Роден: 16 юли 1856 г. в Дъблин, Ирландия

Починал: 2 ноември 1950 г. в Ейът Сейнт Лорънс, Англия, на 94 г.

Националност: Ирландия, Великобритания

Професия: драматург, писател, пътешественик, есеист, театрален критик

Жанр: сатира, черна комедия

Направление: натурализъм

Награди: Нобелова награда за литература (1925)

Джордж Бърнард Шоу (на английски: George Bernard Shaw) е виден британски писател от ирландски произход – драматург, есеист, театрален критик, общественик и пътешественик. Носител на Нобелова награда за литература (1925).

Биография

Роден е в Дъблин, Ирландия. Никой от романите на Шоу не намира издател. Той сътрудничи на редица литературни издания (списание „Стар“ и вестниците „Пел Мел“ и „Уърлд“), където завежда рубриките „музикална критика“ и „театрален живот“. Статиите си подписва с инициалите Дж.Б.Ш. и скоро за читателите тези инициали ще се свържат с представите за рядко оригинален и остроумен журналист, който изразява смело своите мнения.

Творчество

Кариерата си на драматичен писател започва с пиесата си „Къщата на вдовеца“, която включва в цикъла „Неприятни пиеси“. В този цикъл са включени още 2 пиеси:

• „Обичаният мъж“ (1893)
• „Професията на госпожа Уорън“ (1894).

Последната е забранена за поставяне на сцената и трябва да минат 8 години, за да може лондонската публика да я види.

Вторият цикъл „Приятни пиеси“ обхваща:

• „Героят и войникът“ (1895) – действието на пиесата се развива в България по време на Сръбско-българската война,
• „Кандида“ (1894)
• „Избраникът на съдбата“
• „Никога не може да се каже“ (1894).

Третият цикъл са 3 пиеси за пуритани:

• „Ученикът на дявола“ (1898)
• „Цезар и Клеопатра“ (1899)
• „Промяната у капитан Брасбоунд“ (1899).

Към същия период от творческата му дейност се отнасят и комедиите

• „Човек и свръхчовек“ (1903)
• „Другият остров на Джон Бул“ (1904)
• „Майор Барбара“ (1905)
• „Дилемата на лекаря“ (1906)
• „Женитба“ (1908)
• „Неравен брак“ (1909)
• „Разобличението на Бланко Поснет“(1908)
• „Андрокъл и лъвът“ (1912)
• „Пигмалион“ (1913).

През периода 1912-1918 г. Шоу пише едноактни пиеси (с 1 действие) на злободневни теми. След войната създава пиесите

• „Домът на разбитите сърца“ (1919)
• „Връщане в Матюзалем“ (1920)
• „Света Йоанна“ (1923)
• „Кола с ябълки“ (1929)
• „Много е хубаво, за да бъде вярно“ (1931)
• „Милионершата“ (1935)
• „На скалите“ (1933)
• „Женева“ (1938)
• „В щастливите дни на Карл Чарлз“ (1939).

С пиесата „Пигмалион“ той взима наградата „Оскар“.

Шоу е известен с изключително острия си език, като строг критик на викторианското общество и непреклонен защитник на правата на жените. Той е сред създателите на Фабианската общност – организация на интелектуалци, които вярват, че обществото може постепенно да се реформира към социална справедливост. Сред най-известните му и бляскави произведения са:

• „Къщите на вдовиците“ (пиеса, публикувана през 1893 от цикъла „Неприятни пиеси“)
• “Професията на мисис Уорън“ (драма с основна тема проституцията)
• „Кандида“
• „Избраник на съдбата“
• „Човек и свръхчовек“
• „Майор Барбара“
• „Андрокъл“ и др.

Изключителна популярност имат афоризмите и мислите му.

Починал на 94-годишна възраст в село Ейът Сейнт Лорънс край Лондон.

източник: уикипедия