Роден: 28 октомври 1818 г. в Орел, Руска империя

Починал: 3 септември 1883 г. в Буживал, Франция, на 64 г.

Националност: Русия

Професия: драматург, писател

Направление: реализъм

Повлиян от: Шекспир, Гьоте, Пушкин, Висарион Белински, Лермонтов, Джордж Байрон, Фридрих Шилер, Георг Хегел, Аугуст Шлегел, Артур Шопенхауер, Михаил Бакунин, Павел Аненков, Александър Дружинин

Повлиял на: Теодор Щорм, Гюстав Флобер, Херман Банг, Хенри Джеймс, Джоузеф Конрад, Антон Чехов, Ирен Немировски, Ърнест Хемингуей, Труман Капоти

Иван Сергеевич Тургенев (на руски: Иван Сергеевич Тургенев) е руски писател. Един от класиците на руската литература, внесли най-значителен принос в нейното развитие през втората половина на XIX в. Член-кореспондент на императорската Академия на науките в раздела за руски език и словесност (1860), почетен доктор на Оксфордския университет (1879), почетен член на Московския университет (1880).

Той е сред най-големите и най-авторитетни руски писатели от втората половина на XIX в. Непосредствен продължител на творческите традиции на Пушкин и Гогол в белетристиката, макар и да е сочен само като представител на пушкиновското течение в руската литература. В неговото творчество много ярко се съчетават Пушкиновата пестеливост в израза на Гоголевите социалност и идейност. Той издига на един нов, по-висок етап художествената проза в Русия, като я изпълва с по-голяма човешка топлота и емоционалност, с нови герои и проблеми, с нови открития в областта на жанровата форма и стила.

И. С. Тургенев е първият голям романист на руската литература – създава цяла поредица от романи, между които „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“ и „Бащи и деца“.

Известно е, че Тургенев прекарва по-голяма част от своя творчески живот в Западна Европа, но никога не забравя своята родина и своя народ. Далеч от тях той продължава да мисли и с творчеството си да се бори за тяхното по-светло бъдеще. В същото време великият писател не забравя своя национален дълг – да пропагандира руското художествено слово на Запад. Той е един от първите, които запознават западноевропейския читател с творчеството на Пушкин, Гогол, Лев Толстой и т. н.

Тургенев започва своята литературна дейност през 1840-те години на страниците на сп. „Съвременник“ на Некрасов, в което са господствали естетическите идеи на Висарион Белински. Великият критик е бил и идейният ръководител на това списание и на по-голямата част от неговите сътрудници, между които е бил и Тургенев. След смъртта на Белински обаче, през 1850-1870-те години, постепенно Тургенев се отдалечава от неговия кръг и от руските идеи за революция, за да застане изцяло на либерално-просветителски позиции. Това не му е попречило да се отнася винаги с уважение и любов към своя велик съвременник и учител Белински и неговите идеи.

Обективно погледнато, творчеството на Тургенев, независимо от неговите идейни разбирания на западняк и „постепенец“, винаги е служило на прогреса – служило е на интересите на руския народ, а в известни моменти и на руската революция.

Биография

И. С. Тургенев е роден на 28 октомври 1818 г. в гр. Орел в богато дворянско семейство. Детските години на бъдещия голям писател преминават в имението Спаское-Лутовино. През 1822 г. семейството прави едно голямо пътешествие из Европа, като посещава Германия, Швейцария и Франция.

Тургеневи живеят типичен за дворяните живот – богат, охолен, разточителен. Децата са били обучавани и възпитавани от гуверньори и гувернантки – предимно чужденци. Централна фигура в семейството е била майката на писателя – богата и жестока помешчица, която на никого не е прощавала. От нея са се страхували дори децата ѝ. Така че още от малък Иван Сергеевич Тургенев – дете умно и чувствително – вижда „дивия произвол“ на неговите властни родители над крепостните селяни. По-късно самият Тургенев ще признае:

Нямам с какво да си припомня моето детство. Нито един светъл спомен. От майка си се боях като от огън. Наказваха ме за всяка най-дребна работа – с една дума, мущроваха ме като новобранец. Рядко минаваше ден без бой с пръчка; когато се осмелявах да попитам защо ме наказват, майка ми категорично заявяваше: „Ти трябва да знаеш по-добре, сети се.“

Може да си представим колко по-жестока и безмилостна е била тя към крепостните селяни и слугите. Това може да се види от разказа „Муму“, където в образа на старата помешчица авторът е вложил някои черти на своята майка. Веднага трябва да кажем, че с това не се изчерпва образът на майката на писателя – тя е притежавала редица ценни качества, като любов към литературата и театъра, към науката и изкуството. В нейната домашна библиотека е имало книги не само на руски, но и на френски, английски и немски език. Навярно тази вродена любов на писателя към литературата, музиката и театъра идва от неговата майка.

Затова пък от баща си наследява външната красота, умението да се държи в обществото и може би голямата му влюбчивост. Него той е нарисувал в повестта „Първа любов“. Неслучайно тази повест е била едно от най-любимите произведения на Тургенев.

Това е единствената вещ – говори писателят, – която и до днес ми доставя удоволствие, защото това е самият живот, това не е съчинено…

„Първа любов“ – това е преживяното.“

„В „Първа любов“ аз изобразих своя баща… Баща ми беше красавец… Той беше много хубав – надарен с истинска руска красота…“

На въпроса на Н. А. Островска кой се явява прототип на младия герой, който в повестта е даден като съперник на своя баща, Тургенев отговаря: „Този хлапак е вашият най-покорен слуга“, т. е. авторът. Всъщност това е една лирична повест за голямата любов, която не познава ограниченията на възрастта, и същевременно повест за най-идеалното, най-прекрасното чувство – първата любов на младото сърце. За нас в случая е интересен образът на бащата – такъв, какъвто ни го е представил Тургенев: красив, силен, чувствен и безкомпромисен в любовта си към младата княгиня. Той умира твърде млад – едва 41-годишен.

Особено важен момент в живота на младия Тургенев е постъпването му през 1833 г. като студент в Московския, а след прехвърлянето му – в Петербургския университет, който завършва през 1837 г. Това е време, когато в Московския университет учат някои от най-прогресивните и големи умове на Русия – Александър Херцен, Огарьов, Белински, Станкевич, Лермонтов, Гончаров и др. Това, разбира се, не е останало безследно в духовното и идейното развитие на бъдещия голям писател. Неслучайно неговите младежки години са свързани с кръга на Белински и сп. „Современник“ на Некрасов. Неслучайно именно за тази епоха от развитието на Русия Н. Чернишевски пише в своите „Очерци за Гоголевия период на руската литература“: „Тогава за първи път умственият живот на нашето отечество създаде хора, които вървяха заедно с мислите на Европа…“ Един от тях безспорно е бил И. С. Тургенев.

Не важен момент, а по-скоро период в живота на Тургенев е запознанството му с френската певица от испански произход Полин Виардо-Гарсиа. С нея и със семейството ѝ той се запознава през 1843 г., когато италианската опера посещава Петербург. Самата Полин Виардо е била изключително дарование. От нейния талант са се възхищават не един и двама поети и композитори. Може да се споменат Гуно, Лист, Вагнер и Глинка. Ето какво пише за нея Алфред дьо Мюсе:

Да, геният е дар небесен. Той прелива в Полин Гарсиа като обилно вино в препълнена чаша.

А Жорж Санд при изграждане образа на Консуело е взел някои от нейните черти. В Петербург Полин Виардо се е представила в ролята на Розина от „Севилският бръснар“. Успехът ѝ е бил толкова голям, че на възторжената публика ѝ са се стрували малко овациите в салона, затова е излизала на улицата, където е обсипвала каретата ѝ с цветя. Всички ценители на изкуството са били покорени от нейния талант.

Покорен и влюбен в Полин Виардо е бил и Тургенев. В едно писмо до Татяна Бакунина Белински пише за Тургенев:

Той сега целият е потопен в италианската опера и като всички ентусиасти е много мил и много забавен.

А майката на писателя Варвара Петровна, която посетила един от концертите на френската певица, гласно, като че ли сама на себе си, казала: „Да си призная, хубаво пее проклетата циганка!“ И нищо чудно в това, че тя и нейното изкуство се превръщат в съдба за Тургенев. Когато италианската опера напуска Петербург – напуска го заедно с нея и Тургенев. Може да се каже, че по-голямата част от своя живот след това той прекарва в Европа, а само от време на време се връща в Русия. Това не значи, че той забравя родината си – напротив, макар и далеч от нея, той винаги живее с нейните болки и проблеми.

Трябва да се подчертае и друго – от една страна, голямото чувство, което е изпитвал през целия си живот към Полин Виардо, за да я следва в нейния път, и, от друга – възможността, която тя му е дала да се запознае с духовните постижения на Европа. Тургенев е бил в най-близки приятелски връзки с най-големите западни писатели, като Виктор Юго, Жорж Санд, Мопасан и др. В същото време той се е познавал не само с Белински и Некрасов, но и с Херцен, Гончаров, Достоевски и Лев Толстой. Срещал се е с Жуковски, Гогол, Михаил Лермонтов и Колцов – т.е. с най-големите творци от предишната епоха. Затова едва ли има друг руски писател, който в своя живот толкова да е видял, толкова да се е срещал, с цвета на руската и западноевропейската творческа интелигенция, както Тургенев. Жалко, че не е написал своите мемоари – те щяха да бъдат изключително богати и безкрайно интересни.

И. С. Тургенев умира на 22 август (3 септември) 1883 г. на 65-годишна възраст в Бужнзал, близо до Париж и недалеч от имението на Полин Виардо. Голяма част от неговия архив остава у Полин Виардо, а след нейната смърт у наследниците ѝ. Не всичко е публикувано, особено що се отнася до кореспонденцията му с голямата артистка.

Тургенев оставя изключително богато литературно наследство. Цели четири десетилетия той е една от централните фигури на руската литература. Започва като поет и драматург, за да се издигне до най-високите постижения на руската белетристика в областта на разказа, повестта и романа. Особено голяма слава му донасят разказите, обединени под общото заглавие „Записки на ловеца“, както и неговите повести „Ася“, „Пролетни води“, „Първа любов“ и най-вече романите му „Рудин“, „Дворянско гнездо“, „В навечерието“, „Бащи и деца“, „Дим“ и „Целина“.

Разбира се, че не са без значение и лирическите, лиро-епическите и драматическите произведения на писателя. От тях се открояват

• поемата „Параша“ от 1843 г., за която Белински се изказва ласкаво;
• поемата „Помешчик“, печатана в „Петербургски сборник“, издаван от Некрасов през 1846 г.

Те са написани очерково в стила на „натуралната школа“, към която през този период е принадлежал и Тургенев. От драмите му, които се считат за сполучливи и чрез които създава една интелектуална традиция в руската драматургия, предхождаща тази на Чехов, могат да се посочат

• „Закуска у предводителя“, поставена на сцената през 1849, а печатана през 1855 г.,
• „Ерген“ от 1849,
• „Месец на село“ от 1850 и
• „Храненик“ от 1848 г.

Това са реалистични пиеси, в които се налагат живият диалог и тънкият и психологически рисунък. Авторът излиза от някои всекидневни и обикновени човешки преживявания и конфликти, които изобразява върху един битов фон. В този смисъл той предхожда Чеховата драма.

Някои произведения:

• Записки на ловеца
• Рудин
• Дворянско гнездо
• Бащи и деца
• Месец на село
• В навечерието

Цитати за автора

• „Белински и неговото писмо – това е цялата ми религия.“ – Тургенев
• „Голяма точност, никаква разтегнатост, всичко е майсторски кондензирано. Всеки малък разказ Тургенев би могъл да разгърне в роман.“ – Ромен Ролан по повод на „Записки на ловеца“
• „Полага началото на цяла една литература, чийто обект става народът и неговите нужди.“ – Салтиков-Шчедрин
• „Кой може да чете без чувство за възмущение и срам… шедьовъра на И. Тургенев „Записки на ловеца?“ – Херцен

Цитати от Иван Тургенев

• Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били до такава степен непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните вълни на младостта и отплуват с тях, и все пак няма нищо по-хубаво от тези вълни.

  Если бы с молодостью уходило одно хорошее — то остальные возрасты человеческой жизни показались бы до того невыносимы, что всякий индивидуум перерезывал бе себе горло на тридцать втором году. Много дрязг плавает в шумных волнах молодости и уплывает с ними; а все-таки лучше этих волн нет ничего.

  
  
• Ако стремежът произхожда от най-чист източник, той дори и да не се удаде напълно, дори и да не достигне целта си, пак може да донесе огромна полза.

  Если стремление происходит из источника чистого, оно все-таки, и не удавшись вполне, не достигнув цели, может принести пользу великую.

  
  
• …Ако чакате минутата, когато всичко, абсолютно всичко ще бъде готово, то никога няма да започнете.

  …Если ждать минуты, когда все, решительно все будет готово, – никогда не придется начинать.

  
  
• Бракът, основан на взаимни склонности и на разсъдък, е едно от най-големите блага в човешкия живот.

  Брак, основанный на взаимной склонности и на рассудке, есть одно из величайших благ человеческой жизни.

  
  
• …Вие все още не знаете дали имате талант? Дайте му време да съзрее; а дори и да се окаже, че го няма, нима на човека му е необходим именно поетичен талант, за да живее и действа?

  …Вы еще не знаете, есть ли у вас талант? Дайте ему время вызреть; а если его даже не окажется, разве человеку необходим именно поэтический талант, чтобы жить и действовать?

  
  
• Всеки от нас има една котва, от която, ако сам не пожелае, никога не може да се откъсне — чувството за дълг.

  У нас у всех есть один якорь, с которого, если сам не захочешь, никогда не сорвешься: чувство долга.

  
  
• …Всяка любов – както щастливата, така и нещастната – е истинско бедствие, когато й се отдаваш цял.

  …Всякая любовь счастливая, равно как и несчастная, настоящее бедствие, когда ей отдаешься весь.

  
  
• Всяка молитва се свежда до следното: „Велики Боже, направи така, че две и две да не прави четири.“

  Всякая молитва сводится на следующее: «Великий Боже, сделай, чтобы дважды два – не было четыре».

  
  
• Да порицава и да хока има право само този, който обича.

  Порицать, бранить имеет право только тот, кто любит.

  
  
• Да, вярно е казал някой за самоубийците: докато не изпълнят своето намерение, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.

  Да, справедливо сказал кто-то про самоубийц: пока они не исполнят своего намерения – никто им не верит; а исполнят – никто о них не пожалеет.

  
  
• Добро по разпореждане не е добро.

  Добро по указу — не добро.

  
  
• Древните гърци не случайно казвали, че последният и най-голям дар на боговете за човека е чувството за мярка.

  Древние греки недаром говорили, что последний и высший дар богов человеку — чувство меры.

  
  
• Думата „утре“ е измислена за нерешителните хора и децата.

  Слово «завтра» придумано для людей нерешительных и для детей.

  
  
• Жалък е този, който живее без идеали!

  Жалок тот, кто живет без идеала!

  
  

• Жената не само може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.

  Женщина не только способна понять самопожертвование: она сама умеет пожертвовать собой.

  
  
• Има три вида егоисти: егоисти, които живеят и позволяват на другите да живеят; егоисти, които живеят и не разрешават на другите да живеят; и накрая, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от жените принадлежи към третия вид.

  Есть три разряда эгоистов: эгоисты, которые сами живут и жить дают другим; эгоисты, которые сами живут и не дают жить другим; наконец, эгоисты, которые сами не живут и другим жить не дают. Женщины большей частью принадлежат к третьему разряду.

  
  
• Искаш ли да бъдеш щастлив? Научи се да страдаш?

  Хочешь быть счастливым? Выучись сперва страдать.

  
  
• Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на Историята. В нея повече няма да има какво повече да се чете.

  Когда переведутся донкихоты, пускай закроется книга Истории. В ней нечего будет читать.

  
  
• Който е живял, но не е станал снизходителен към другите, той сам не заслужава снизхождение.

  Кто пожил, да не сделался снисходительным к другим, тот сам не заслуживает снисхождения.

  
  
• Който се стреми към висока цел, той не трябва да мисли за себе си.

  Кто стремится к высокой цели, уже не должен думать о себе.

  
  
• Ловът… ни сближава с природата, приучава ни към търпение, а понякога и на хладнокръвие пред опасността.

  Охота… сближает нас с природой, приучает нас к терпению, а иногда и к хладнокровию перед опасностью.

  
  
• Музиката е разум, въплътен в прекрасни звуци.

  Музыка — это разум, воплощенный в прекрасных звуках.

  
  
• На човек винаги му става някак съвестно и неловко, когато сам наговори много неща.

  Человеку всегда как-то совестно и неловко становится, когда он много наговорит сам.

  
  
• Нашите недостатъци растат на една почва с достойнствата ни, и е трудно да изтръгнем едните, щадейки другите.

  Наши недостатки растут на одной почве с нашими достоинствами, и трудно вырвать одни, пощадив другие.

  
  
• Не ревнува този, у когото няма поне капка надежда.

  Не ревнует тот, у кого нет хоть бы капли надежды.

  
  
• …Не само в стиховете има поезия – тя се разлива навсякъде, тя е около нас. Погледнете тези дървета, това небе – отвсякъде струи красота и живот, а където има красота и живот, там има и поезия.

  …Не в одних стихах поэзия: она разлита везде, она вокруг нас. Взгляните на эти деревья, на это небо – отовсюду веет красотой и жизнью, а где красота и жизнь, там и поэзия.

  
  
• Нищо така не освобождава човека, както знанието…

  Ничто так не освобождает человека, как знание…

  
  
• Няма нищо по-тягостно от съзнанието за извършената глупост.

  Нет ничего тягостнее сознания только что сделанной глупости.

  
  
• О, младост! Младост!… Може би цялата тайна на твоята прелест се състои не в това да имаш възможност да направиш всичко, а във възможността да мислиш, че ще направиш всичко.

  О молодость! Молодость!… Может быть, вся тайна твоей прелести состоит не в возможности все сделать, а в возможности думать, что все сделаешь.

  
  
• Прекалената гордост е признак на нищожна душа.

  Чрезмерная гордость – вывеска ничтожной души.

  
  
• …Природата… събужда у нас потребност от любов…

  …Природа… будит в нас потребность любви…

  
  
• Само благодарение на нея, само на любовта се държи и се развива животът.

  Только ею, только любовью держится и движется жизнь.

  
  
• Скептицизмът винаги се е отличавал с безплодност и безсилие.

  Скептицизм всегда отличался бесплодностью и бессилием.

  
  
• Спорѝ с човек, по-умен от теб: той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си. Спорѝ с човек равен по ум на теб: никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата. Спорѝ с човек с по-слаб ум: спори не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш!

  Спорь с человеком умнее тебя: он тебя победит, но из самого твоего поражения ты можешь извлечь пользу для себя. Спорь с человеком ума равного: за кем бы ни оставалась победа, ты по крайней мере испытаешь удовольствие от борьбы. Спорь с человеком ума слабейшего: спорь не из желания победы, но ты можешь быть ему полезным. Спорь даже с глупцом! Ни славы ни выгоды ты не добудешь… Но отчего иногда не позабавиться?

  
  
• Човекът без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедовия лост, чрез който може да бъде преместена Земята.

  Человек без самолюбия ничтожен. Самолюбие — архимедов рычаг, которым землю с места можно сдвинуть.

  
  
• Човек може всичко да разбере – и как трепери ефирът, и какво става на слънцето; но как друг човек може да подсмърча по-иначе от него, това не може да го разбере.

  Человек все в состоянии понять – и как трепещет эфир, и что на солнце происходит, а как другой человек может иначе сморкаться, чем он сам сморкается, это он понять не в состоянии.

  
  
• Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.

  Счастье — как здоровье: когда его не замечаешь, значит, оно есть.

  
  

• Щастието няма утрешен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има само настояще – и то не ден, а мигновение.

  У счастья нет завтрашнего дня, у него нет и вчерашнего, оно не помнит прошедшего, не думает о будущем, у него есть настоящее, – и то не день, а мгновение.

  
  

източник: уикипедия