Иван Колев (генерал)

Роден: 15 септември 1863 г. в Бановка, Бесарабия

Починал: 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия, на 53 г.

Националност: България

Професия: военен офицер

Звание: Генерал-лейтенант

Служба: 1885- 1917 г.

Служил на: България

Командвания:

Битки: Освобождаването на Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин през Първата световна война

Иван Колев Колев е български офицер, генерал-лейтенант, известен още като бащата на българската конница.

Биография

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка, създадено от български преселници от Тракия и разположено на 25 км източно от Болград. Основното си образование завършва в родното си село, след което, през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, учи прилежно и завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван Колев е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех, по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност, той е повишен в секретар.


Сръбско-българска война (1885)

На 2 ноември се обявява Сръбско-българската война (1885) и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев, като отличник е определен за артилерист. Още от малък, той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист заявява

Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!

На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити постъпва във военната академия в Торино.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник.

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, от където се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник, и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.


Балкански войни (1912-1913)

В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.

На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.


Първа световна война (1915-1918)

По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на 1-ва Кавалерийска дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа по време на Първата световна война при Куртбунар, Кочмар, Карапелит, Добрич, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници – румънски, сръбски и руски.Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав. На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор.

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“, лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването, главнокомандващият изтъква:

Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте се е случило наистина!

Години по-късно, в своите спомени, видният теоретик и тактик на танковия бой, участник в двете световни войни и главнокомандващ моторизираните войски на Третия райх, Генерал-полковник Хайнц Гудериан (1888-1954), ще напише:

При разработването на принципите на танковата война съм се учил на тактика от действията на конницата на ген. Колев в Добруджа.

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София. Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.

В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча. През 2007 г. се създава граждански комитет за паметник на генерал Иван Колев, който ще бъде оглавен от директора на Института по история при БАН акад. Георги Марков.

Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич).

На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.


Награди

  • Орден „За храброст“ II и III степен – 1-ви и 2-ри клас
  • Орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата
  • Орден „За военна заслуга“ IV степен и V степен с корона
  • Орден „За заслуга“ на обикновена лента
  • Бронзов медал за 1885 г.
  • Знак за 10 годишна служба
  • Знак за 20 годишна служба
  • Кръст за Независимостта
  • Възпоменателен кръст за възшествието на княз Фердинанд на престола
  • Германски орден „Железен кръст“ I и II степен
  • Руски орден „Св. Станислав“ II степен
  • Италиански орден „Италианска корона“ IV степен
  • Румънски орден „Румънска корона“ III степен
  • Сръбски орден „Белий Орел“ III степен
  • Турски орден „Железен полумесец“
  • Австрийски медал за 60 г. царуване на император Франц Йосиф II

източник: уикипедия