роден: 9 февруари 1839 г. в Дълбоки, Османска империя, днес България

починал: 13 август 1913 г. в Шумен, Царство България, на 74 г.

националност: България

професия: учител, писател

писателска кариера:

• дебютни творби: „Изгубена Станка“ (1865)
• известни творби:
  • „Изгубена Станка“ (1865)
  • „Злочеста Кръстинка“ (1870)

Илия Рашков Блъсков е български писател. Със своите повести „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870) той става един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов.

Биография

Илия Блъсков е роден на 9 февруари 1839 г. в село Дълбоки, Старозагорско. Син е на книжовника Рашко Блъсков. Негови братя са книжовникът Димитър, Георги и бъдещият генерал Андрей Блъсков.

През 1857 г. става учител в село Айдемир. През 1860 г. се премества в Шумен. На 1 септември 1860 г. отваря училище в Долна махала.

Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 г. издава от името на баща си повестта „Изгубена Станка“, в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През 1870 г. издава повестта „Злочеста Кръстинка“, съдържаща и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. Блъсков продължава да пише и публикува до началото на 20 век, но по-късните му произведения, като „Пиян баща, убиецът на децата си“ и „Двама братя“, имат скромни художествени качества и ограничен отзвук сред публиката.

Илия Блъсков умира през 1913 г. в Шумен. Според спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата Свети Три Светители, но по-късно е забравен. Фрагмент от надгробния му паметник е открит случайно през 90-те години, но гробът му е заличен.

Творчески прояви

Преводи

• „Тълкуванiе на десетте Божии заповеди“ (1857)
• „Живот на светаго Ивана Предтеча и на светаго Игнатия Богоносца“ (1863)

Оригинални творби

Повести

• „Изгубена Станка“ (Болград, 1865)
• „Злочеста Кръстинка“ (1870)
• „Жален спомен за лютите рани на България през година 1876“ (1878)
• „Пиян баща убиец на децата си“ (1879)
• „Двама братя“ (1888)

Разкази

• „Главчо“ (1885)
• „Стоянчо“ (1885)
• „Донка хубавица“ (1886)
• „Хубава невеста Златка“ (1887)
• „Пенчю“ (1888)
• „Куцото учителче“ (1883)
• „Нещастна Калинка“ (1892)
• „Велчю“ (1896)
• „Дядо Добри“
• „Поп Марко“

източник: уикипедия