Изъмбард Кингдъм Брунел

роден: 9 април 1806 г. в Портсмът, Великобритания

починал: 15 септември 1859 г. в Лондон, Великобритания, на 53 г.

националност: Англия

професия: инженер

техника област: Строително инженерство, корабостроене

Ѝзъмбард Кѝнгдъм Брюнѐл (на английски: Isambard Kingdom Brunel) е британски строителен инженер, проектирал парахода Грейт Британ (SS Great Britain) – първият презокеански параход, оборудван с гребен винт и метален корпус.

Проектира мостове и корабостроителници, в това число и Голямата западна железница; поредица известни параходи, включително първия, задвижван с витло презокеански параход, както и редица важни мостове и тунели. Неговите проекти революционизират обществения транспорт и съвременното инженерство.

Въпреки че проектите на Брюнел не винаги са успешни, те често съдържат новаторски решения на дългогодишни инженерни проблеми. По време на своята кратка кариера той реализира много инженерни постижения, между които първият тунел под плавателна река и създаването на парахода SS Great Britain, който е първият витлов презокеански параход, и към това време (1843) най-големият кораб въобще.

Той проектира и построява и един от първите висящи мостове в света – Клифтън Съспеншън Бридж в Бристол.

През 2002 г. Брюнел е поставен на второ място в публичното допитване на BBC за определяне на „100-те най-велики британци“. През 2006 г., по повод двувековната годишнина от рождението му, са организирани големи тържества под името Брюнел 200.

SS Great Britain

Корабът Великобритания е поредното инженерно чудо, доказващо гениалността на британските инженери. Той е творение на може би най-великият британски инженер – Изъмбард Кингдъм Брунел. Той е ключова фигура при създаването на новата транспортна система на XIX век. Брунел упорито се занимава с конструирането на параходи и като негово велико творение първи е записан „Грейт Уестърн”.

По-късно Брунел се заема с построяването на кораба Великобритания. Това е първия по рода си в света кораб – Великобритания е метален параход, който бива задвижван от двигатели. За времето си параходът Великобритания е най-голямото плавателно средство.

Днес корабът Великобритания се намира на сух док в Бристол. Използван е за вдъхновение при построяването на много други плавателни съдове. За съжаление със своите размери кораба Великобритания се явява прекалено голям за съществуващите докове. Поради тази причина се налага неговото преоборудване и така той получава новата си мисия – да транспортира емигранти до Австралия. През 50-те години на XIX век пък бива използван за превоз на войски.

Трите велики кораба на Брунел

Обкръжена отвсякъде с вода, Англия винаги е била смятана за една от най-силните морски държави. През ХІХ век, по време на усиленото индустриално развитие, корабостроителният бизнес в страната достигнал връхната си точка, благодарение на забележителния инженер Изамбард Брунел.

Веднага след изобретяването на парната машина, Изамбард решил да пресече Атлантическия океан на кораб, плаващ с пара – параход. В доковете на Бристол започнало строителството на „Грейт Уестърн“ („Великият запад“) – тогава това бил най-големият и най-стабилен кораб в света.

За да укрепи корпуса, Брунел първо започнал да подсилва ребрата на кораба със стоманени ленти, държани от метални нитове. Огромни колела от всяка страна, задвижвани от парна машина, придвижвали парахода напред или назад. Въпреки това, въртенето на колелата го принуждавало постоянно да се отклонява от курса, което водело до голяма загуба на гориво и време. За да стабилизира движението, Изамбард сложил и мачти с платна.

Благодарение на тези новости, ветроходният параход на Брунел стигнал до Ню Йорк за рекордно кратко време – 15 дни!

Триумфът подтикнал инженера да построи още по-голям кораб. Но дървото ограничава размерите, затова Брунел решил да предприеме небивала дотогава стъпка – „Грейт Бритън“ („Великобритания“) да бъде първият в света кораб с метален корпус.

Задачата изглеждала непосилна! Дотогава никой в историята на човечеството не се бил захващал да строи метален кораб. Липсвали подходящи инструменти. Например, размахът (амплитудата) на чука, задвижван от въртящо се колело на водна мелница, бил по-малък от метър. Брунел решил да използва чука, движен от силата на парата, който бил изобретен от Джеймс Нейсмит. Това разкрило огромни възможности пред металообработването и за по-нататъшното развитие на индустриализацията. С такъв чук можело чрез леко усилие да се кове метал с всякаква дебелина.

Новите технологии се създавали по време на строителството на кораба. Корпусът бил обшит със стоманени плочи. Отворите за нитове пробивали с ювелирна за онова време точност. При създаването на „Грейт Бритън“ Брунел използвал напълно нов метод за придвижване, като добавил към колелата винт, заимстван от изобретателя Френсис Смит. През 1845 г. корабът най-накрая бил тържествено пуснат на вода.

За една година той пресякъл Атлантическия океан 7 пъти. Това било огромен успех!

Но се случило нещастие. На 27 септември 1846 г. „Грейт Бритън“ налетял на рифове. Пристигайки на мястото на катастрофата, Брунел пише на приятели:

Бях шокиран да видя как корабът ми е изоставен без никакъв надзор. Аз се взирах в него, както родител гледа детето си.

Шест месеца по-късно, под надзора на Брунел, корабът бил върнат в Бристол, където стои до ден-днешен.

Този втори кораб на изобретателя доказал, че стоманеният корпус е много по-здрав и по-дълготраен от дървения. Това накарало Изамбард да създаде друг кораб-гигант – 6 пъти по-голям от „Грейт Бритън“. Това бил „Грейт Истърн“ („Великият изток“). Без да обръща внимание на своите недоброжелатели, които го упреквали, че избрал за име на парахода названието на прочутата масонска ложа, Брунел се заловил за работа.

Трудностите съпровождали строителството от самото начало. Липса на желязо, липса на средства, разногласия с партньорите. Но основният проблем бил как да се пусне колосалният кораб във водата. Обикновено корабът навлиза във водата с носа си, като постепенно се плъзга по стапелите. Но „Грейт Истърн“ бил огромен и Брунел се страхувал, че когато влезе във водата, корабът просто ще се блъсне в отсрещния бряг. Тогава той решили да постъпи крайно необичайно – да спусне кораба със страничния борд напред. Подготовката за спускането отнела половин година.

Въпреки постоянните болки в черния дроб, Брунел не оставял рожбата си нито за миг. Накрая, през 1858 г. корабът бил пуснат на вода.

„Грейт Истърн“ изпреварил своето време с около половин век. Той маневрирал с колелата, а се придвижвал предимно с винт. По дължината на трюма се разполагали 10 напречни водонепроницаеми отсека.

В случай, че корабът се разцепел на две в средата си, двете му отделни части можели да плават самостоятелно. Той превозвал 1100 пътници в първа и втора класа. За парната машина натоварвал въглища, с които да плава 45 дни, без, да влиза в пристанище. „Грейт Истърн“ бил най-големият кораб в света.

Той участвал през 1865 г. в полагането на кабел по дъното на Атлантическия океан, с който била установена телеграфна връзка между Европа и Северна Америка. Когато работата приключила, кралица Виктория пожелала да изпробва новия начин за съобщения: и така 5 минути след конни състезания в Дарби името на спечелилия кон станало известно в Америка.

Брунел написал:

Досега никога не съм се посвещавал така на работата си, както се посветих на този кораб!

Но той не успял да се порадва на успеха на творението си, защото починал почти веднага след пускането на кораба на вода.

Идеите на великия инженер живеят и до днес. Негови технологии били използвани при създаването на „Куин Мери“, един от най-големите пътнически кораби в света, както и в построяването на британския самолетоносач „Роял Арк“.

източник: уикипедия и iskamdaznam.com