роден: 27 август 1828 г. в Клисура, Османска империя

починал: 11 декември 1911 г. в Пловдив, Царство България, на 83 г.

националност: България

професия: учител, книжовник

семейство:

• баща: Груйо Брайков Данов
• майка: Катя Нончова Данова (Обрейкова)
• братя / сестри:
  • Иван Груев Данов
  • ? Данова

съпруги и наследници:

• Гина Костова Бочева (1835 – 1880, ж. 1869 – до смъртта ѝ)
  • дъщеря Невена Христова Савова (1872 – 1950)
  • син Груйо Христов Данов (1877 – 8 март 1958), баща на д-р Христо Данов
  • снаха София (Соня) Симеонова Данова (Съсълова) (1884 – 24 ноември 1961), майка на д-р Христо Данов
• Радка Танева Данова (Милошева) (1854 – 1886, ж. 1883 – до смъртта ѝ)
  • син Милош Христов Данов (доведен)
  • дъщеря Мария Христова Пършорова (1885 – 10 март 1965)
  • син Веселин Христов Данов (1886 – 1947)
• Ана В. Данова (Мичева) (1852 – 14 август 1927)

Христо Груев Данов e български възрожденски учител и книжовник, родоначалник на книгоиздаването в България.

Биография

Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев.

През 1849 става помощник-учител в Пловдив. Основава Първото неделно училище в България – в Стрелча, през 1850 г. От 1854 г. е учител в школата на Найден Геров. Основава класно училище и читалище в родния си град Клисура.

През 1857 г. заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 г. то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе и Велес (1867), София и Лом (1880). В периода 1869-1876 издава списание „Летоструй или домашен календар“, в който са поместени и първите търговски каталози на книги, наречени от Данов „расписи“. От 25 юли 1878 г. започва да издава първия общобългарски вестник след Освобождението, наречен „Марица“. Издава първите стенни географски карти в България.

Приет е за дописен член на Българското книжовно дружество през 1881 г., а през 1900 г. е избран и за почетен член.

През 1882 г. става народен представител в Областното събрание на Източна Румелия.

Кмет е на град Пловдив от 2 ноември 1896 до 12 април 1899 г. За работата си като кмет Данов отказва да получава заплата. По време на неговия мандат са залесени две от тепетата на града и е изработен първият градоустройствен план на Пловдив от архитект Йосиф Шнитер.

Умира на 11 декември 1911 г. Погребан е в съборната църква „Света Богородица„. Шнитер построява камбанарията на гроба му. На гроба му има и четири камбани, отлети от прочутия майстор Лазар Велеганов, част от иконите са рисувани от Станислав Доспевски. По-късно храмът е зографисван също от Димитър Гюдженов, Васил Стоилов и Захари Бояджиев. Редом с него са погребани и други видни пловдивски деятели като Йоаким Груев и Стоян Чалъков, както и паднали за освобождението на Пловдив руски войници.

След смъртта на издателя, делото му е продължено от неговите синове до 1947 г., когато е ликвидирано, а през 1960 г. подновява своята дейност, макар и вече национализирано. Дружеството има широк асортимент българска и чуждестранна литература, учебници, карти, списания и вестници. Броят им до одържавяването достига 1000, а след това заглавията стават общо 2400.

Освен издателска, то развива и широка книгоразпространителна дейност най-вече в македонския край – Щип, Велес, Солун, Скопие, Куманово, Охрид, Ресен, Сер, Дойран, Струмица, Неврокоп и др. Печатарството се извършва основно във Виена, където през 1874 г. е отворена българска печатница, преместена в Пловдив след Освобождението с помощта на княз Черкаски и временното руско управление.

Семейство

Христо Г. Данов се жени три пъти. В странстванията си из България и Европа той среща в Сопот Гина Бочева, с която сключва брак през 1869 г. и довежда в дома си първата стопанка. Гина е с благ характер, не е първа красавица,  но е отлична домакиня. От този брак остават живи две деца – дъщерята Невена и синът Груйо.

След смъртта на съпругата си 55-годишният Данов сключва втори брак с овдовялата учителка от Стара Загора Радка Милошева, която е с 26 години по-млада от него.  Данов осиновява сина  Милош, когото отглежда като свое дете и му поверява създаденото издателство и книжарниците. Издателят е на 57, когато втората му съпруга го дарява с дъщеря Мария.  

След като губи и Радка, покосена млада от тежка болест,  Данов се жени за трети път. На последната запазена семейна снимка Христо Данов е в средата с децата и с третата си съпруга Ана – карловка, известна като щедра дарителка.  

След смъртта на големия възрожденец през 1911 г. със стопанисване на авторитетното издателство в Пловдив се заемат всичките му 5 наследници – тримата синове и двете дъщери на Христо Г. Данов.

Веселин Данов, бащата на бъдещия конституционен съдия Христо Данов, се занимавал главно с търговската дейност на фирмата. Милош Данов отговарял за тежката литература. Третият син, Груйо Данов, водел учебната част – издаването на учебни помагала, карти. Докрай те не отстъпват от принципа на баща си да работи със сериозна литература, свързана с науката. През 1939 г. цялото издателство се мести в София и оборудва свръхмодерна собствена печатница в “Подуяне”. През 1947 г. национализират предприятието и дейността му е прекратена. 

Най-изявен общественик от наследниците на Христо Г.Данов е доведеният син на издателя  – Милош Данов. Той е кмет на Пловдив два мандата. Изявен стопански деец, подпредседател на пловдивската Търговско-индустриална камара, инициатор за създаването на първото в България общинско стопанско предприятие за електроснабдяване. 

Завършва българската гимназия в Солун, учи математически науки в Лайпциг. Не успява да защити докторат, тъй като нуждите на бащиното му книгоиздателство налагат връщането му през 1898 г. в Пловдив.

През 1908 г. Милош Данов за кратко е помощник-кмет на града. Участва в Балканските и Първата световна войни като младши офицер. Достига чин капитан, получава орден за храброст. Скоро след демобилизацията става председател на общинска тричленна комисия – 1918-1919 г. ,а по-късно и на общинска седемчленна комисия – 1928-1929 г., като и през двата мандата организира дейността на общината за преодоляване на щетите, причинени от управлението на кмета Деньо Манев, а след това – от катастрофалното земетресение през 1928 г.

Въпреки че икономически причини налагат премествате на книгоиздателство „Хр. Г. Данов” в София през 1930-те, Милош остава пловдивчанин по дух. Според последната му воля е погребан в любимия си град през 1943 г.

Изключително тачена в Пловдив е съпругата на Груйо Данов – София Симьонова.  Тя е дъщеря на руски фелдшер, участник в Руско-турската война (1877-1878). София е завършила Петербургския университет и е първата жена дипломиран математик в България.

До 1907 г., когато става снаха във фамилия Данови, София преподава в Пловдивска девическа гимназия. Била сензация за ученици и родители –  изискана и красива дама, която преподавала с лекота сложните математически задачи.

Като снаха в една от най-влиятелните фамилии в Пловдив София се изявява като активен общественик.  Основател и дългогодишен председател на популярното в Пловдив Благотворително дружество „Постоянство“, което издържа стопанско училище за бедни ученички. Член на ръководството на Върховния комитет на благотворителността.

София е единствената жена и главен организатор в комитета за  поставянето на паметна плоча на дома на ул. „Левски“, в която от 1880 г. до 1886 г. живее и твори Иван Вазов. На възпоменанието на 20 януари 1929 г. се стича целият Пловдив. Затрогващото слово на Милош Данов просълзява Владимир Вазов – кмет на София по това време.

Внуци на Христо Г. Данов са юристът Христо Данов (1922–2003) и историкът Христо Данов (1908–1997). Негов правнук е Веселин Данов (р. 1953). Милош Данов е баща на двама професори – на известния траколог Христо Данов и на Нада Данова от Института по балканистика.

Национална литературна награда

През 1999 г. Община Пловдив, Националният център за книгата и Министерството на културата учредяват национална награда за принос в книжовната култура на името на Христо Г. Данов.

Трудове и издания на Христо Г. Данов

• Кратка числителница за малки детца. Нарядил Х. Г. Данов. Издава ся от съдружеството на Българската книгопродавница в Пловдив. Пеща, 1859. У книгопечятн. Алойзия Бучянский
• Пространно священо битоописание на цръквата от вехтий и новий завет със 101 изображения. Нарядил Х. Г. Данов. Издава ся от съдружеството на Блъгарската книгопродавница в Пловдив. Пеща, 1859. У книгопечятн. Алойзиа Бучянский, 1859
• Пространний християнский катихизис за православната съборна восточна черква (от Филарет Московски митрополит). Превел Хр. Г. Данов. 1863. Издава ся от книжярницата на Хр. Г. Данова и на съдружеството в Пловдив. (Във Вена, у книгопечятн. Л. Сомера)
• Теоретическа и практическа числителница. Съставил Хр. Г. Данов. Второ издание, съвсем преработено и допълнено. Книжярница на Хр. Г. Данов и с-ие в Пловдив, Русчюк и Велес, 1868. Във Виена, у книгопечятн. Л. Сомерова
• Часослов во употребление святия православния церкве восточнаго вероизповедания. Книжарница на Хр. Г. Данов в Пловдив, Русчук, Велес. Виена, 1875

Цитати от Христо Груев Данов

• Но превзети от различни страсти, ядем се като риби един друг. Всякой се обладал от най-горна степен самолюбие, всякой работи само за себе си, а за другиго не ще и да знае: гражданинът не промишлява за селянина, а селянинът нехае за гражданина; ученият не поучава простия, а простият не взема от учения; богатият не помага на сиромаха, но и сиромахът не приближава до богатия. И така на една страна владее охола и надутост, а на друга – лудо нехайство, па – и двамата в ямата! Тук никой и не помишлява, че всички ние сме едно тяло, че интересите ни са общи и че всички еднакво трябва да се стараем за общото ни подобрение както нравствено, тъй и веществено, ако искаме да бъдем и частно всякой за себе добре. Но всякой ударил по своему и само за себе, па где пукнало, да пукнало. Според това чудно ли е, гдето всички наши общи работи у всяко място вървят тъй наопаки?

източник:
статията „Христо Г. Данов се жени три пъти, на 57 му се ражда дъщеря“ с автор Хенриета Костова
статията „Христо Данов или човекът, който дари книгата на българския народ“ с автор Иво Владимиров
уикипедия