Илка Попова

родена: 1 август 1905 г. в София, България

починала: 30 май 1979 г. в София, България, на 73 г.

националност: България

професия: певица

направление: опера

глас: Мецосопран

активни години: 1929 – 1979 г.

съпруг: Саша Попов, български диригент и цигулар

Илка Стефанова Попова е българска оперна певица, мецосопран, работила дълго време във Франция. Тя е първата българска певица, пяла в операта Ла Скала в Милано.

Биография и творчество

Тя е родена на 1 август 1905 г. в София в семейството на журналиста Стефан Мавродиев. Майка ѝ е била учителка. Племенница е на един от основателите на Софийската опера Петко Наумов.

Като малка се увлича по балета, после – по театъра, а след това се влюбва и в операта. През 1913 г. започва да пее в детски любителски хор, а през 1921 г., когато е 17-годишна, започва да учи оперно пеене при водещия тогава педагог Иван Вулпе в Държавната консерватория. На 11 декември 1929 г. дебютира в Софийската опера в ролята на Амнерис в операта „Аида“ от Джузепе Верди. Малко преди да завърши се жени за цигуларя Саша Попов

След дипломирането си с отличие в София продължава обучението си в Милано, където учи при солистката на Ла Скала Вилани. След това учи и в Париж при прочутата руска певица Фелия Литвин, която изиграва решаваща роля в обучението и израстването ѝ като певица.

Подготвя първите си роли:

  • Амнерис от „Аида”,
  • Улрика от „Бал с маски” и
  • Лаура от „Джоконда”,

с които по-късно ще гостува на големите сцени по света. Тогава, в началото на кариерата си, гори от нетърпение да пее в Италия, но не получава ангажименти. Заминава с Фения Литвин за Франция. Там спечелва конкурс за щатен солист в операта на Бордо. Дебютира в ролята на Мадалена в „Риголето” през 1930 г. Следват Кармен и Амнерис. На един от спектаклите на „Аида” я чува директорът на  Гран опера Руше. И от Париж започва голямата ѝ кариера.

От 1931 г. Илка Попова пее в парижката Гран Опера – Магдалена в „Риголето”, Кармен, Амнерис, Далила, Шарлота от „Вертер”, в „Орфей“ на Глук, Фидеса от „Пророкът” на Майербер, Иродиада от „Иродиада” на Жул Масне, Улрика, Азучена… Емблематична нейна роля става Далила от „Самсон и Далила“ на Камий Сен-Санс. През следващите години тя има голям успех както във Франция, така и в Италия.

Гастролира из големите оперни театри на цяла Франция: Лион, Марсилия, Тулон, Ница, Нанси, Тулуза, Ним, Монпелие… Пресата започва да говори за „красавицата от България”, навсякъде я обсипват с аплаузи, цветя, суперлативи. Освен че е добра певица и темпераментна актриса, тя е и красавица на сцената и в живота, а това не се среща твърде често при мецосопраните. Канят я из цяла Европа, гастролира дори в страните на Латиска Америка и Магреба (Тунис, Алжир, Мароко).

Нейни партньори са: Бенеамино Джили, с когото пее в Скалата и на редица други големи италиански сцени, Жорж Тил, Петре Щефанеску- Гоанга, Алфред Пикавер, Джана Педерцини, Джакомо Лаури Волпи,  Джино Беки, Тито Скипа, Джина Чиня, Магда Оливиеро, Аурелиано Пертиле – всички големи певци от епохата. Пее и с великия Фьодор Шаляпин, с когото, според спомените ѝ, има и интимна връзка… Дирижират я големите диригенти: Тулио Серафин, Артуро Тосканини, Джузепе Мариуци.

През 1937 г. триумфира и в Миланската Скала в три постановки на три различни опери: „Джоконда” от Понкиели, „Бал с маски” на Верди и „Тристан и Изолда” на Вагнер.

След началото на Втората световна война, през 1940 г., Илка Попова се връща в България и продължава да работи в Софийската опера. Изнася и много концерти. Тук поема целия мецосопранов репертоар от класиката, като прибавя към него и редица роли от български и руски автори:

След налагането на комунистическия режим няма възможност да работи в чужбина, като за последен път участва в две представления в Италия през 1947 г.

Продължава да работи до края на живота си, като през последните си години изпълнява ролята на Старата графиня в „Дама пика“ на Пьотър Чайковски.

Илка Попова умира на 30 май 1979 г. в София.

източник: уикипедия и Софийска опера и балет – материал на Огнян Стамболиев