Иван Шишманов

роден: 22 юни 1862 г. (стар стил) в Свищов, Османска империя

починал: 22 юни 1928 г. в Осло, Норвегия, на 66 г.

погребан в: Централни софийски гробища, София, България

националност: България

професия: филолог и политик

образование: Лайпцигски университет

научна дейност:

политика:

семейство:

  • съпруга: Лидия Шишманова
  • деца: Димитър Шишманов

Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.

Биография

Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876-1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885-86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд.

През 1888 г. Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889-1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893-1900).

От 1903 г. Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 г. напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза. Още като министър на просветата той открива училище за слепи през 1906 г.

Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918-1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд I и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михаил Драгоманов Лидия Шишманова.

Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество „Вардар“. Член е на Македонския научен институт.

Умира в Осло на 23 юни 1928 г., на 66-годишна възраст.

Иван Шишманов е баща на Димитър Шишманов, писател и политик, убит от Народния съд заради работата му като главен секретар на Министерството на външните работи и по-късно като министър на външните работи.

източник: уикипедия