Иван Евстратиев Гешов

роден: 20 февруари 1849 г. в Пловдив, Османска империя

починал: 11 март 1924 г. в София, България, на 75 г.

националност: България

образование:

  • Оуенс колидж
  • Университет Виктория

партия:

Народна партия

Обединена народно-прогресивна партия

депутат: Областното събрание на Източна Румелия, III ВНС, VIII ОНС, IX ОНС, XI ОНС, XII ОНС, XIII ОНС, XIV ОНС, V ВНС, XV ОНС, XVI ОНС, XVII ОНС, XVIII ОНС, XIX ОНС

Иван Евстратиев Гешов е български политик, водач на Народната партия.

Той е министър-председател на България в 32-ото правителство (1911-1913), народен представител в 11 обикновени и в 2 велики народни събрания (III и V) и председател на XI (1901) и XIII (1913) обикновено Народно събрание.

Гешов е председател на Българското книжовно дружество (1898-1911), Българската академия на науките (1911-1924) и Българския червен кръст (1899-1924).

Биография

Първи години и престой в Манчестър

Иван Гешов е роден в Пловдив на 20 февруари 1849 г. в семейството на Евстрати Иванов Гешов и Харитина Нешева. Баща му е от влиятелния карловски търговски род Гешовци и съдружник в търговската фирма „Братя Гешови“, а майка му – от копривщенската фамилия Чалъкови, първа братовчедка на Георгаки Чалъкоглу.

Първоначално Гешов учи за кратко в гръцко училище при църквата „Свети Димитър“ (Пловдив), но скоро е преместен в Централното българско училище „Св.св. Кирил и Методий“ (Пловдивска мъжка гимназия), където негови учители са последователно Йоаким Груев, Славиди и Никола Ковачев. В класното училище всички предмети, освен трите чужди езика (гръцки, турски и френски), включително статистика и рисуване, се преподават от Груев. След като през 1864 г. сестра му се жени за живелия в Манчестър търговец Михал Милков и е решено Евстрати Гешов да открие клон на „Братя Гешови“ в този град, Иван Гешов започва да посещава и курса по английски език в Американското училище.

През май 1865 г. цялото семейство заминава за Цариград и прекарва лятото в къщата на Гешови на остров Халки, тъй като в града има епидемия от холера. През септември те заминават оттам през Марсилия, Париж и Лондон за Манчестър, където се установяват и прекарват следващите седем години в наета къща в Хайър Браутън в Солфорд.

През първата си година в Англия Иван Гешов учи с частен учител, а през есента на 1866 г. постъпва в „Оуенс Колидж“, по това време изпитен център на Лондонския университет, днес преобразуван в Манчестърски университет. Първоначално се интересува от химия, но решава, че не му се удава, и се ориентира към обществените и стопански науки. Силно влияние му оказва неговия преподавател по логика и политическа икономия Уилям Стенли Джевънс.

През 1869 г. Иван Гешов завършва „Оуенс Колидж“ и през следващите години години работи в кантората на баща си. През целия си престой в Манчестър той се стреми да се самообразова, членува в местния „Атенеум“, просветно дружество с голяма библиотека, която редовно посещава. Според по-късните му спомени определяща роля за формирането на политическите му възгледи изиграва либералният философ Джон Стюарт Мил. От престоя в Англия у Гешов остава убеждението за голямата важност на общественото мнение при определянето на политиката на една страна, както и мисълта, че „най-добрата гаранция за доброто управление е един просветен народ“.

Връщане в Пловдив

Гешов през 1874 г.

През 1872 г. „Братя Гешови“ закриват клона си в Манчестър и през септември семейството на Иван Гешов се завръща в Пловдив. През януари следващата година той е избран в настоятелството на класното училище и става председател на пловдивското читалище, което по това време поддържа три квартални начални училища с над 200 ученици. По модела на подобна организация в Манчестър, Гешов създава клуб за дебати към класното училище, който просъществува няколко месеца.

През 1875 г. Иван Гешов се жени за Мария Пулиева (1854-1924), дъщеря на карловския търговец Никола Пулиев и първа братовчедка на букурещкия банкер Евлоги Георгиев. Двамата имат 5 деца:

  • Харитина (1875-1946, съпруга на политика и финансист Димитър Яблански),
  • Анна (1877-1955, съпруга на офицера Никола Радев),
  • Евстратий (1884-1959, финансист),
  • Евлогий (1887-1954, дипломат) и
  • Никола (1888-1944, търговец).

По време на Априлското въстание Гешов се включва в акциите за набиране на помощи за населението на пострадалите райони и активно участва в инициативите пред Европа за защита на българските интереси. От пловдивските първенци е натоварен да предоставя сведения на дошлите чужди анкетьори във връзка с разгласяване на зверствата след въстанието. Пише доклад за търговията в Южна България, поискан му от американския генерален консул в Цариград Юджийн Скайлър, докладът е изключително добре приет в САЩ. През следващите месеци Гешов продължава да поддържа контакти с американския консул Юджийн Скайлър и през лятото на 1877 г. е назначен за почетен вицеконсул на Съединените щати в Пловдив, но това става малко след ареста му.

На 12 август 1877 г., малко след началото на Руско-турската война, Иван Гешов е арестуван, заедно с братовчед си Иван Стефанов Гешов. По това време властите бесят в Пловдив и околностите му десетки карловци, обвинени за това, че са посрещали влезлите за кратко в града руски войски. Двамата братовчеди са осъдени на смърт от военен съд, като процес не е воден и те така и не разбират обвинението срещу тях, но присъдата им е отменена след намесата на британското и американското посолство. Докато е в затвора пише „Записки на един осъден“.

На 28 октомври двамата Гешови, заедно с родителите и семействата им, както няколкостотин други видни българи от Тракия, са изпратени в Цариград, за да бъдат заточени в Азия. След двуседмичен престой в цариградски затвор и със съдействието на британското и американското посолство на семейството е разрешено да се настани в наета къща до полицейското управление в Кадъкьой, номинално под домашен арест, но на практика свободни да излизат из града. Те остават там до амнистията, предвидена в Санстефанския мирен договор, като са официално освободени в края на март 1878 г. На Връбница, в края на април 1878 г., Иван Гешов се завръща със семейството си в Пловдив. Основава и от 1878 до 1885 г. е главен редактор на вестник „Марица“.

През февруари 1879 г. Иван Гешов е сред представителите на Южна България, изпратени при Учредителното събрание в Търново. След като под руски натиск те не успяват да получат подкрепата на Учредителното събрание за общи действия срещу Берлинския договор, Гешов е изпратен от комитет от южнобългарски първенци с мисия до Великите сили, заедно с Георги Янколов, за да настоява за невъвеждане в Източна Румелия на османски войски. Те пристигат в Париж в началото на април и на 31 март се срещат неофициално с външния министър Вилиам Анри Вадингтон, както и с влиятелния политик Леон Гамбета. На 6 април те пристигат в Лондон, където външният министър Робърт Солзбъри отказва да ги приеме и те се срещат само с представители на опозицията.

Връщайки се от Лондон, след престой в Букурещ, където се запознава с Евлоги Георгиев, на 30 юни Иван Гешов пристига в София, където му предлагат поста на министър на просвещението в правителството на Тодор Бурмов, но той отказва, очаквайки то скоро да падне, и заминава за Пловдив, където пристига на 9 юли. След като османското правителство не го одобрява за директор на правосъдието, през октомври той е избран за член на Областното събрание на Източна Румелия и става първият негов председател, а през декември оглавява и Постоянния комитет. Малко след това Петко Каравелов му предлага министерски пост в първото си правителство, но той отказва.

През следващите години Гешов става един от водачите на Народната партия в Източна Румелия. През есента на 1880 г. отново е избран за председател на Постоянния комитет, през 1881 г. – за негов член, а през януари 1882 г. го напуска, поемайки поста на директор на финансите в областта, на който остава до следващата година.

Преместване в София

От 1883 живее в София, където става директор на Българската народна банка (1883-1886). Неговият подпис е на първата емисия български левове. През 1884 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). От 1884 г. до смъртта си е председател на Българския червен кръст.

На 13 септември 1885 г., непосредствено след Съединението, Иван Гешов и Климент Търновски с пълномощия от Народното събрание и трима източнорумелийски представители са изпратени да търсят подкрепата за Съединението на намиращия се по това време в Копенхаген руски император Александър III. Делегацията е приета от руския външен министър Николай Гирс и от императора, които осъждат Съединението, но ѝ дават уверения, че руското правителство ще работи за неговото запазване под приемлива за Великите сили форма. След това делегацията се връща в България, но Гешов е изпратен в Лондон, където на 4 октомври е приет от министър председателя лорд Солсбъри, среща се също с Уилям Гладстон (тогава лидер на опозицията) и влиятелния държавен секретар (министър) за Индия Рандолф Чърчил. В края на октомври заминава за Париж, където се среща с външния министър Шарл дьо Фрейсине.

Иван Гешов се връща в България на 1 ноември, но още преди да пристигне в София избухва Сръбско-българската война. След края на бойните действия му е възложено да води едномесечните преговори в Букурещ със сръбския представител Чедомил Миятович, довели до сключването на 19 февруари 1886 г. на Букурещкия мирен договор.

След Деветоавгустовския преврат от 1886 г. участва за кратко в третото правителство на Петко Каравелов и първото правителство на Васил Радославов като министър на финансите. След падането на Стефан Стамболов през 1894 се включва във възстановената Народна партия и от 1894 г. е избиран 13 пъти за народен представител. Гешов е министър на финансите във второто и третото правителство на Константин Стоилов (1894-1897), а след неговата смърт през 1901 г. оглавява партията.

Начело на Народната партия

След смъртта на богатия букурещки търговец и български меценат Евлоги Георгиев, първи братовчед на съпругата на Иван Гешов, през 1897 г. Гешов се оказва „универсален наследник“ на покойника и изпълнител на завещанието му. След всички постановени в наследството или доброволни дарения в полза на роднини на Георгиев или благотворителни фондове Иван Гешов наследява около 1/4 от ликвидния капитал на благодетеля си, което е достатъчно да го превърне в най-богатия български гражданин. До смъртта си остава главната движеща фигура зад построяването на нова сграда за Софийското висше училище, неговото превръщане в Софийски университет и последвало развитие, независимо че според формулировката в завещанието на Евлоги Георгиев бенефициент е трябвало да бъде по-скоро второ висше училище с политехническа насоченост. Успоредно с това, през 1908 г., Гешов прави лично дарение към Българското книжовно дружество, чийто председател е от 1898 г. до смъртта си, а през 1912 г., по време на министър-председателския му мандат, Народното събрание гласува и Закон за Българската академия на науките.

От 1911 до 1913 Иван Гешов е начело на коалиционно правителство на Народната и Прогресивнолибералната партия, в което той е и министър на външните работи и изповеданията. По това време е образуван Балканският съюз и е водена Балканската война (1912-1913).

През пролетта на 1913 г. склонността на Гешов към компромиси със съюзниците, в частност приемането на външен арбитраж по споровете с Гърция, предизвиква напрежение между него и цар Фердинанд и на 17 май, денят на подписването на Лондонския мирен договор, той подава оставка. След неуспешен опит за формиране на широка коалиция, съставянето на нов кабинет е възложено на Стоян Данев, и макар Народната партия да остава в правителството, Гешов преминава на поста председател на Народното събрание.

На 4 юни Иван Гешов заминава на лечение първо във Виена, където го заварва началото на Междусъюзническата война, а след това във Виши. В края на юни Стоян Данев му възлага неофициална мисия в Лондон, но смяната на българското правителство и българското военно поражения я правят безсмислена и той заминава за Санкт Петербург, надявайки се да съдейства за българската кауза пред руското правителство. На 20 юли той се среща с руския външен министър Сергей Сазонов, който го уверява в руска подкрепа за ревизия на подготвяния Букурещки договор, която така и не се реализира.

Последни години

По време на Първата световна война Народната партия е в опозиция. На 17 юли 1918 г. Гешов заминава за Женева и след престой във Виена пристига там на 1 август, за да организира изпращането чрез Международния червен кръст на финансова помощ от българското правителство за български военнопленници. В Швейцария го заварва и Солунското примирие. През лятото на 1919 г. напуска Берн и на 1 август пристига в Париж, където е включен като съветник в българската делегация за сключването на Ньойския договор. Малко по-късно посещава Лондон, където се среща с британски и американски дипломати.

През 1920 г. Гешов оглавява новосъздадената Обединена народно-прогресивна партия. През август 1922 г. Гешов заминава за Бад Наухайм, а след това за Париж, за да лекува проблемите си със сърцето, и така избягва започналите през септември преследвания срещу опозицията от правителството на Александър Стамболийски. След Деветоюнския преврат се връща в България и се присъединява към Демократическия сговор.

Иван Гешов умира на 11 март 1924 г. в София.

Ордени и награди

  • 19 февруари 1886 – орден „Св. Александър“, II степен
  • 14 февруари 1892 – сребърен медал с корона „За заслуга“
  • 1896 – орден „Меджидие“, I степен (Османска империя)
  • 11 август 1897 – орден „Свети Станислав“, I степен (Руска империя)
  • 1897 – орден „Франц Йосиф“ (Австро-Унгария)
  • 1912 – орден „Леополд“ (Австро-Унгария)
  • орден „Таковски кръст“, II степен (Кралство Сърбия)
  • 19 февруари 1913 – почетен член на Френското археологическо дружество в Париж.

Библиография

  • Ивайло (1888; драма)
  • Задругата в Западна Европа (1890)
  • Думи и дела. Икономически и финансови студии (1899)
  • Борбата за побългаряване на Източна Румелия и моята дипломатическа мисия (1904)
  • Народна партия (1908)
  • Опит за пресмятане богатствата на България (1909)
  • Престъпно безумие и анкетата по него (1914)
  • Балканският съюз. Спомени и документи, 2-ро издание (1915) / англ. превод
  • Спомени из години на борби и победи (1916)
  • Спомени и студии (1928)
  • Евлоги Георгиев. Черти из живота му и документи из архива му (1928)

източник: уикипедия