Road“, през април 1951 г. Керуак написва текста, който по-късно ще стане известен като „По пътя“ (On the Road). Книгата е основно автобиографична и описва от позицията на героя Сал Парадайс приключенията на Керуак, в компанията на Нил Касиди, прототип на Дийн Мориарти, по пътищата на цяла Америка и Мексико.

Тази част от мита Керуак разказва как поддържан от бензендрин (стимулант, производен на амфетамина) и кафе, той завършва първата версия на романа за три седмици под формата на сесия от спонтанна изповедна проза. Резултатът от тази сесия е прочутата хартиена ролка на „По пътя“. В действителност според неговия професор и наставник от Колумбийския университет Марк Ван Дорен, голяма част от съдържанието вече е била написана в неговите дневници през последните няколко години. Неговата техника е била силно повлияна от джаза, особено бибоп-а и по-късно от будизма, както е известно от прочутото писмо „Джоан Андерсен“ на Нил Касиди.

Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава до този на социалните малцинства в Америка през 50-те години. През 1957 г. Viking Press купува романа, изисквайки значителна преработка.

През юли 1957 г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в Орландо, Флорида, изчаквайки издаването на „По пътя“. Няколко седмици по-късно критиката, появила се в Ню Йорк Таймс обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с Алън Гинсбърг, Уилям Бъроуз и Грегъри Корсо става емблематично за бийтпоколението. Неговата слава започва неконтролируемо да расте и впоследствие става причина за гибелта му. Романите му често биват описвани като идеологически за следвоенното бийтпоколение и той самият бива наричан „кралят на бийтпоколението“, термин, който никога не го е карал да се чувства комфортно и веднъж отбелязва: „Аз не съм битник, аз съм католик.“

През 1954 г. Керуак открива „Библия на Будизма“ (A Buddhist Bible) на Dwight Goddard в библиотеката в Сан Хосе, с което започва потапянето на Керуак в будизма. През 1955 г. Керуак написва биографията на Сиддхартха Гаутама, озаглавена „Събуди се“, която не издава приживе.

Керуак описва част от собствените си, свързани с будизма преживявания и приключенията си с Гари Снайдър и останалите поети от Сан Франциско в книгата „Бродягите на Дхарма“, публикувана през 1958 г. Наричана от някои „продължение на „По пътя“, „Бродягите на Дхарма“ е написана в Орландо, Флорида в края на 1957 и началото на 1958 г. През 1958 г. Керуак написва и „битнически“ филм, наречен „Pull My Daisy“.

В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя Алън Уотс (присъстващ в романа „Big Sur“ под името Arthur Wayne и като Alex Aums в „Ангели на самотата“). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния дзен будист Д.Т. Сузуки.

Керуак умира на 21 октомври 1969 г. в болницата „Св. Антоний“ в Сейнт Питърбърг, Флорида, ден след като бива закаран по спешност там със силни коремни болки. Смъртта му на 47-годишна възраст настъпва вследствие на вътрешен кръвоизлив, причинен от цироза на черния дроб в резултат непрестанната употреба на алкохол. По това време той живее с третата си жена Стела и майка си Габраела. Керуак е погребан в родния си град Лоуел и посмъртно е награден с титлата доктор по литература от университета в града.

Цитати от Джак Керуак

Из „По пътя“

• …Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват: „Аууууу!“ Как са наричали този тип млади хора в Германия на Гьоте? — Първа част, глава 1
  • […] the only people for me are the mad ones, the ones who are mad to live, mad to talk, mad to be saved, desirous of everything at the same time, the ones who never yawn or say a commonplace thing, but burn, burn, burn like fabulous yellow roman candles exploding like spiders across the stars and in the middle you see the blue centerlight pop and everybody goes ‘Awww!’ What did they call such young people in Goethe’s Germany?

• Ех, братче, толкова много неща могат да се направят, толкова много да се напишат! Но как да седнеш и да го напишеш всичко това без задръжки и без да се съобразяваш с разните му стилови възбрани и граматически страхове… — Първа част, глава 1
  • Man, wow, there’s so many things to do, so many things to write! How to even begin to get it all down and without modified restraints and all hung-up on like literary inhibitions and grammatical fears…“

• Аз се снимах анфас и приличах на тридесетгодишен италианец, готов да убие всеки, който каже думичка срещу майка му. — Първа част, глава 1
  • I took a straight picture that made me look like a thirty-year-old Italian who’d kill anybody who said something against his mother.

• Във всяко отношение Дийн притежаваше също тъй точен, блестящ и завършен ум, но без да е досадно интелектуален като тях. А неговата „престъпност“ не беше лукава, нито надменно-презрителна; тя се изразяваше в лудешки свръхизблици на американска радост, звънтяща в порои от „да-да“; тя беше чисто западняшка, западен вятър, ода от прериите, нещо ново, дълго предвещавано, дълго чакано (Дийн например крадеше коли само за да пътешества за удоволствие). И още нещо — всички мои нюйоркски приятели бяха в незавидната кошмарна позиция на хора, които отхвърлят обществото и вечно натрапват похабените си книжни, политически или психоаналитични съображения за това, докато Дийн просто препускаше из това общество, жаден за хляб и любов; него нищо не го интересуваше… — Първа част, глава 1

• Дийн беше западният родственик на слънцето. Леля ми ме предупреждаваше, че той ще ме вкара в беля, но аз чувах нови повици, съзирах нови хоризонти и при моята младост повярвах в тях; дори и да ми докараше някоя беля или да отхвърлеше другарството ми, дори и да ме оставеше, както се случи после, да гладувам на улицата или да лежа самотен в болнична постеля — какво от това? Аз бях млад писател и исках да излетя. Знаех, че някъде по този път ще има момичета, прозрения, всичко; някъде по този път щяха да ми предадат бисера. — Първа част, глава 1
  • Somewhere along the line I knew there’d be girls, visions, everything; somewhere along the line the pearl would be handed to me.

• …Излязох от къщи с един сак, в който бяха подредени най-насъщни вещи, и потеглих към тихоокеанския бряг с моите петдесет долара в джоба. — Първа част, глава 2
  • I left with my canvas bag in which a few fundamental things were packed and took off for the Pacific Ocean with the fifty dollars in my pocket.

• …И то само защото не може да се застои никъде, без да му дотегне, защото няма къде да отиде освен навсякъде, вечно да навърта километри под звездите, най-често под звездите на Запада. — Първа част, глава 4
  • …Because he had no place he could stay in without getting tired of it and because there was nowhere to go but everywhere, keep rolling under the stars…

• Изтегнат по гръб, аз се взирах във величавата небесна шир над мен, ликувах, задето тъй скоростно осъществявах замисъла си и задето се намирах тъй далеч от тягостната планина Беър, и потръпвах от възбуда при мисълта за всичко, което ме очаква в Денвър — каквото, каквото и да е то. — Първа част, глава 4

• Не знаех какво става с мен, а после изведнъж осъзнах, че беше просто от марихуаната, която пушехме… От нея се раждаше усещането ми, че в следващия миг всичко ще се случи — мига, в който нещата ще се решат веднъж завинаги. — Първа част, глава 4

• По това време Карло си бе изработил интонация, която трябваше да звучи като Гласа на Рока, както сам я определяше; идеята му бе да смайва хората и да ги кара да осъзнават рока като явление. — Първа част, глава 5

• Разкайвах се, задето бях разкъсал кристалната устременост на пътуването си, задето не бях пестил всеки цент, а се бях мотал, задето не се придвижвах според разписанието си, а се залисах с това намусено момиче и изхарчих всичките си пари. Стана ми противно. Но тъй като не бях спал страшно дълго време, уморих се да проклинам и да се кося и бързо се унесох; свих се на пейката, подложих си сака за възглавница и съм спал до осем сутринта, улавяйки в просъница тропота и шумовете на гарата и на стотици минаващи хора. — Първа част, глава 5

• Бяхме във възторг, осъзнавахме, че оставяме хаоса и глупостта зад себе си и се впускаме в нашата единствена и благородна мисия във времето — да се движим. — Първа част, глава 6

• Въздухът беше мек, звездите — красиви, обещанията на всяка павирана уличка — омайни и аз мислех, че сънувам. — Първа част, глава 7
  • The air was soft, the stars so fine, the promise of every cobbled alley so great, that I thought I was in a dream.

• Цялата вселена беше луда, пияна и безкрайно странна. — Първа част, глава 8
  • The whole universe was crazy and cock-eyed and extremely strange.

• Отвъд крещящо ярките светлини на улицата се таеше мракът, а отвъд мрака беше Западът, Трябваше да продължа. — Първа част, глава 10

• Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо Господ е сътворил света толкова тъжен. — Първа част, глава 10
  • We lay on our backs, looking at the ceiling wondering what God had wrought when he made life so sad.

• Американска история. Всеки прави онова, което си мисли, че се очаква от него. — Първа част, глава 11
  • This is the story of America. Everybody’s doing what they think they’re supposed to do.

• И аз изведнъж осъзнах, че всеки божи човек в Америка е крадец по рождение. — Първа част, глава 11
  • I suddenly began to realize that everybody in America is a natural-born thief.

• Не можеш да научиш стария маестро на нова песен — Първа част, глава 11
  • You can’t teach the old maestro a new tune.

• През седмицата пестяха всеки цент, а в събота излизаха, за да похарчат петдесет долара за три часа. — Първа част, глава 11
  • They spent all week saving pennies and went out Saturdays to spend fifty bucks in three hours.

• Този свят ми дължи някои неща, това е всичко. — Първа част, глава 11

• Обещах й красива любов. Поглъщах я с очи. Вече си бяхме разказали историите; притихнахме в мълчание и в сладко очакване. Тъй просто беше. Който иска, нека си ги има всички Пийчиси и Бетини, и Мерилута, и Рити, и Камий, и Инеси на този свят; но това е момичето за мен, моят тип женска душевност и аз й го казах. — Първа част, глава 12

• Щях да поспя и да забравя; имах си свой собствен живот, свой собствен, завинаги тъжен и дрипав живот. — Първа част, глава 12
  • I’d sleep and forget it; I had my own life, my own sad and ragged life forever.

• Ех, беше чудна нощ, топла нощ, нощ за вино, лунна нощ, нощ да притискаш момичето си, да говориш, да плюеш и да се възнасяш. Което и направихме. — Първа част, глава 13
  • Ah, it was a fine night, a warm night, a wine-drinking night, a moony night, and a night to hug your girl and talk and spit and be heavengoing. This we did.

• Рики гледаше да има три-четири долара в джоба си, а за останалото не го беше грижа. Само повтаряше: „Точно така, братче, давай така — давай така! — Първа част, глава 13

• И така ще се потопим в сладкия живот, „защото сега му е времето, а ние знаем какво значи времето“. — Втора част, глава 1
  • And then we’ll all go off to sweet life, ’cause now is the time and we all know time!

• За четири дни, плътно изпълнени с приключения, Дийн бе пропътувал около четири хиляди мили от Фриско, през Аризона и нагоре през Денвър, а това беше само началото. — Втора част, глава 2

• Той продължаваше да се взира в мен. Но вече сякаш не ме виждаше, гледаше през мен. Навярно това беше решаващата точка в нашето другарство, моментът, в който той осъзна, че съм прекарал някой и друг час в мисли за него и за неговите тревоги, и известно време се опитваше да вмести този факт в своите невероятно оплетени и изтерзани мисловни категории. Нещо прещрака и в двама ни. В мен най-внезапно се зароди загриженост за един много по-млад човек, пет години по-млад, чиято съдба се бе преплела с моята в хода на последните години; в него стана нещо, за което мога да съдя само по онова, което направи по-късно. Инак той силно се развесели и каза: „Решено. — Втора част, глава 2

• Чувствах се прекрасно, пред мен се разтваряше целият свят, защото по това време вече не мечтаех. — Втора част, глава 2

• Не може вечно да продължаваме така — да се мятаме неистово насам-натам. Трябва да стигнем някъде, да намерим нещо. — Втора част, глава 2
  • This can’t go on all the time… all this franticness and jumping around. We’ve got to go someplace, find something.

• Абсолютно съм сигурен, че както се возим по тоя път, някой бере грижа за нас, че макар да си стиснал уплашен кормилото (наистина мразех да шофирам и карах много внимателно), колата ще си върви сама и ти няма да излетиш от пътя, а аз мога да поспя. Още повече, че ние познаваме Америка, ние сме си у дома; аз мога да отида където и да е в Америка и да получа, каквото си поискам, защото и в най-далечните кътчета страната е една и съща, познавам хората, знам с какво се занимават. — Втора част, глава 3

• Веднъж леля беше казала, че докато мъжете не паднат в краката на жените си и не замолят опрощение, светът никога няма да намери спокойствие. — Втора част, глава 3
  • My aunt once said that the world would never find peace until men fell at their women’s feet and asked for forgiveness.

• Ние се раздаваме и вземаме, и вървим в цялата тая невероятна и сладостна бъркотия, която криволичи във всички посоки. — Втора част, глава 3

• …Аз обичах прекалено много неща, поради което непрекъснато се обърквах, увисвах без опора в празнотата, тичах подир една падаща звезда, подир друга, подир трета, докато сам тупнах на земята. Това е нощта, това прави тя от теб. Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос. — Втора част, глава 4…
  • I like too many things and get all confused and hung-up running from one falling star to another till I drop. This is the night, what it does to you. I had nothing to offer anybody except my own confusion.

• Никому не можех да предложа нищо повече от собствения си хаос. — Втора част, глава 4
  • I had nothing to offer anybody except my own confusion.

• Тази нощ валеше дъжд. Оживя митът за дъждовната нощ. — Втора част, глава 4
  • It was a rainy night. It was the myth of a rainy night.

• В затвора човек си обещава правото на живот. — Втора част, глава 5
  • Prison is where you promise yourself the right to live.

• Животът си е живот и човекът е такъв, какъвто е. — Втора част, глава 5

• Абе дявол да го вземе, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем че наистина и за нищо не се тревожим? — Втора част, глава 6

• Изведнъж осъзнахме, че и тримата сме все още под въздействието на опиата, та затова джунглата и несгодите не тревожеха щастливите ни души. — Втора част, глава 6

• Какво означава това да отделяш хората от реките? „Бюрокрация!“ — Втора част, глава 6
  • When you start separating people from their rivers, what have you got? Bureaucracy!

• Но защо да мисля за това, след като цялата златна земя стоеше пред мен и какви ли не ненадейни събития се спотайваха, за да ме изненадат и зарадват, дето съм жив да ги видя! — Втора част, глава 6

• Приятелите му го питали: „Защо си окачил тук тази грозотия?“, а Бул им отвръщал: „Харесвам я тъкмо защото е грозна.“ Целият му живот вървеше в тоя стил. — Втора част, глава 6
  • His friends said, „Why do you have that ugly thing hanging there?“ and Bull said, „I like it because it’s ugly.“ All his life was in that line.

• Какво чувство изпитваш, когато се отдалечаваш с кола от свои хора и ги гледаш как се смаляват в прерията зад теб, докато черните точици, в които са се превърнали, съвсем се стопят? Изпитваш чувство за безкрая на света, издигнал свод над теб, и чувство за раздяла. Но ние едва чакахме да започнем следващата луда авантюра под небето. — Втора част, глава 8
  • It’s good-bye. But we lean forward to the next crazy venture beneath the skies.

• Този ръкопис на нощта не можехме да разчетем. — Втора част, глава 8
  • This was a manuscript of the night we couldn’t read.

• Никога не съм виждал по-луди музиканти. Във Фриско всеки свири джаз. Там е краят на континента; и никой пет пари не дава за нищо. — Втора част, глава 11
  • I never saw such crazy musicians. Everybody in Frisco blew. It was the end of the continent; they didn’t give a damn.

• Той вече не се интересуваше от нищо (както и преди), но същевременно сега по принцип вземаше всичко присърце; тоест на него всичко му беше все едно, той принадлежеше на света, и толкоз. — Трета част, глава 2
  • He no longer cared about anything (as before) but now he also cared about everything in principle; that is to say, it was all the same to him and he belonged to the world and there was nothing he could do about it.

• Тромпетистът се втренчи в него; съзря пред себе си лудия, който не само разбираше музиката му, но и искаше да я разбере още по-дълбоко, да открие много повече неща, отколкото бяха вложени в нея, и двамата започнаха да се надпреварват; от тромпета вече излиташе какво ли не, само не и музикални фрази, по-скоро стонове, и още стонове — „бау“, после надолу към ниското „биип“ и рязко нагоре „ииииии“, сгромолясване до най-ниския стържещ звук и отново полет нагоре, докато писъкът му изпълни целия свят. Опита всичко — нагоре, надолу, косо встрани, от горе до долу, хоризонтално, трийсет градуса, четирийсет градуса, додето на финала се строполи назад в нечии ръце и отказа да свири по-нататък, а тълпата се блъскаше и крещеше: „Страшен! Страхотен! Царски го изкара! — Трета част, глава 4

• Дийн отново беше щастлив. На него му стигаха едно кормило и четири колелета върху пътя. — Трета част, глава 5
  • All he needed was a wheel in his hand and four on the road.

• Помисли си какви са им грижите — броят милите, умуват къде да преспят нощес, колко пари ще струва бензинът, какво ще е времето, как да стигнат там, закъдето са се запътили, а пък те, така или иначе, ще стигнат, нали разбираш? Те изпитват необходимостта да се тревожат и да мамят времето, като си измислят разни неотложни задачи, те са вечно угрижени, вечно се оплакват, душите им наистина не мирясват, докато не се натоварят с някоя хубава изпитана грижа, а след като веднъж я изнамерят, приемат подходящата за нея физиономия и тя, нали разбираш, е нещастна; през цялото време нещастието кръжи около тях, те го осъзнават, това също ги измъчва — и така без край. — Трета част, глава 5
  • They have worries, they’re counting the miles, they’re thinking about where to sleep tonight, how much money for gas, the weather, how they’ll get there – and all the time they’ll get there anyway, you see.

• Предложиш ли им онова, което тайничко искат, те, разбира се, веднага се паникьосват. — Трета част, глава 5
  • Offer them what they secretly want and they of course immediately become panic-stricken.

• Колкото по-шеметно се отдалечавахме от Денвър, толкова по-сигурен се чувствах, а карахме здравата. — Трета част, глава 8

• …В края на краищата … пътят трябва да води към целия свят. — Трета част, глава 9
  • The road must eventually lead to the whole world.

• Е, голяма работа в края на краищата! Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни. — Трета част, глава 11
  • What difference does it make after all? -anonymity in the world of men is better than fame in heaven, for what’s heaven? what’s earth? All in the mind.

• Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин. Изобщо къде сме застанали и как? — Четвърта част, глава 1
  • What’s your road, man? – holyboy road, madman road, rainbow road, guppy road, any road. It’s an anywhere road for anybody anyhow.

• Той се носеше отново на запад през стенещия ужасен континент и скоро щеше да пристигне. — Четвърта част, глава 2

• …Просто не знам какво да правя, толкова ми е хубаво и леко в тоя утринен свят. Знаеш ли, че ние най-после пристигнахме на небето. То едва ли е по-прохладно и по-велико, не е възможно да е друго. — Четвърта част, глава 5

• Когато се пооправих, осъзнах какъв предател е той, но разбрах и друго, че в невъзможната обърканост на своя живот Дийн нямаше друг избор, освен да ме изостави там болен и да продължи към своите жени и неволи. — Четвърта част, глава 6
  • When I got better I realized what a rat he was, but then I had to understand the impossible complexity of his life, how he had to leave me there, sick, to get on with his wives and woes.

• Тъй че спокойно можем да не мислим за друго, а само да продължаваме напред с изправени глави, устремно, нали разбираш, и да се опитаме да вникнем в този свят така, както всъщност, честно казано, никой друг американец не е правил преди нас. — Четвърта част, глава 5

• За пръв път в моя живот времето не ме докосваше, не ме галеше, не ме смразяваше или потеше, а се бе разтворило в самия мен. Атмосферата и аз бяхме станали едно. — Четвърта част, глава 6
  • For the first time in my life the weather was not something that touched me, that caressed me, froze or sweated me, but became me.

Из „Бродягите на Дхарма“

• Беше напълно сериозно, напълно халюциниращо, напълно щастливо.
  • It was all completely serious, all completely hallucinated, all completely happy.

• Болката или любовта, или опасността те връщат отново в реалността…
  • Pain or love or danger makes you real again…

• Да намериш нирвана е като да локализираш тишината.
  • Finding Nirvana is like locating silence.

• …Дали сме паднали ангели, които не искаха да повярват, че нищото е нищо – и бяхме родени да губим нашите любими и нашите скъпи приятели един по един, докато накрая изгубим своя собствен живот за доказателство?
  • Are we fallen angels who didn’t want to believe that nothing is nothing and so were born to lose our loved ones and dear friends one by one and finally our own life, to see it proved?

• Деца и невинност е едно и също.
  • To the children and the innocent it’s all the same.

• Един ден аз ще намеря верните думи и те ще бъдат прости.
  • One day I will find the right words, and they will be simple.

• Когато отивах да спя не бях обзет от никаква принцеса, нито от желание за принцеса, от ничие неодобрение, и си легнах доволен и спах добре.
  • By the time I went to bed I wasn’t taken in by no Princess or no desire for no Princess and nobody’s disapproval and I felt glad and slept well.

• Мисля, че това беше прекрасна халюцинация, но я харесвам такава.
  • I think it’s a lovely hallucination but I love it sort.

• Накрая бездомният човек имаше всички основания да плаче – всичко на този свят беше насочено срещу него.
  • After all, a homeless man has reason to cry, everything in the world is pointed against him.

• Светът е филм за всичко, което съществува; той е филм, направен от същия материал, който е навсякъде, принадлежащ на никого; който е това, което всичко е.
  • This world is the movie of what everything is, it is one movie, made of the same stuff throughout, belonging to nobody, which is what everything is.

• Тишината беше интензивен грохот.
  • The silence was an intense roar.

• Това е историята на моя живот богат или беден, но по-често беден, наистина беден.
  • That’s the story of my life rich or poor and mostly poor and truly poor.

• Щастлив. Само по плувки, бос, рошав, в огненочервения зрак на вечерта, пеещ, поглъщащ вино, плюещ, скачащ, бягащ – това е начинът да се живее. Изцяло сам и свободен върху меките пясъци на плажа…
  • Happy. Just in my swim shorts, barefooted, wild-haired, in the red fire dark, singing, swigging wine, spitting, jumping, running – that’s the way to live. All alone and free in the soft sands of the beach….

• Моят свидетел е празното небе.
  • My witness is the empty sky.

Когато слънцето остави Америка и застана на полуразрушения речен кей, загледан в източеното далеч към Ню Джързи небе, аз усещам цялата сурова земя, необхватна твърд, протегнала се чак до западния бряг, и си представям пътя, който се разгъва, и всички мечтаещи хора в безкрайната шир, и чувам как в Айова децата плачат, защото в тая земя оставят децата да плачат на воля, и съм уверен, че звездите ще изгреят тази нощ – а знаете ли, че бог е плюшено мече? – че Вечерницата ще надвисне над прерията, ще заблести и ще се стопи в нея тъкмо преди благословената непрогледна нощ да обгърне земята, да почерни реките, да забули върховете и закъта най-далечния бряг, и никой, ама никой не ще знае какво друго те очаква освен безнадеждните дрипи на старостта; тогава си мисля за Дийн Мориарти, мисля си дори за стария Дийн Мориарти, бащата, когото така и не намерихме, мисля си за Дийн Мориарти.

Из други произведения и източници

• Всички човешки същества са и мечтаещи същества. Мечтите обединяват цялото човечество. — Book of Dreams (1960)
  • All human beings are also dream beings. Dreaming ties all mankind together.

• Кара ме да се чувствам горд, че така или иначе обичам света – омразата е лесно сравнима. — Big Sur
  • It always makes me proud to love the world somehow- hate’s so easy compared.

• Нищо никога не се е случило – нищо, дори това. — Big Sur
  • Nothing ever happened – Not even this

• Чувствам се виновен, че съм член на човешката раса. — Big Sur
  • I feel guilty for being a member of the human race.

• Ще ме обичаш ли и през декември така както ме обичаш през май? — The Town and the City
  • Will you love me in December as you do in May?

• Хубавото на нещата трябва да е, че си имат край. — Tristessa
  • The beauty of things must be that they end.

• Сладкият живот продължава в полъха и в златните поля. — Book of Sketches
  • Sweet life continues in the breeze, in the golden fields.

• Може би това е животът… мигване на окото и мигащи звезди. — Letter to Alan Harrington (1949) published in Kerouac: Selected Letters: Volume 1 1940-1956 (1996)
  • Maybe that’s what life is… a wink of the eye and winking stars.

• Всичко в живота е една чужда земя. — Letter (24 June 1949), published in The Beat Vision: A Primary Sourcebook (1987) edited by Arthur Knight and Kit Knight
  • All of life is a foreign country.

• Пиши със спомени и изумление за себе си. — „Belief & Technique For Modern Prose: List of Essentials“ in a letter to Don Allen (1958); published in Heaven & Other Poems (1977)
  • Write in recollection and amazement for yourself.

• Приеми окончателно загубата. — „Belief & Technique For Modern Prose: List of Essentials“ in a letter to Don Allen (1958); published in Heaven & Other Poems (1977)
  • Accept loss forever.

• Животът трябва да бъде съдържателен и пълен с любов – нищо друго не е добро, въобще не е добро, за никого. — Selected Letters: Volume 1 1940-1956
  • Life must be rich and full of loving – it’s no good otherwise, no good at all, for anyone.

• Страницата е дълга, празна и пълна с истина. Когато приключа с нея, тя вероятно ще бъде дълга, пълна и изпразнена с думи. — Atop an Underwood: Early Stories and Other Writings
  • The page is long, blank, and full of truth. When I am with it, it shall probably be long, full, and empty with words.

• Нека природата да се занимава със заледяването, сплашването и изолирането на този свят. Нека хората работят и се обичат, и я отдалечават. — Windblown World: The Journals of Jack Kerouac 1947-1954
  • Let nature do the freezing and frightening and isolating in this world. let men work and love and fight it off.

• Аз по-добре да бях слаб и известен
  но аз съм дебел
  и залепете това във вашето шоу в Бродуей
  • I’d rather be thin than famous
    but I’m fat
    paste that in your broadway show

• Ако имаш одеяло, ти притежаваш твърде много.
  • If you own a rug you own too much.

• Ако умереността е грешка, то безразличието е престъпление.
  • If moderation is a fault, then indifference is a crime.

• Би бил изненадан колко малко знаеш дори за вчерашния ден.
  • You’d be surprised how little I knew even up to yesterday

• Видях, че моят живот беше голяма, ярка, празна страница и аз не можах да направя нищо от това, което исках.
  • I saw that my life was a vast glowing empty page and I could do anything I wanted.

• Всичко е наред, момиче, ще го правим докато слънцето залезе завинаги. И си успяла да изгубиш освен изгубеното? Ние сме паднали ангели, които не така и повярваха, че нищото означава нищо. — Book of Blues
  • It’s okay, girl, we’ll make it till the sun goes down forever. And until then what you got to lose but the losing? We’re fallen angels who didn’t believe that nothing means nothing.

• Всичко ми принадлежи, защото съм беден.
  • Everything belongs to me because I am poor.

• Единствената истина е музиката.
  • The only truth is music.

• Живей, пътувай, осмелявай се, благославяй – и никога не съжалявай.
  • Live, travel, adventure, bless, and don’t be sorry.

• За човешкия дух е възможно да победи и след всичко това.
  • It is possible for the human spirit to win after all.

• …И това беше един съдбовен момент в моя живот, най-странния от всички моменти, когато аз не знаех всъщност кой съм…
  • and that was the one distinct time in my life, the strangest moment of all, when I didn’t know who I was

• И съградиха своя собствен ад.They build their own Hells.

• И той си имаше хубав дом в Охайо, съпруга, дъщеря, коледна елха, две коли, гараж, морава, косачка, но я нямаше радостта от това, защото той действително не беше свободен. Това беше тъжната истина. — The Dharma Bums
  • And he had a nice home in Ohio with wife, daughter, Christmas tree, two cars, garage, lawn, lawnmower, but he couldn’t enjoy any of it because he really wasn’t free. It was sadly true.

• Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен.
  • There are worse things than being mad.

• Когато пораснах, започнах да пия. Защо? Защото обожавам умът ми да е в екстаз.
  • As I grew older I became a drunk. Why? Because I like ecstasy of the mind.

• Любовта е всичко.Love is all.

• Мислиш ли, че Бог е направил света, за да се позабавлява сам, защото му е било скучно? Защото ако е така, той би трябвало да е доста непочтен….
  • do you think God made the world to amuse himself because he was bored? Because if so he would have to be mean.

• Моята грешка, моят провал не са страстите, които имам, а липсата на контрол върху тях.
  • My fault, my failure, is not in the passions I have, but in my lack of control of them.

• Накъде отиваш ти, Америка,
  в тази лъскава кола през нощта?
  • Whither goest thou, America,
    in thy shiny car in the night?

• Не знам, не ме интересува, това не е нещо по-различно.
  • I don’t know, I don’t care, and it doesn’t make any difference.

• Не използвай телефона. Хората никога не са готови да отговорят на позвъняване. Използвай поезията.
  • Don’t use the phone. People are never ready to answer it. Use poetry.

• Неизразимите видения на индивида.
  • The unspeakable visions of the individual.

• Нека крещим стиховете си по улиците… Нека предсказваме земетръси! — в писмо до А. Гинзбърг

• Нещата са толкова трудни за проумяване, когато живееш ден за ден в този трескав и шеметен свят.
  • Things are so hard to figure out when you live from day to day in this feverish and silly world.

• Нищо зад мене и всичко пред мене – както е когато си на път.
  • Nothing behind me, everything ahead of me, as is ever so on the road.

• Но отвъд това да бъде сладко малко момиче, тя беше страшно тъпа и способна да извърши ужасни неща.
  • But, outside of being a sweet little girl, she was awfully dumb and capable of doing horrible things.

• О, животът е във всеки случай врата, път, пътека към рая – и защо да не живееш за забавление, наслада и любов или за момиче край камината, защо да не си преследваш желанията и смеха…
  • Ah, life is a gate, a way, a path to Paradise anyway, why not live for fun and joy and love or some sort of girl by a fireside, why not go to your desire and LAUGH…

• Обувките ми са чисти от вървенето под дъжда.
  • My shoes are clean from walking in the rain.

• По-добре е да спиш в неудобно легло свободен, отолкото в удобно легло несвободен.
  • Better to sleep in an uncomfortable bed free, than sleep in a comfortable bed unfree.

• Прости на всички за своите собствени грехове и им кажи, че наистина ги обичаш, както е в действителност.
  • Forgive everyone for your own sins and be sure to tell them you love them which you do

• Това ме караше да мисля, че всичко се канеше да пристигне – моментът, когато разбираш, че всички и всичко е определено завинаги.
  • It made me think that everything was about to arrive – the moment when you know all and everything is decided forever.

• Хората са като кучета, не като богове – колкото си по-малко откачен, толкова повече те хапят – но откачи и никога няма да бъдеш ухапан. Кучетата не се впечатляват от смирение и съжаление.
  • „Mankind is like dogs, not gods – as long as you don’t get mad they’ll bite you – but stay mad and you’ll never be bitten. Dogs don’t respect humility and sorrow.

• Щастието се заключава в осъзнаването, че всичко е голям и странен сън.
  • Happiness consists in realizing it is all a great strange dream.

• Що се отнася до мен единственото нещо, което мога да направя, е да си седя в стаята и да се напивам.
  • As far as I’m concerned the only thing to do is sit in a room and get drunk

източник: уикипедия