Георги Калоянчев

Роден: 13 януари 1925 г., в Бургас, Царство България

Починал: 18 декември 2012 г., в София, Република България, на 87 г.

Професия: актьор, артист

Активни години: 1946-2012

Брачни партньори: Валя Калоянчева

Деца: Ивайло Калоянчев, Явор Калоянчев

Георги Тодоров Калоянчев (Калата) е български актьор, роден в Бургас на 13 януари 1925 г. След отбиване на военната си служба се записва в бившето театрално училище в София. Сред състудентите му в класа на професор Сърчаджиев били още Катя Зехирева, Коста Цонев и Катя Динева.

 

Биография

През 1951 г. руският режисьор Борис Бабочкин (по онова време поставил три пиеси в Народния театър) забелязва младия актьор и как превъплъщава образа в „Буря“ на Островски с хумор и драматизъм. Веднага след завършването на института, Калоянчев е приет в трупата на Народния театър. През 1952 г. завършва актьорско майсторство в ДВТУ „Кръстьо Сарафов“ в класа на професор Стефан Сърчаджиев.

Работи в „Софийски областен театър“, „Пернишки работнически театър“, Народен театър за младежта, Военния театър, Народен театър „Иван Вазов“ (1952-1957) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (от 1956). В СИФ (1952-1962).

Дебютира в киното с филма Утро над родината (1951) – в ролята на циганчето Сали, е душата на компанията. Но след това за известен период от време не получава почти никакви роли. Точно в този период Калоянчев преминава от Народния в трупата на скоро създадения Сатиричен театър. Следва и поредица от незабравими образи в незабравими филми –

  • щангистът в Специалист по всичко“ (1962),
  • Кондов във „Вълчицата“,
  • инспекторът в „Инспекторът и нощта“,
  • фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969),
  • Риксата в „Привързаният балон“ (1969),
  • Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969),
  • Езоп в „Езоп“ (1971),
  • „Неочаквана ваканция“ (1981),
  • „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981),
  • „Бон шанс, инспекторе!“ (1984),
  • „За къде пътувате?“ (1986),
  • „Големите игри“ (1999) и
  • „Рапсодия в бяло“ (2002).

Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Оказва се, че това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те.

През 2006 г. излиза своеобразното продължение „Бай Ганьо се завръща от Европа“. Сценарият е писан специално за големия актьор, но десет години по-рано и дълго време не се намират пари за реализацията му. Всичко това налага нов актьор за ролята на бай Ганьо. Огромното си уважение към таланта на Калоянчев Иван Ничев доказва, като въвежда нов, несъществуващ герой в класическото произведение на Алеко Константинов – духът на Бай Ганьо. През 2006 г. след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

Член на СБФД (1964), на САБ – в УС (1970-1973).

Най-голямата награда за него си остава званието Народен артист – в най-истинския му смисъл на актьор, всенароден любимец от близо половин век.

Автор е на автобиографичната книга Жив съм, ваш съм! (2003).

Умира на 18 декември 2012 г. в София, на 87-годишна възраст.

Награди и отличия

  • „III-та Димитровска награда“ за театрално изкуство (1959)
  • Заслужил артист (1963)
  • Народен артист (1966)
  • Орден „Кирил и Методий“ I, II и III степен
  • Награда „25 години народна власт“
  • Награда „13 века България
  • Орден Народна република България I степен (1975)
  • Герой на социалистическия труд
  • „I награда за актьорско изпълнение“ за (Делчо Малчев) в постановката „Тайни“ на Първия национален преглед на българската драма и театър (София, 1959)
  • „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (Телериг) в „Старчето и стрелата“ на IV национален преглед на българската драма и театър (1969)
  • „Почетна грамота“ на Съветския черноморски флот за участието си във филма Откраднатият влак (1971)
  • „Награда на София“ I степен за мъжка роля за героя му (Тинко Чушкаров) от тв спектакъл „Двубой“ (1972)
  • „I награда за мъжка роля“ за ролята на (Чико) от пиесата „Кораб с розови платна“ на Национални прегледи на българската драма и театър (1974)
  • „Наградата за мъжка роля“ на Съюза на артистите в България за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ (1977)
  • „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (чиновникът) в пиесата „Сако от велур“ на VI национален преглед на българската драма и театър (1977)
  • „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за (банковия касиер) във филма Откога те чакам (1985)
  • Голямата награда „Златна роза“ за филма Характеристика на ФБИФ (Варна, 1986)
  • „I награда за актьорско майсторство“ за ролята на (бай Ноно) в постановката „Одисей пътува за Итака“ на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап (София, 1989)
  • Наградата „Аскеер“ за цялостно творчество 1995 г.
  • „Награда за цялостно творчество“ на Съюза на артистите в България (2006).

Литература

  • Жив съм, ваш съм! (автобиография) (1999)

Театрални роли

  • „Хан Татар“ – Баязид
  • „Ветрилото на лейди Уиндърмиър“
  • „Ричард“ – лорд Грей
  • „Под игото“ – Дамян

Сатиричен театър

  • Другарят Велосипедкин, „Баня“ от Владимир Маяковски. Постановка Стефан Сърчаджиев – 1957 г.
  • Децата, „Баба, дядо, мама, татко и ние“ от Енчо Багаров и Нейчо Попов. Постановка Енчо Багаров и Нейчо Попов. 1957 г.
  • Марио, „Кралят отива на война“ от Борис Априлов и Венцеслав Георгиев. Постановка Стефан Сърчаджиев и Рангел Вълчанов. 1957 г.
  • Делчо Малчев, „Тайни“ от Боян Дановски и Петър Славински. Постановка Боян Дановски. 1958 г. – I награда за актьорско изпълнения от Първия национален преглед на българската драма и театър – София юни 1959 г., III Димитровска награда за театрално изкуство
  • Остап Бендер, „Дванайсетте стола“ по романа на Иля Илф и Евгений Петров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
  • Спиридон Църквата, „Побеснялото агне“ от Аурел Баранга. Постановка Михай Райку, 1959 г. – III Димитровска награда за театрално изкуство
  • „Криво седи – право съди!“ от Нейчо Попов и Енчо Багаров. Постановка Гриша Островски. 1959 г.
  • Присипкин, „Дървеница“ от Владимир Маяковски. Постановка Боян Дановски. 1959 г.
  • Ламбурт, „Главата на другите“ от Марсел Еме. Постановка Гриша Островски. 1960 г.
  • Иванчо Йотата, „Чичовци“ от Иван Вазов. Драматизация и постановка Методи Андонов. 1960 г.
  • Полицай, „Балът на манекените“ от Бруно Ясенски. Постановка Гриша Островски. 1961 г.
  • Цабр, „Свинските опашчици“ от Ярослав Дитл. Постановка Методи Андонов 1962 г.
  • Бояджията, „Третото желание“ от Вратислав Блажек. Постановка Методи Андонов. 1963 г.
  • Тончо Папучков, „Червен смях“ по материали на Георги Кирков, Христо Смирненски, Гео Милев, Александър Жендов, Крум Кюлявков, Георги Караславов, Орлин Василев. Постановка Боян Дановски, Гриша Островски, Методи Андонов. 1964 г.
  • Калю Янчев, „Мачово бърдо“ от Мирон Иванов. Постановка Методи Андонов. 1964 г.
  • Сила Силич Копилов, „Смъртта на Тарелкин“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Методи Андонов. 1965 г.
  • Бидерман, „Бидерман и подпалвачите“ от Макс Фриш. Постановка Гриша Островски. 1965 г.
  • Иван Александрович Хлестаков, „Ревизор“ от Гогол. Постановка Методи Андонов. 1966 г.
  • Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Нейчо Попов. 1966 г.
  • Телериг, „Старчето и стрелата“ от Никола Русев. Постановка Методи Андонов. 1969 г. – I награда за актьорско майсторство на IV национален преглед на българската драма и театър
  • Кочкарьов, „Женитба“ от Н. В. Гогол. Постановка Нейчо Попов. 1971 г.
  • Тонко Папучков, „Фаталната депеша“ от Орлин Орлинов. Постановка Борис Спиров. 1971 г.
  • Марин Дулев, „Хипотезите около подпалването на Ловчанския мост на 3 август 1925 г.“ от Георги Мишев. Постановка Гриша Островски. 1972 г.
  • Швейк, „Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт. Постановка Лучиян Джуркеску. 1973 г.
  • Чико, „Кораб с розови платна“ от Васил Априлов. Постановка Никола Петков. 1974 г.
  • Новоселцев, „Служебен роман“ от Рязанов и Брагински. Постановка Йосиф Венков. 1974 г.
  • Кшищоф Максимович, „Час пик“ от Йежи Стефан Ставински. Постановка Николай Люцканов. 1975 г.
  • Чиновникът, „Сако от велур“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов 1976 г. – Награда на САБ за сезон 1976/1977. I награда за актьорско майсторство на VI национален преглед на българската драма и театър
  • Филка, „Интервенция“ от Лев Славин. Постановка Валентин Плучек. Режисьор Юлиан Козловски 1977 г.
  • Живота Цвийович, „Д-р“ от Бранислав Нушич. Постановка Анастас Михайлов. 1978 г.
  • Разумен, „Рейс“ от Станислав Стратиев. Постановка Младен Киселов. 1980 г.
  • Поп Стайко, „От много ум… Вражалец“ от Ст. Л. Костов. Постановка Асен Шопов. 1980 г.
  • Г-н Люлин, „Госпожице, да му отпуснем края (Кабаре „Парнас“)“ от Любомир Пеевски. Постановка Маргарита Младенова и Младен Киселов. 1981 г.
  • Професорът, „Биволът“ от Иван Радоев. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
  • Йоната, „Кошници“ от Йордан Радичков. Постановка Младен Киселов. 1982 г.
  • Алцест, „Мизантроп“ от Молиер. Постановка Бранко Плеша 1983 г.
  • Ганьо Балкански, „Господин Балкански“ от Георги Данаилов. Постановка Иван Добчев. 1985 г.
  • Максим Кузмич Варавин, „Дело“ от А. В. Сухово-Кобилин. Постановка Крикор Азарян. 1986 г.
  • Бай Ноно, „Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев. Постановка Иван Добчев 1986 г. – I награда за актьорско майсторство на VIII Национален преглед на българската драма и театър, районен етап София май 1989 г.
  • Сватанак, „Балкански синдром“ от Станислав Стратиев. Постановка Иван Добчев 1987 г.
  • Ноздрьов, „Мъртви души“ от Николай Гогол. Постановка Здравко Митков. 1989 г.
  • Илия Чворович, „Балкански шпионин“ от Душан Ковачевич. Постановка Николай Поляков 1990 г.
  • Сава коминочистачът, „Клаустрофобична комедия“ от Душан Ковачевич. Постановка Борислав Чакринов 1991 г
  • Големанов, „Големанов“ от Ст. Л. Костов. Постановка Борислав Чакринов. 1992 г.
  • Водещ и Кантонерът, „Пет бременни пиеси“ от Дарио Фо и Франка Раме. Постановка Пламен Марков. 1993 г.
  • Четвърти старец, „От другата страна“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1993 г.
  • Амеде Букчиниони, „Амеде“ от Йожен Йонеско. Постановка Елена Цикова 1995 г.
  • Лило, „Зимните навици на зайците“ от Станислав Стратиев. Постановка Пламен Марков 1996 г.
  • Ромул Август, „Ромул Велики“ от Фридрих Дюренмат. Постановка Здравко Митков 1996 г.
  • Фесте, „Дванайста нощ“ от Шекспир. Постановка Мариус Куркински 1997 г.
  • Пенсионираният дух, „Преди последния спектакъл“ от Любомир Пеевски. Постановка Илия Добрев 1998 г.
  • Анто, „Вчерашни целувки“ от Юрий Дачев. Постановка Бина Харалампиева. 2000 г.
  • Мила Родино, „45 години не стигат (Българската мечта)“ от Иван Кулеков. Постановка Рашко Младенов. 2002 г.
  • Кръстьо Чокоев (Сокол 1), „Космонавти“ от Илко Иларионов. Постановка Димитър Стоянов 2005 г.
  • Реджиналд Паджет, „Квартет“ от Роналд Харвуд. Постановка Десислава Боева 2006 г.

Телевизионен театър

  • Криворазбраната цивилизация по Добри Войников – мюзикъл (1974).
  • „Телерезада“ (1974)
  • „Професия за ангели“ (1977) Драгомир Асенов
  • „Предложението“ (1977) (Георгий Никитин)
  • „Женитба“ (1977) (Николай Гогол) – Подкольосин
  • „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
  • „Мизантроп“ (Еужен Лабиш) (1978)
  • „Паметник“ (1979) (Леонид Андреев)
  • „Безумният Журден“ (1980) (Михаил Булгаков)
  • „Донаборник“ (1981)
  • „Женско царство“ (1981) (Ст. Л. Костов)
  • „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
  • „Старчето и стрелата“ (1982) – Хан Телериг
  • „Йосиф и Мария“ (1983) (Петер Турини) – Йосиф
  • „Чуждото дете“ (1983) (В. Шиваркин)
  • „Прах в очите“ (1985) (Й. Лабиш)
  • „Чичовци“ (1985) (Иван Вазов), мюзикъл
  • „Дежурната администраторка слуша“ (1985) (Борис Тъжнев)
  • „Закон за наследството“ (1989) (Лиляна Михайлова)

Филмография

Година Филми и Сериали Копродукции Роля
2011 – Столичани в повече (тв сериал) Георги, професора (18-та серия)
2004 Ганьо Балкански се завърна от Европа

серии: 4

духа на бай Ганьо
2003 Вчерашни целувки
2002 Рапсодия в бяло (тв) старец в старческия дом
1999 Големите игри

серии: 10

г-н Спиридонов
1998 След края на света (тв) България / Германия / Гърция поп Исай
1995 Еуфорична трагедия – (Urnebesna tragedija) ФР Югославия / България / Франция таксиметров шофьор
1993 Фатална нежност България / Франция генерал
1993 Пантуди (тв) Семов
1991 Бай Ганьо тръгва из Европа бай Ганьо
1991 Бай Ганьо

серии: 4

България / Унгария бай Ганьо Балкански
1990 Балканска перестройка – (Masmediologija na Balkanu) Югославия д-р Райзер
1990 Карнавалът шефът на карнавала
1990 Под игото

серии: 9

България / Унгария хаджи Смион
1990 Бащи и синове

серии: 5

инженер Константин Ванчелов
1989 Заплахата стареца
1989 Брачни шеги

серии: 6

доцент Стефан Стефанов
1988 Изложение бай Михо
1988 Неизчезващите

серии: 5

инженер Константин Ванчелов
1987 Нощем по покривите

серии: 2

актьорът Георги Калоянчев
1987 Само ти, сърце… докторът
1987 Време за път

серии: 5

инженер Константин Ванчелов
1987 Дом за нашите деца

серии: 5

инженер Константин Ванчелов
1986 За къде пътувате бай Деньо
1986 Земляци-веселяци
1986 Ешелоните хлебарят
1986 Характеристика бай Луко Деспотов
1985 Ян Бибиян попът
1985 Откога те чакам банковия касиер
1984 В името на народа

серии: 8

народният представител Сотиров, бивш социалдемократ
1983 Фалшификаторът от „Черния кос“

серии: 3

бай Симо Михайлов
1983 Бон шанс, инспекторе! кметът
1982 Сватба (тв) Гюлев
1982 Бяла магия Бог
1981 Неочаквана ваканция

серии: 4

старшината
1980 Нощните бдения на поп Вечерко (тв) кметът Вълчо Вълев
1979 Къщата
1979 Бягай… Обичам те Калата
1979 Роялът Зъбчето
1977 Басейнът
1976 Ние, геолозите (тв) попът
1976 Момичето с хармоничката (тв) търговеца
1976 Лебед Стоянов
1975 Невероятно красивото куче Берончо (тв) селянинът
1975 Гостът от Абърдийн (тв) Миню Тенев
1974 Нако, Дако, Цако

серии: 3

Нако
1974 Вечни времена
1974 На живот и смърт

серии: 3

1974 Зарево над Драва

серии: 2

Пею
1973 Последна проверка

серии: 12

Димов, председател на партийната организация
1973 Бягство в Ропотамо бай Манол
1973 Игрек 17 дядото
1973 Нощите на инспектора Маринов
1971 Демонът на империята

серии: 10

Ибрахим бей
1971 Гневно пътуване академик Техов, бащата на Чавдар
1971 Откраднатият влак България / СССР полковник Тушев
1970 – 1971 Ало, д-р Минев!

серии: 5

д-р Минев
1970 Езоп – (Ezop) България / Чехословакия Езоп
1970 Кит Парушев, главния нженер на рибния комбинат
1969 – 1971 На всеки километър

серии: 26

Сали, немия прислужник в църквата
1969 Галилео Галилей – (Galileo) Италия / България Джордано Бруно
1968 Небето на Велека Лазар
1968 Бялата стая клоун в цирка
1967 Привързаният балон Риксата
1967 Най-дългата нощ фокусникът
1966 Семейство Калинкови

серии: 12

селянинът Филип
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров Джеси Джеймс
1965 Вълчицата Кондов, директорът на колонията
1965 Грамофон и маслини за моите приятели (тв) Спас Тумангелов-Гугутката
1964 Русият и гугутката Гугутката
1964 Невероятна история командирът на пожарната
1963 Инспекторът и нощта инспекторът
1962 Златният зъб милия
1962 Тютюн партизанин
1962 Специалист по всичко Спиро Щерев, щангист
1962 Двама под небето турчето
1960 Първи урок Васката
1959 Малката Мирчо
1959 Командирът на отряда Мите
1958 Любимец №13 футболен съдия
1957 Години за любов посетител в болницата
1957 Урокът на историята – (Урок истории) СССР / България Ван дер Любе
1956 Ребро Адамово миньорът с букетче цветя
1956 Две победи журналист
1956 Точка първа запалянкото
1956 Димитровградци Щерю Барабата, наивния ентусиаст
1954 Снаха
1952 Наша земя Петко „шилото“, граничар
1952 Под игото селянин
1951 Утро над родината циганинът Сали

Цитати от Георги Калоянчев

  • Обаче тези певици в чалгата много се глезят бе, братче. Иначе са хубави, докарани, ама задниците си показват.
пред в. „24 часа“, 01.2006
  • Ако мога поне по време на представление да бъда мъдрец, че да убедя публиката, ще е добре. Но ако с всяка роля взимаш по малко от образа, ще стане страшно. Подлец, крадец…
пред в. „Стандарт“, 11.2006
  • Първата ми роля бе на цивилен полицай. Говорех уж сериозни неща, а хората в салона се смееха, та се късаха.
ред „24 часа“

Цитати за Георги Калоянчев

  • …За шейсетгодишнината на Георги Калоянчев написах пиесата „Господин Балкански“, която има живот и до ден-днешен. Разбира се, заслугата е на Алеко, но с премиерата на тази пиеса бе свързано нещо знаменателно. Важни партийни ръководители от по-младата генерация бяха посетили един от предпремиерните спектакли и направили забележка на Станислав Стратиев, тогава директор на Сатиричния театър, че в текста прекалено много се хулят философите и учените глави. Така беше. Ганьо Балкански никак не ги обича. Но, разбирате ли, това можело да бъде в услуга на някои хора, тъй като и без туй в ЦК, а и в Политбюро, имало настроения срещу по-ерудираните, по-научните кадри в партийното ръководство.Класическото съчетание „някои хора“ си живурка и днес и не говори добре за дните, в които живеем. Аз лично подозирах защо по-неуките в ЦК ще се идентифицират с бай Ганьо, но си мълчах по въпроса. По-драматични бяха възраженията за финалния монолог на главния герой, който завършваше с думите: „Може да си мислят някои, че на бая ви Ганя времето е минало, ама ей ма, тук съм, жив съм, ваш съм!“ Е това „ваш съм“ силно разтревожи критиците. Възможно ли е Ганьо Балкански да е жив след четиридесет години социалистическо общество и да е наш при това. Махнете го това „ваш съм“!Откровено казано, все едно ми беше дали Калоянчев ще казва „ваш съм“ – пиесата достатъчно добре го доказваше. Жалко беше това изискване, но аз, за всеки случай, рекох на Калата: „Ако искаш, не казвай ваш съм, а здрав съм!“ „Добре, Жоро!“ отвърна той.Дойде премиерата и финалният монолог, Георги Калоянчев се изтъпанчи и завърши тържествуващо:– Ама на, ей ма, тук съм, (по-високо) жив съм, (още по-високо) здрав съм, (най-високо) ваш съм!…Такъв е Калоянчев – актьорозавър!Може би две години по-късно, Сатиричният театър гостува на сцената на Пловдивския античен театър. Пристигнах преди самото начало на спектакъла и се настаних всред публиката. Между другото, бях чул, че на артистите вече им е дошло до гуша да повтарят все един и същ текст и са започнали да импровизират. Калоянчев на първо място.Това беше естествено, особено за Сатиричния театър. Представлението вървеше, публиката се забавляваше, дойде сцената с Гуньо адвокатина и героят на социалистическия труд, народният артист Георги Калоянчев, завърши спора си с Гуньо, като възкликна:– Педераст, с педераст!Публиката се зарадва. Тя обича, когато се говорят подобни неща от сцената, но не си го признава.След представлението отидох при актьорите. Калоянчев ме видя и изненадано попита:— Ама ти тука ли си?– Тука съм, Калояне – тъй му викахме на галено.

    – Гледа ли?

    – Гледах.

    Той се замисли за миг.

    – А чу ли, като го нарекох педераст с педераст.

    – Чух.

    – Нали не беше хубаво – изрече Георги Калоянчев с каещ се тон.

    – Не, Калояне.

    На следващото представление той повтори същото.

    Не стига всичко това, ами Калата има нахалството да издаде биографична книга и да я назове: „Жив съм, ваш съм!“, без да ми даде нито стотинка за авторските права. Мога да го съдя, но нейсе.

— Георги Данаилов, из Доколкото си спомням 2

 

източник: уикипедия