Христо Станишев

Роден: 24 декември 1863 г., в Кукуш, Османска империя

Починал: 13 декември 1952 г., в София, България, на 88 г.

Националност: България

Професия: строителен инженер, архитект

Техник в област: Строително инженерство

Христо Арапнаков Станишев е български инженер, един от изявените специалисти в областта на строителството в следосвобожденска България, един от учредителите на Българското инженерно-архитектурно дружество. Същевременно той е сред ръководителите на Върховния македоно-одрински комитет, а в периода 1901-1903 г. е негов председател. Член е на Македонския научен институт и на масонска ложа.

Биография

Христо Станишев е роден на 24 декември 1863 г. в град Кукуш, Османската империя, в семейството на търговеца Нако Станишев (известен като Арап Нако) и Султана Траянова. В 1880 г. седем будни момчета са изпратени тържествено от целия Кукуш за София, където да постъпят в откритата през 1879 г. Класическа гимназия. Четирима от тях, включително бъдещия инженер, получават стипендии. Завършва гимназията в 1885 г., след което заминава за Белгия, за да следва инженерство в Гентския университет. В следващата година баща му умира и Христо се връща и преподава в българската мъжка гимназия в Солун в течение на 10 месеца в учебната 1886-1887 г., за да събере пари за по-нататъшно следване. Получава часове и в девическата гимназия. От Гент приятел-състудент му изпраща редовно записки от лекциите, благодарение на което Христо фактически продължава да следва задочно и успява да си вземе успешно изпитите. За последните две години на обучението си в Белгия съумява да получи българска стипендия от Министерството на просвещението. На 27 септември 1889 г. се дипломира като първенец на випуска.

След завръщането си в България Христо Станишев се занимава със строителство на пътища, мостове, жп линии, водопроводи и сгради. Неговите строежи стоят и досега, пръснати из цялата страна. Създава своя строителна школа. В 1890-1892 г. е окръжен инженер в Ловеч, Видин и Лом. През 1893 градската комисия в Бургас назначава Станишев за специалист-инжeнер на града. От 1896 г. е инженер на свободна практика в София. Има много ученици и последователи. В книгата си той пише:

Политиката на една страна е в тясна връзка с нейните пазари и пътища или по-право с нейните съобщения. У нас аз заварих едва 2100 км пътища и занемарени съобщения.

До 1939 г. инженерът развива със своите колеги едно десеторно увеличение на пътищата – 19 553 км.

Други обекти, издигнати по негови проекти и под негово ръководство, са:

  • постаментът на паметника „Цар Освободител“, чийто архитект е Арнолдо Дзоки;
  • инженерните работи до цокъла на църквата „Свети Александър Невски“;
  • северното крило с колонадите на Народното събрание;
  • пералният комплекс на Александровската болница;
  • сградата на Английската легация в София;
  • възстановяването на църквата „Свети Неделя“ в София;
  • възстановяването на Народния театър;
  • българският павилион на Световното изложение в Лиеж (1905) и в Милано (1906).ссс

Успоредно със строителството Христо Станишев е ангажиран активно с обществена и политическа дейност. Още като ученик се включва в македонското освободително движение. В Бургас на 29 януари 1895 Станишев организира учредяването на македонското дружество „Пирин планина“, в което членуват и не малко тракийски бежанци. За негов председател е избран инж. Христо Станишев. Между юли 1897 и май 1899 г. инженер Станишев е председател на Върховния македоно-одрински комитет.

При разцеплението на Комитета оглавява течението, близко до ВМОРО, което се противопоставя на Иван Цончев и Стоян Михайловски.

През 1902 г. Христо Станишев, заедно със зет си Григор Василев, започва да издава вестник „Реформи“ и се съветва за списването му с Гоце Делчев и Яворов. Един от най-ревностните сътрудници от Женева е Симеон Радев. През 1933 г. председателства Великия македонски събор в Горна Джумая. Станишев е подпредседател на Управителния комитет на Македонския културен дом в София. Обявен е за почетен гражданин на София.

Христо Станишев оказва силно влияние върху племенника си д-р Константин Станишев – син на първа братовчедка на Христо от брака ѝ с брат на споменатия по-горе Милош. Въпреки разликата във възрастта, роднинството между тях е прераснало в тясна дружба и пълно взаимно доверие. Всеки един в по-младите си години е крил под леглото си сандъци с пушки, а в по-зряла възраст е полагал всички усилия да представя достойно ВМРО както пред българското правителство, народ и общественост, така и пред външния свят. Иван Михайлов твърди, че инж. Христо Станишев и д-р Константин Станишев принадлежат към най-видните представители на македонската емиграция в България, като ги нарежда непосредствено след проф. д-р Любомир Милетич, проф. д-р Иван Георгов и митрополит Борис Неврокопски.

Получава поздравителна нота по случай 50-годишния си юбилей от всички македонски организации в България, на които отговаря така:

… От сърце благодаря на всички. Вие представлявате част от поробените българи, а през целия мой живот сърцето и душата ми са били при нашите поробени братя по четирите краища на широката българска земя. Подаръкът на Македонския женски съюз ще ми напомня до край на моите, че там долу:

Момите кръшни песни пеят на български език

Едничък глас се там разнася, едничък чуй

се вик

Ний българи сме с чест и слава

Ний кичим нашата държава..

Умира на 13 декември 1952 г. в град София.

Христо Станишев е автор на книгата „История на строежите и съобщенията в България от Освобождението до края на 1939 г.“ Синът му Николай Станишев (1897-1980) е писател и преводач, ръководител на Българска орда.

източник: уикипедия