Гена Димитрова

Родена: 6 май 1941 г. в Беглеж, България

Починала: 11 юни 2005 г. в Милано, Италия, на 64 г.

Националност: България

Професия: певица, артист

Стил: класическа музика, опери

Глас: сопран

Активни години: 1966-2005 г.

Гена Мачева Димитрова е българска оперна певица, сопран, работила дълго време в Италия.

Биография

Гена Димитрова е родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, Плевенско. Началото като певица се поставя още в детските години, когато нейният талант е забелязан от първия ѝ учител по музика – Иван Генков, който ѝ предрича бляскаво бъдеще.

В ролята на Тоска

С оперно пеене започва да се занимава в гимназията. С гуменки и почти в носия пристига в София на приемни изпити в Държавната музикална академия. Пее „Хей, Балкан, ти роден наш“. Приета е веднага. За да може да се издържа, работи като миячка на съдове в стола на Консерваторията, за което е подигравана от по-заможните си колежки. „Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните“ – коментира именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска. Завършва Държавната музикална академия през 1964 г. при водещия вокален педагог Христо Бръмбаров.

През 1964-1966 г. е в майсторски клас в Музикалната академия, след което става стажант в Софийската опера, където изпълнява няколко малки роли, а през 1966 г. е и на специализация в известното Оперно музикално училище към миланския театър „Ла Скала“. Големият ѝ успех идва на 27 декември 1967 г. с ролята на Абигайл в „Набуко“ на Джузепе Верди.

През 1970 г. Димитрова е победител в Международния конкурс за млади оперни певци в София. След това заминава на двугодишна специализация в Театралното училище към „Ла Скала“ при Ренато Пасторино, Енца Ферари и Рената Корозио, по време на което участва в конкурси и оперни постановки в различни градове на Италия. Победител е в конкурса за оперни певци в Тревизо, на който кандидатите представят ролята на Амелия от „Бал с маски“ на Верди. През 1971 г. е на турне във Франция с италианска оперна трупа, представяща операта „Силата на съдбата“ от Джузепе Верди. Краят на стажа ѝ е в първите дни на 1972 г., когато изпълнява в „Ла Скала“ Амелия, заедно с Пласидо Доминго и Пиетро Капучили.

През следващите години Гена Димитрова се налага като една от водещите изпълнителки в Италия. Сред по-важните роли от този период са:

  • Тоска в „Тоска“ на Джакомо Пучини във Виенската опера през 1978 г.,
  • Джоконда в „Джоконда“ на Амилкаре Понкиели в Арена ди Верона през 1980 г.,
  • Абигайл в „Набуко“ на Верди в Арена ди Верона през 1981 г.,
  • Турандот в „Турандот“ на Пучини в Арена ди Верона през 1983 г.

Най-успешният период в кариерата на Димитрова е десетилетието след 7 декември 1983 г., когато е премиерата на постановката на Франко Дзефирели на „Тоска“ в „Ла Скала“, в която участват също Пласидо Доминго и Никола Мартинучи. През този период тя изпълнява с голям успех:

  • Турандот, лейди Макбет в „Макбет“ и Америс в „Аида“ на Верди в „Ла Скала“ и
  • лейди Макбет на фестивала в Залцбург през 1984 г.,
  • отново Абигайл в „Ла Скала“ през 1986 г.,
  • Турандот в „Метрополитън Опера“ през 1987 г.

През същата година е победител в международния конкурс за изпълнители на Турандот в Ню Йорк.

Гена Димитрова провежда майсторски класове в консерваториите на Атина, Рим, Будапеща, София и др. Работи с млади таланти, организира техни участия и концерти и участва като изпълнител на техните концерти. Едни от нейните ученици са Елена Баръмова и Байса Дашням.

Гена Димитрова умира от рак на 11 юни 2005 година в Милано.

източник: уикипедия