Фридрих Грюнангер

роден: 25 януари 1856 г. в Шесбург, Австро-Унгария

починал: 14 декември 1929 г. в Залцбург, Австрия, на 73 г.

националност: Австрия

професия: архитект

стил: еклектика, виенски барок, сецесион

Фридрих Грюнангер (на немски: Friedrich Grünanger) e архитект от немско-трансилвански произход, живял и работил в България.

Биография

Роден е на 25 януари 1856 г. в Шесбург, Австро-Унгария, днес Сигишоара, Румъния. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877-1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион.

От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд.

Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г. През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария, като се установява в Залцбург. В периода 1911-1914 г. е отново в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България. Умира на 14 декември 1929 г. в Залцбург на 73-годишна възраст.

През 2012 г. на Фридрих Грюнангер е наречена улица в софийския квартал Овча купел.

Проекти

По проекти на Фридрих Грюнангер са построени:

  • Разград – Мавзолей на руските воини (1879-1880), сградата на гимназията (1885 г.)
  • Русе – Окръжно управление в Русе, днес Регионален исторически музей (1879-1882 г.) – първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението
  • Русе – първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България (1883 г.)
  • София – втора част от реконструкцията на Княжеския дворец Ф. Грюнангер проектира източното крило на двореца, 1893 – 94 г. (днес там се помещава Националният етнографски музей) и оформя днешния му вид с обща застроена площ от 2500 м², 80 помещения и 20 дка двор, превърнат в парк
  • София – двуетажна къща с мансарда на Анна Пулиева, (1899 г.)
  • Варна – Мъжката гимназия
  • София – къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев, български дипломатически агент във Виена (1903 – днес резиденция на турския посланик)
  • София – Духовната академия – Богословски факултет на Софийския университет (1904-1908 г.) с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганушев и др. и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти (1923-1925)
  • Кюстендил – Педагогическото училище (днес сградата на Община Кюстендил) (1889-1894)
  • Софийската духовна семинария, издигната заедно с църквата „Св. Ив. Рилски“ (1902-1914 г.) – първата му значима обществена поръчка
  • София – Синагогата (1904-1909)
  • София – Румънската православна църква „Св. Троица“ (1905-1908)
  • Централна минерална баня в София – идеен проект съвместно с арх. Петко Момчилов (1904 г.); сградата е изпълнена по проект и ръководство на арх. Петко Момчилов (1906-1915).
  • София – паркът на територията на Военната академия (1906 г.)
  • София – къщата на финансиста Димитър Яблански (1907, до 1993 г. посолство на Китайската народна република);
  • София – къщата на военния полк. Васил Петев (вер. 1903-8) на ул. „Кракра“ 26 (съборена 1939-1940);
  • София – Народно осигурително дружество „Балкан“, пл. „Александър I“ (1913);
  • Бургас – къщата на търговеца Найден Марков (1907-1908); среща се и недоказана теория, че е проектирал и Синагогата в града (1906-1908 ?);
  • Залцбург, собствена къща – „Villa Hedwig“ (1909-1910).
Централна баня в София
Сградата на Община Кюстендил
Княжески дворец в София, Ф. Грюнангер проектира източното крило 1893-94 г.
Синагогата в София
Къщата на Яблански в София
Исторически музей в Русе
Метеорологичната станция в Русе

източник: уикипедия