Posted in Г, И

Иван Гюзелев

   Published Date: 05.10.2020

роден: 24 юни 1844 г. в Габрово, Османска империя

починал: 6 октомври 1916 г. в София, България, на 72 г.

националност: България

професия: просветен деец, философ

депутат в: УС, I ВНС, I ОНС, II ОНС, II ВНС   

партия: Либерална партия (1879-1884)

деца: Богдана Гюзелева-Вулпе, българска оперна певица, сопран, смятана за първата жена-композитор в България

Иван Недев Гюзелев е български просветен деец, математик, политик и философ идеалист.

Той е един от основоположниците на гимназиалното образование по физика в България, министър на народното просвещение (1880) и дългогодишен председател на Върховната сметна палата (1880–1894).

Биография

Образование и младежки години

Роден е на 24 юни 1844 г. в Габрово, тогава Османска империя, в семейството на местен търговец. Получава първоначално образование в родния си град. През 1860 г. следва в Херсонската духовна семинария в Одеса. През 1867 г. завършва семинарията, а през 1871 г. – Физико-математическия факултет на Новорусийския университет. От 1871 до 1876 г. е учител по математика и физика в Априловската гимназия в Габрово, като е един от авторите на учебната програма в училището. Там обзавежда и първият учебен кабинет по физика в страната. Уредите за него Гюзелев поръчва от Австрия. Те пристигат с кораб по Дунав и са освободени с големи усилия на Свищовската митница.

Още през далечната 1873 г. Гюзелев съставя и издава учебници по геометрия и физика. След неуспеха на Априлското въстание Дряновският манастир е разрушен, а заедно с него и част от физическите апарати. Властите конфискуват телеграфния апарат. На 9 май 1876 г. Гюзелев е арестуван заедно с още 90 габровци. Като „ербап-комита“ Гюзелев е затворен в отделна килия и обвинен, че е използвал телеграфния апарат за връзка с въстаниците. От Цариград идва специална комисия, състояща се от един професор по физика, телеграфен техник и правителствен чиновник и установява несъстоятелността на обвиненията. След застъпничеството на руския посланик в Цариград и ходатайството на габровци Иван Гюзелев е освободен.

След Априлското въстание за кратко е учител по физика и математика в Лясковската семинария.


Професионална дейност

От 1878 г. живее в София, където през 1879 г. е народен представител и секретар в Учредителното събрание. От 1880 г. е министър на народното просвещение в правителството на Драган Цанков, а между 1880 до 1894 г. – председател на Върховната сметна палата, редактор на „Църковен вестник“ и сп. „Задружен труд“ и основател на Чиновническото застрахователно дружество в България. Дописан член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките) от 1875 г. и действителен от 1884 г.

Оттегля се от политическия живот и умира на 6 октомври 1916 г. в София.


Семейство

Иван Гюзелев е баща на първата българска композиторка – Богдана Гюзелева-Вулпе (1878–1932).


Награди

Иван Гюзелев е носител на Орден „Света Ана“ и „Свети Александър“ – V-та степен (1888), ІV-та степен (1889) и ІІІ-та степен (1900).


Творчество

  • Кратка елементарна геометрия. 1873.
  • Програми на габровските училища. 1873.
  • Ръководство към физиката. 1874.
  • Начална алгебра. 1893.
  • Аксиомите в геометрията. 1894.
  • Основите на геометрията. 1894.
  • Теория на доказателствата. 1895.
  • Стойността на теориите във физиката. 1901.
  • Елементите на познанието. 1904.
  • Светът като продукт на познанието. 1907.
  • Елементарно ръководство по изчисление премиите и резервите при жизнезастрахованието. 1911. 
  • Абсолютното съзнание. 1916.

източник: уикипедия