роден: 20 ноември 1875 г. в Одрин, Османска империя

починал: 16 април 1925 г. в София, Царство България, на 49 г.

националност: България

професия: журналист, издател

образование: Национален военен университет

семейство:

• баща: инж. Яков Хербст (чиновник в предприятието на барон Хирш)
• майка: Софи Хербст
• братя / сестри:
  • Реджина Зилбърщайн
  • Йоанна Хербст-Алкалай
  • Карл Якоб Кербст (полубрат)
• съпруга:
  • Елвира Енгел-Хербст
  • Виола Петкова Хербст
• деца:
  • Илза Йосиф Хербст (от Елвира; 1910 – ?) (монахиня в Южна Франция)
  • инж. Курт Хербст (от Елвира; 1911 – 1936) (инженер; загива при злополука на Витоша)

Йосиф Яков Хербст е български журналист и общественик.

Биография

Роден е през 1875 г. в град Одрин, Османска империя. Семейството е на заможен евреин преселник от Австро-Унгария след революционните събития от 1848 г. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежа на отсечката Вакарел-София се преселва в Княжество България (1879).

Завършва Военното училище в София. Служи в Първи пехотен софийски полк и статистическо-топографското отделение на Министерство на войната на Военното министерство.

Работи в редакцията на „Военни известия“. Сътрудничи в български и чужди вестници. През 1908 г. работи в „Български търговски вестник“.

По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908 – 1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).

Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г.

През 1921 г. се жени за Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов.

След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Александър Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите – група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов (Константин Стоянов). На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 г.

Според полковник доц. д-р Георги Кокеров и след разследване на в. „168 часа“ се установява, че вестникът на Хербст е публикувал предварително новината за атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ в София, в следобедното издание на вестника „Днес“.

Творческа дейност

Издава публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923).

Списва:

• в. „Вестник“ (1900 – 1901)
• в. „А. Б. В.“ (1924 – 1925)
• в. „Ек“ (1924 – 1925)
• в. „Днес“ (1925)
• сп. „Вик за свободни хора“ (1923 – 1924).

източник: уикипедия