Posted in Д

Джерард Дебрю

   Published Date: 28.12.2018

роден: 4 юли 1921 г., в Кале, Франция

починал: 31 декември 2004 г., в Париж, Франция, на 83 г.

националност: Франция

професия: икономист

научна дейност в област: Икономика

образование:

работил в:

награди: Нобелова награда за икономика (1983)

Джерард Дебрю (на френски: Gérard Debreu) е американски икономист от френски произход. Носител на Нобелова награда за икономика през 1983 г. за прилагането на нови аналитични методи в икономическите теории и за стриктното реформулиране на теорията за общото равновесие.

Биография

Джерард Дебрю е роден на 4 юли 1921 г. в Кале, Северна Франция. Мести се да живее в САЩ. През юли 1975 г. става пълноправен американски гражданин. Завършва висшето си образование в Париж.

През 1948 г. Дебрю се мести в Щатите. Там работи като професор по икономика в редица университети, като по-известните от тях са Калифорнийският университет в Бъркли и Йейлският университет.

Умира на 31 декември 2004 г. в Париж, Франция на 83-годишна възраст.

Библиография

  • „The Coefficient of Resource Utilization“, 1951, Econometrica.
  • „A Social Equilibrium Existence Theorem“, 1952, Proceedings of the National Academy of Sciences.
  • „Definite and Semi-Definite Quadratic Forms“, 1952, Econometrica
  • „Nonnegative Square Matrices“, with I.N. Herstein, 1953, Econometrica.
  • „Valuation Equilibrium and Pareto Optimum“, 1954, Proceedings of the National Academy of Sciences.
  • „Existence of an Equilibrium for a Competitive Economy“, with K.J.Arrow, 1954, Econometrica.
  • „Representation of a Preference Ordering by a Numerical Function“, 1954, in Thrall et al., editors, Decision Processes.
  • „A Classical Tax-Subsidy Problem“, 1954, Econometrica.
  • „Numerical Representations of Technological Change“, 1954, Metroeconomica
  • „Market Equilibrium“, 1956, Proceedings of the NAS.
  • „Stochastic Choice and Cardinal Utility“, 1958, Econometrica
  • „Cardinal Utility for Even-Chance Mixtures of Pairs of Sure Prospects“, 1959, RES
  • The Theory of Value: An axiomatic analysis of economic equilibrium, 1959
  • „Topological Methods in Cardinal Utility Theory“, 1960, in Arrow, Karlin and Suppes, editors, Mathematical Methods in the Social Sciences.
  • „On ‘An Identity in Arithmetic'“, 1960, Proceedings of AMS
  • „Economics Under Uncertainty“, 1960, Économie Appliquée.
  • „New Concepts and Techniques for Equilibrium Analysis“, 1962, IER
  • „On a Theorem by Scarf“, 1963, RES.
  • „A Limit Theorem on the Core of an Economy“, with H.Scarf, 1964, IER.
  • „Contuinity Properties of Paretian Utility“, 1964, IER
  • „Integration of Correspondences“, 1967, Proceedings of Fifth Berkeley Symposium.
  • „Preference Functions of Measure Spaces of Economic Agents“, 1967, Econometrica.
  • „Neighboring Economic Agents“, 1969, La Décision.
  • „Economies with a Finite Set of Equilibria“, 1970, Econometrica.
  • „Smooth Preferences“, 1972, Econometrica.
  • „The Limit of the Core of an Economy“, with H. Scarf, 1972, in McGuire and Radner, editors, Decision and Organization
  • „Excess Demand Functions“, 1974, JMathE
  • „Four Aspects of the Mathematical Theory of Economic Equilibrium“, 1974, Proceedings of Int’l Congress of Mathematicians.
  • „The Rate of Convergence of the Core of an Economy“, 1975, JMathE.
  • „The Application to Economics of Differential Topology and Global Analysis: Regular differentiable economies“, 1976, AER.
  • „Least Concave Utility Functions“, 1976, JMathE.
  • „Additively Decomposed Quasiconcave Functions“, with T.C.Koopmans, 1982, Mathematical Programming.
  • „Existence of Competitive Equilibrium“, 1982, in Arrow and Intriligator, Handbook of Mathematical Economics
  • Mathematical Economics: Twenty papers of Gerard Debreu, 1983.
  • „Economic Theory in a Mathematical Mode: the Nobel lecture“, 1984, AER.
  • „Theoretic Models: Mathematical form and economic content“, 1986, Econometrica.
  • „The Mathematization of Economic Theory“, 1991, AER.
  • „Innovation and Research: An Economist’s Viewpoint on Uncertainty“, 1994, Nobelists for the Future

източник: уикипедия