Posted in С, Х

Христо Славейков

   Published Date: 12.12.2020

роден: 12 декември 1862 г. в Трявна, Османска империя

починал: 8 ноември 1935 г. в Кюстендил, Царство България, на 72 г.

националност: България

професия: юрист, политик

политика:

семейство:

  • баща: Петко Рачов Славейков
  • майка: Ирина Иванчова Славейкова
  • братя / сестри:
    • Пенчо Славейков
    • Иван Славейков
    • Донка Славейкова
    • Рачо Славейков
    • Райко Славейков
    • Пенка (Пена) Цанкова
    • ? Славейков/а
  • съпруга: Милана Стоянова Славейкова (Динова)
  • деца:
    • Вера Христова Ковачева
    • Пенка Христова Атанасова
    • Петко Христов Славейков
    • Стоян Славейков
    • Люба Христова Динкова
    • Надежда Христова Палазова

Христо Петков Славейков е български общественик, юрист и политик от Демократическата партия, председател на Народното събрание (1908-1910) и министър на правосъдието във втория кабинет на Александър Малинов (1910-1911).

Той е политикът, прочел пръв на 22 септември 1908 г. в Народното събрание манифеста за независимостта на България, след което го връчва тържествено на цар Фердинанд, за да прозвучат по-късно паметните слова в църквата „Св. 40 мъченици” в Търново и с този акт България да се обяви за пълноправна европейска държава.

Биография

Образование и младежки години

Христо Славейков е роден на 12 декември (30 ноември стар стил) 1862 г. в Трявна, тогава Османска империя. Учи в родния си град (1872-1880), след което получава стипендия в Южнославянския пансион в Николаев, Русия. След Освобождението завършва право в Харков, Руска империя. След това баща му, който по това време е министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов, го изпраща да учи инженерство в Белгия с държавна стипендия.

Завръща се в България през 1881 г. и работи като заместник-прокурор в Софийския окръжен съд и съдия във Варна и Кюстендил (до 1884 г.). Член е на Варненския окръжен съд и председател на Кюстендилския окръжен съд. Между 1885-1890 г. завършва право във френското градче Екс ан Прованс. Установява се в Кюстендил на следващата година, където остава до края на живота си. Работи като съдия, председател на окръжния съд и адвокат. Член на Демократическата партия. Редактира местни органи на Демократическата партия в Кюстендил – в. „Знаме“ и в. „Борба“. Публикува материали във в. „Пряпорец“, сп. „Демократически преглед“ и др., на които е известно време сътрудник.


Политическа дейност

Славейков е народен представител в

Бил е за кратко председател на ХIV Обикновено народно събрание (1908-1910) и министър на правосъдието (1910-1911). Умира на 8 ноември 1935 г. в Кюстендил, България. Удостоен е със званието „почетен гражданин на Кюстендил“ през 2008 г.


Семейство

Христо Славейков е син на Петко Славейков (1827-1895) и Ирина Иванчова Славейкова, дъщеря на Иванчо Райков, търговец и чорбаджия. През годините семейството често се премества заради бащата – от Трявна в Стара Загора, Търново, Сливен, София, Пловдив.

Христо има 6 или 7 братя и сестри, като сред тях в историята остават имената на Иван Славейков (1853-1901) и Пенчо Славейков (1866-1912).

Повечето от децата са посещавали Роберт колеж. Райко и Христо Славейкови учат в Южнославянския пансион в Николаев, Русия. На 17-годишна възраст Райко умира от възпаление на мозъка и е погребан в Сливен. За Пенчо Славейков Райко е любимият му брат, който го учи на руски, по думите му „нежна и тиха натура“. Райко е поет и събирач на народни песни, приказки, обичаи, преводач от руски, полски, чешки и сръбски, учил сам тези езици, „ровейки се“ из бащините книги.

Ирина Славейкова

Когато става съдия в Кюстендил, около 1890 г., се влюбва в Милана Стоянова Динова, вдовица на предшественика си на този пост, която има две деца от първия си брак. Това не се харесва на майка му и баща му го мести в Сливен, но любовта го връща обратно в Кюстендил, където се установява трайно като съдия, председател на окръжния съд и адвокат. С Милана имат шест деца.

Синът на Христо Славейков, Стоян, завършил агрономство в Лайпциг, е дългогодишен кмет на Кюстендил.  След 9 септември 1944 г. Стоян изчезва безследно, а къщата им в Кюстендил става милиционерски участък.

Потомците на рода, сред които има юристи, инженери, зъболекари, певци и даже футболист, но не и поет, се пръскат по различни краища.


Любопитно

Има сведения, че Христо Славейков издействал стипендия в Рисувалното училище в София за Владимир Димитров – Майстора, който като младеж работел като писар в съда в Кюстендил.

източник:
статията „Първият, прочел манифеста за независимостта – Христо Славейков!“ с автор Руми Борисова
уикипедия
geni.com