Роден: 6 юли 1898 г. в Лайпциг, Германия

Починал: 6 септември 1962 г. в Берлин, Германия, на 64 г.

Националност: Германия, Австрия

Професии: композитор, диригент

Стил: класическа музика

Ханс Айслер (Hanns Eisler) е германски и австрийски композитор, обществен деец, професор, член на германската академия на изкуствата. Автор е на работнически революционни песни, на музиката на националния химн на Германската демократична република – 1950 г., на хорови, симфонични и музикални сценични творби, на филмова музика. Печели Национална награда през 1950 и 1958 г.

Биография

Роден е в Лайпциг. Баща му Рудолф Айслер е професор по философия. През 1901 г. семейството се премества във Виена. Сестра му е Рут Фишер (Елфриде Айслер), лидер на Комунистическата партия на Германия през 1920 г. и автор на „Сексуалната етика на комунизма“. Брат му Герхарт Айслер е журналист.

По време на Първата световна война Ханс Айслер служи като войник на предната линия в австро-унгарската армия и е ранен на няколко пъти в битка. Връщайки се към Виена след поражението на Австрия, той учи от 1919 до 1923 при Арнолд Шьонберг. Айслер е един от учениците на Шьонберг, използвал додекафония или серийна техника. Той се жени Шарлот Демант през 1920 г. и се разделя с нея през 1934 г.

През март 1933 г., когато Хитлер взема властта, Айслер имал късмета да е във Виена, след което заминал за Съединените щати. Започнал да се прехранва в киното. През 1947 г. той и приятелят му Бертолт Брехт били задължени да напуснат Щатите и Айслер заживял между Източен Берлин и Виена – до смъртта си на 6 септември 1962 г.

Памет

Докато на Запад Айслер е считан за прокламатор на разединението на Германия, възторжено възпяващ Германската Демократична Република (бил е и автор на държавния ѝ химн), в самата ГДР властта го отрупвала с държавни награди.

Днес Висшето училище за музика „Ханс Айслер“ (Hochschule für Musik „Hanns Eisler“), основано 1950 г. в Източен Берлин, през 1964 е наречено на негово име.

Deutsche Sinfonie на Ханс Айслер

Творбата може да се определи като „субективен музикален разказ за историята на Германия след 1933 г.“. По-голямата част от нея е написана в 30-те години.

Симфонията, наричана още антифашистка кантата, е за четирима солисти, двама рецитатори, хор и оркестър.

В следвоенна Германия произведението има едно-единствено изпълнение – през 1957 г.

Немската симфония е като енциклопедия на Айслеровия творчески път. Единайсетте части на композицията го представят и като оркестров майстор, и като хроникьор на социалните движения, и като човек с определени политически убеждения.

източник: уикипедия и kultura.bg (автор: Екатерина Дочева)