роден: януари 1548 г. в Нола, Неаполитанско кралство

починал: 17 февруари 1600 г. в Рим, Папска държава, на 52 г.

националност: Италия

професия: философ, астроном, математик, драматург

философия регион: Западна философия

епоха: Ренесансова философия

школа: Ренесансов хуманизъм

интереси: Космология

научна дейност в област: Астрономия

Джордано Бруно (на италиански: Giordano Bruno), известен още като Бруно от Нолано или Бруно Ноланеца, е италиански философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената. Неговите космологични теории надминават хелиоцентричната система на Николай Коперник и определят Слънцето като една от безбройно многото свободно движещи се други звезди.

Изгорен жив на клада от властите на Папската държава през 1600 г., след като на 8 февруари 1600 г. Светата инквизиция го обвинява в ерес. След неговата смърт идеите му стават популярни и през XIX и XX век на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.

Биография

Произход и монашески години (1548-1581)

Роден е като Филипо Бруно през 1548 г. в Нола, близо до Неапол, Кампания, в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става монах и приема името Джордано. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на Коперник и става негов последовател.

Париж (1581-1583)

През 1581 г. монахът заминава за Париж, където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по каноните, а човек, който създава свои теории.

В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал Анри III, който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „Сенките на идеите“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „Изкуството на паметта“.

Изучава природата, математиката, философията, теологията. По-късно води лекции в Оксфордския и Парижкия университет.

Години на пътешествия (1583-1585)

През април 1583 г. той отива в Англия с писмо от Анри III, но през октомври 1585 отново се завръща във Франция след обявената от Френската монархия война срещу Англия.

Последни години (1585-1600)

Заловен е от Римската църква и е предаден на Инквизицията. Осъден за еретизъм заради своите възгледи и учения. На 17 февруари 1600 г. е изгорен на клада на римския площад Кампо деи Фиори на 52-годишна възраст.

Основни идеи

За Бруно вселената е безкрайна и в нея има безкрайно много светове. Основна единица на битието е монадата. Тя е единица в три смисъла:

• метафизична единица – монадата е най-малката субстанция на света;
• физична единица – монадата е атом, т.е. най-малкото и неделимо тяло;
• математическа единица – тя се приема като точка;

Бруно вижда в звездите далечни слънца и светове с възможен живот.

Чрез своята теория за безкрайната Вселена Бруно отива отвъд ограниченията на хелиоцентричната система на Коперник и става предшественик на съвременната теоретична астрономия.

Основни съчинения

• „Пир върху пепел“
• „За безмерното“
• „За песента на Цирцея“
• „За триумфиращото животно“

Драматургически творби

• Комедията „Светилникът“
• „Героичният ентусиазъм“

източник: уикипедия