истинско име: Амандин Орор Люсил Дюпен, по мъж баронеса Дюдеван

родена: 1 юли 1804 г. в Париж, Франция

починала: 8 юни 1876 г. в Ноан, Франция, на 71 г.

погребана във: Франция

националност: Франция

професия: писателка

литература:

• жанрове: роман, драма
• направление: Романтизъм
• дебютни творби: Rose et Blanche (1831)

семейство:

• баща: Мориц Дюпен
• съпруг: Казимир Дюдеван
• партньори:
  • Алфред дьо Мюсе (1833 – март 1835)
  • Фредерик Шопен (1837 – юли 1847)
  • Проспер Мериме
• деца:
  • Морис Санд
  • Соланж Санд

религия: католицизъм

Жорж Санд (на френски: George Sand) е френска писателка, автор на многобройни романи, разкази, повести, пиеси и журналистически текстове. Изборът ѝ на мъжки псевдоним, носенето в обществото на мъжки дрехи и разводът ѝ допринасят за скандалният ѝ за епохата образ.

Биография и личен живот

Жорж Санд е литературният псевдоним на Амандин Орор (Аврора) Люсил Дюпен (Amandine Aurore Lucile Dupin), по мъж баронеса Дюдеван.

Тя е родена на 1 юли 1804 г. Правнучка е на маршал Морис Саксонски.

От връзката на маршала с любовницата му актриса се ражда бабата на писателката – Аврора. Аврора Саксонска се омъжва за богатия граф Хоторн, който скоро след женитбата им е убит на дуел. Тогава тя се запознава с чиновник от финансовото министерство – порядъчния мосю Дюпен, вече на години, но възпитан и високообразован. Той е на 60 години, когато се жени за 30-годишната красавица. Бракът им е щастлив. Ражда им се момченце, кръстено на дядо си – Мориц. В бурните Наполеонови времена той тайно се жени за жена с леко поведение. Като офицер, печели твърде малко и майка му издържа семейството. Именно в това семейство се ражда Амандин Орор Люсил Дюпен.

Баща ѝ Мориц умира рано и тя остава под попечителството на баба си и майка си. През цялото време Орор става свидетел на непрестанните им скандали. Бабата Аврора натяквала често на майка ѝ нейното срамно минало. Момиченцето често плачело нощем, прегърнало страдаща си майка.

На 16 години Орор е изпратена да учи в манастир, а едва 18-годишна вече е омъжена за младия поручик от артилерията Казимир Дюдеван, незаконен син на полковник, барон, от когото не наследява нито титлата, нито състояние.

Бащата платил за сватбата, а семейството се настанява в наследеното от бабата на Орор имение със замък Ноан (на 290 км от Париж). Първите години от брака са щастливи. Раждат се син и дъщеря – Мориц и Соланж, които Орор истински обожава. Тя им шие, макар да е слаба шивачка, грижи се за домакинството, макар да няма никакъв опит, и се опитва да бъде добра съпруга. Нестабилните финанси на семейството обаче стават повод за раздори между съпрузите. За да запълни семейния бюджет, Орор започва да превежда чужди произведения и написва роман, който обаче хвърля в огъня, когато осъзнава многобройните му недостатъци.

Проблемите в семейството обаче се задълбочават и Орор се премества да живее в Париж с дъщеря си. За да пести пари, жената се отказва от скъпите женски рокли и започва да носи мъжки костюм, който освен това ѝ дава удобството да се движи свободно в града. Орор допълва костюма с дълго сиво палто, филцова шапка и мъжки ботуши. Обядва за франк, пере си дрехите сама, общува с детето си. Връща се в имението Ноан само за няколко месеца през лятото, за да вижда сина си. Така се среща често и с мащехата на съпруга си. Когато възрастната дама разбира, че Орор възнамерява да пише романи, забранява името Дюдеван да се появява на корица на книга. Орор обещава да изпълни тази молба.

Започва да се нарича Жорж Санд – същото име използва и като литературен псевдоним. През пролетта на 1832 г. е публикуван вторият ѝ роман „Индиана”, посрещнат от читателите и критиката радушно.

Но обществото в Париж е против свободолюбивото поведение на Санд. Наричат я непостоянна и безсърдечна, често клюкарят, че е лесбийка или в най-добрия случай бисексуална, укоряват я, че има потиснат майчински инстинкт, който я кара да избира за любовници по-млади мъже.

За разлика от „порядъчните дами”, Жорж Санд пуши много и движенията ѝ са резки и поривисти. Мъжете са привлечени от интелекта и жизнерадостта ѝ.

Първият мъж след съпруга ѝ, който попада в живота на Жорж, е младият писател Жул Сандо. Но още преди да се запознае с него, писателката е влюбена платонично в неназован мъж (предполага се, че това е Орелиен Сез, с когото Санд се запознава по време на пътуване в Пиренеите), към когото изпитва романтични чувства, още докато живеела в Ноан. Цялата ѝ любов обаче е затворена в пламенната им кореспонденция. Когато мъжът пожелава да преминат към по-реални отношения отвъд духовната връзка, Жорж го съветва да потърси другаде това, което тя – като примерна съпруга – не може да му даде. Така приключва първата ѝ любов.

Едва по-късно се появява Жул Сандо, по-млад от Орор със 7 години, аристократично изглеждащ студент. Той я насърчава да пише не само лични дневници и писма, но и да публикува роман. Двамата заедно пишат първия ѝ роман „Роз и Бланш“, който излиза през 1831 г. под псевдонима Ж. Санд.

Любовната връзка между Санд и Сандо е краткотрайна (раздялата им е описана в романа на Санд „Фердинанд“), но тя е истинско прераждане за Орор. Дава ѝ не само името, под което ще остане в историята, но и увереността, че може да бъде писател. Цял живот след това Жорж Санд се бори за правото на жените да бъдат автори, да имат свободата да пишат и да бъдат финансово независими. Ражда се истински феномен – младата писателка започва да се облича само в мъжки костюми, да пуши пури и дори да направи немислимото – да поиска развод.

Известно време Жорж Санд се среща с писателя Проспер Мериме, към когото не изпитва никакви чувства. Затова връзката ѝ с него е по-скоро неуспешен експеримент – чисто сексуална, без истинско себеотдаване. Но много от любовниците ѝ така и не разбират, че Орор става страстна само, ако истински обича мъжа до себе си. Така се ражда легендата за нейната фригидност, разпространявана от отхвърлените любовници.

Следващата любов на Жорж е друг писател – Алфред дьо Мюсе. Общ приятел настоява да ги запознае, но Санд отказва, мислейки си, че намиращият се на върха на славата си Мюсе е твърде екстравагантен за нея. По това време тя вече е издала четири романа и името ѝ означава много в литературните среди. Жорж започва да трупа състояние и това ѝ позволява да се чувства по-спокойна в компанията на по-заможни хора. Първата ѝ среща с Дьо Мюсе е като избухване на пожар – тя харесва по-младия от нея с 6 години, слаб, със светли вълнисти коси и много остроумен писател.

Съвременниците ѝ не успяват да стигнат до единодушно мнение дали Жорж Санд е красива. За някои е прелестна, други я смятат за отвратителна. Самата тя се счита за грозна, като твърди, че ѝ липсва грацията, която понякога замества красотата. Описват я като невисока, набита, с мрачно изражение, големи разсеяни очи, жълтеникава кожа и ранни бръчки по шията. Само ръцете ѝ всички смятат за красиви. Но Дьо Мюсе я описва съвсем различно. Той я вижда за пръв път, облечена в рокля. Съзира изящество, което никой не му е подсказал, че тя притежава. Вижда младост в лицето ѝ и блясък в очите. Но най-голямо впечатление му прави интелигентното ѝ излъчване. По-късно Мюсе разказва колко се е променил под влиянието на Жорж и че никога не е изпитвал подобно възторжено щастие и такива пристъпи на любов, както по време на връзката си с нея.

Когато започва романа си с Дьо Мюсе, Орор е вече разведена. Затова връзката им е открита и двамата се виждат често. Скоро обаче се проявяват всички комплекси на Дьо Мюсе, капризите му стават твърде много, настроенията му бързо се сменят. Започват да го преследват халюцинации, при които той губи съзнание и си говори с духове. Става непоносимо и за двамата.

За да заздравят връзката си, те заминават за Венеция, където отсядат в най-елегантния хотел. Но вместо да открият любовта отново, тя изстива окончателно. Започват скандали, които траят по цели дни и нощи. Мюсе спира да пише, но Жорж сякаш е заредена с неизчерпаема енергия. Често след безсънна нощ, минала в крясъци, тя сяда да пише, за да осигури пари и за двамата. Мюсе се разболява тежко, лекарите подозират възпаление на мозъка. И тогава се появява 26-годишният лекар Пиетро Паджело. Съвместната борба за живота на поета сближава Жорж и лекаря, затова той остава в живота на двойката, дори след като Дьо Мюсе вече е излекуван.

Скоро след това Жорж Санд, Алфред дьо Мюсе и Пиетро Паджело заминават за Париж. Там лекарят се чувства не на мястото си. Тройката се разпада. Мюсе заминава за Баден Баден, Жорж се връща в имението си в Ноан, а Паджело – във Венеция. Продължава обаче пламенната им кореспонденция, в която Дьо Мюсе често заплашва да умре от любов.

Затова се събират отново и кошмарът се подновява. Скоро скъсват завинаги и дълго се освобождават от горчилката, като я претворяват в литературните си произведения.

След раздялата им около 1835 г. Жорж живее с адвоката Мишел дьо Бурж. През 1836 г. на прием среща страдащия от скорошна любовна раздяла Фредерик Шопен, който импровизирал на пианото. Когато вдига очи, той вижда, че до него стои дама, облечена непретенциозно, ухаеща на теменужки. Представена е на композитора от Ференц Лист. Шопен, който бил чувал за Жорж Санд, остава поласкан, но съвършено спокоен – при първата среща в него не трепва нищо. Той дори не харесва знаменитата писателка.

Но Жорж Санд вече си е поставила за цел да омае младия поляк. И успява – прочутата им връзка започва през 1838 г. Двамата заедно заминават за остров Майорка. И историята с Дьо Мюсе се повтаря. Шопен показва първите признаци на туберкулоза и Санд се отегчава. Младият красавец се превръща в болен, капризен и раздразнителен спътник. Но вече е твърде привързан към нея, за да се разделят безболезнено. Тогава, за да го откъсне от себе си, Жорж пише романа „Зима в Майорка“ (1855), в който вплита техните образи. Героят, подобен на Шопен, е описан с всички възможни недостатъци. Писателката се надява, че това ще накара композитора да скъса с нея. Но той все още вярва, че може да върне невъзвратимото. Живеят заедно 10 години – до 1848, преди да се разделят. Шопен умира в Париж от туберкулоза през 1849 г. – едва 39-годишен.

Сред любовниците на Жорж Санд е и гравьорът Александър Дамиен Мансо, който се запознава с нея, когато е едва 32-годишен, докато тя вече е на 45. Живеят заедно 15 години. След това наред е художникът Шарл Маршал, когото Санд наричала „моето дебело дете”. Когато се срещнат, Маршал е на 39, а Санд – на 60 години.

Има слухове и за връзки с други мъже, като критика Гюстав Планше, който веднъж дори предизвиква на дуел друг критик, който не се отнесъл с достатъчно уважение към поредния роман на Санд. Връзките ѝ с жени също са само в сферата на предположенията, въпреки писмата, пълни с нежна еротика, които тя пише на близката си приятелка Мари Дорвал.

В продължение на 40 години Жорж Санд пише неуморно и създава над 100 произведения. Много от по-слабите ѝ романи вече са забравени, но най-добрите ѝ книги все още покоряват читателя със силата на чувствата и благородството на мисълта на тази странна за времето си, но необикновена, страстна и талантлива жена.

Библиография

• Rose et Blanche (1831)
• Indiana (1832)  – „Индиана“
• Valentine (1832)
• Lélia (1834)
• Le secrétaire intime (1834)
• Lettres d’un voyageur (1934-37)
• Jacques (1834)
• Leone Leoni (1835) – „Леон Леони“
• André (1835)
• Simon (1836)
• Mauprat (1837) – „Мопра“
• Les maîtres mosaïstes (1838)
• L’Uscoque (1838)
• La dernière Aldini (1839) – „Последната Алдини“
• Spiridon (1839)
• Les sept cordes de la lyre (1840)
• Le compagnon du tour de France (1840)
• Horace (1842) – „Орас“
• Consuelo (1842-43)
• La comtesse de Rudolstadt (1844)
• Jeanne (1844)
• Lettres à Marcie (1844)
• Le meunier d’Angibault (1845)
• Teverino (1845)
• Le péché de monsieur Antoine (1846)
• La mare au diable (1846)
• Isidora (1846)
• Lucrezia Floriani (1846)
• Le piccinino (1847)
• François le Champi (1847-48)
• La petite fadette (1849)
• Le cháteau des désertes (1851)
• Les maîtres sonneurs (1853)
• Mont-Revêche (1853)
• La filleule (1853)
• Les maîtres sonneurs (1853)
• Histoire de ma vie (1854), автобиография
• Adriani (1854)
• Un hiver á Majorque (1855) – „Зима в Майорка“
• Le diable aux champs (1856)
• Évenor et Leucippe (1856)
• La Daniella (1857)
• Les beaux messieurs de Boisdoré (1858)
• L’homme de neige (1858)
• Elle et lui (1859)
• Narcisse (1859)
• Flavie (1859)
• Le marquis de Villemer (1860)
• Jean de la Roche (1860)
• Constance Verrier (1860)
• La ville noire (1860)
• Valvèdre (1861)
• La familie de Germandre (1861)
• Tamaris (1862)
• Antonia (1862)
• Mademoiselle la Quintinie (1863)
• Laura, voyage dans le cristal (1864)
• La confession d’une jeune fille (1865)
• Monsieur sylvestre (1865)
• Le dernier amour (1867)
• Cadio (1868)
• Mlle de Merquem (1868)
• Pierre qui roule (1870)
• Malgrétout (1870)
• Césarine Dietrich (1871)
• Francia (1872)
• Nanon (1872)
• Contes d’une grand’mère (1873)
• Ma soeur Jeanne (1874)
• La tour de Percemont; Marianne (1876)

Цитати от Жорж Санд

• Мъжът, който говори умно за любовта, не е влюбен.
• Нека другите да свикват един с друг от мързел, и да прощават от равнодушие.
• Не е нужно да знаеш всичко – достатъчно е да разбираш.
• Жените обичат винаги. Когато Земята се изплъзва от тях, те се скриват в Рая.
• Има само едно-единствено щастие в живота – да обичаш и да бъдеш обичан.
• Животът прилича на роман много повече, отколкото романите приличат на живота.
• Призванието на артиста е да изпраща светлина в човешкото сърце.
• Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.

по мотиви от статията Любовите на Жорж Санд, която загърби роклите за мъжки костюми