Франсоа I

Роден: 12 септември 1494 г. в Коняк, Франция

Починал: 31 март 1547 г. в Рамбуйе, Франция, на 52 г.

Погребан в: Базилика Сен Дени

Националност: Франция

Титла: крал на Франция

Управление: 1515 – 1547

Предшественик: Луи XII

Наследник: Анри II

Семейство:

Династия: Валоа-Ангулем
Баща: Шарл Валоа-Ангулем
Майка: Луиза Савойска
Брак: Клод Френска; Елеонора Кастилска

Потомци:

Франсоа
Анри II
Мадлен
Шарл Маргьорит

Франсоа I (на френски François I-er) е крал на Франция (1515-1547), първи от Ангулемския клон на династията Валоа става крал. Син на Шарл Валоа-Ангулем, граф на Ангулем и Луиза Савойска. Тъй като крал Луи XII няма синове, съгласно Салическия закон Франсоа трябва да го наследи, но той е принуден освен това да се ожени за дъщеря му Клод Френска.

До встъпването на престола

През 1504 г. Франсоа за първи път се появява при кралския двор, а в 1506 г. е сгоден за 7-годишната дъщеря на крал Луи XII и Ана Бретонска, Клод Френска, наследница, по майчина линия на херцогство Бретон. Така се обезпечава за Франсоа короната.

През 1508 г. Франсоа се премества в Париж,а през 1514 г. са жени за Клод. На 1 януари 1515 г., след смъртта на Луи XII, става крал на Франция.

Външна политика

Външната политика на Франсоа I е много динамична и изпълнена с войни (Войни между Хабсбурги и Валоа), чиято основна цел е да се изравни баланса на силите в Европа. С нараснало самочувствие, Франция претендира за равна тежест със Свещената Римска империя, но тя не успява да предотврати израстването на Хабсбургите като най-могъщ европейски род.

След 1519 г. Франция се оказва заобиколена от три страни от техни владения – Нидерландия от север, Испания от юг и Франш-Конте от изток. Този „хабсбургски пръстен“ задушава Франция, прави я твърде уязвима и тя търси възможност за изнасяне на конфликта в друга посока.

Затова Франсоа I продължава агресивните действия на своя предшественик в богата Италия, но търпи тежки поражения, като това при Павия през 1525 г. Тогава той е пленен, отведен в Мадрид и хвърлен в затвора, а накрая принуден да подпише тежък мир, според който Франция се отказва от много от своите претенции и признава завоеванията на Хабсбургите. Освободен, Франсоа безцеремонно нарушава обещанията си и подновява войната. Той проявява гъвкавост и дипломатическа находчивост, като не се колебае да потърси за съюз както протестантите в Германия, така и Османската империя. Въпреки всичко това Франсоа не успява да направи Франция толкова силна, колкото са неговите противници и да ѝ даде сигурност и добри стратегически позиции.

Вътрешна политика

Най-важната черта на вътрешната му политика е изграждането на основите на кралския абсолютизъм. Тенденцията е започната още от Луи XI. Франсоа I е първият френски крал, който изисква да бъде наричан Ваше Величество (Votre Majesté) – обръщение, което досега е използвано само към император. Основните решения се вземат вече от малък Частен съвет, който се председателства от краля, а изпълнението на решенията преминава в ръцете на назначаваните от него секретари.

Активната външна политика и екстравагантният личен живот изискват суми, които с мъка се покриват от данъците, въпреки вещината и големите заслуги на канцлера Антоан Дюрпа. Въвеждат се порочни практики да се продават постове, титли и чинове – те осигуряват значителен и постоянен дял от доходите на короната. Голямо постижение на Франсоа е, че успява (след една успешна кампания в Италия) да принуди папа Лъв X да признае галиканската църква, тоест правото на френския крал да се разпорежда с нея. Това става чрез известния Болонски конкордат, сключен през 1516 г., според който църквата във Франция е подчинена на кралската власт. Църковните доходи и привилегии са в разпореждане на краля, който ги превръща в средство за възнаграждение на дворянството.

Франсоа е първият френски монарх, който се опитва да постави под контрол цялото правосъдие в страната (парламентите) и цялата администрация в провинциите, която до момента действа повече в интерес на местната аристокрация. Той ликвидира автономността на последните феодални държавици – на херцог Шарл III дьо Бурбон след 1523 г., който избягва при Карл V Хабсбург, бие се на негова страна и през 1526 г. Франсоа е принуден да възстанови правата и земите му, но на хартия; на принцовете д’Албре, като омъжва сестра си за Анри II д’Албре – крал на Навара; на херцогство Бургундия, след като Карл V вдига протекцията си през 1529 г.

Франсоа и Ренесансът във Франция

С името на Франсоа е свързан Френският Ренесанс. Уединеният образ на живота при френския двор се сменя при Франсоа с блестящо и шумно веселие. При кралският двор, където голяма роля започват да играят дамите, се съсредоточава целият обществен живот.

Експедицията в Италия запознава Франсоа с разкоша на дворовете на италианските меценати. Той се увлича от културата на Ренесанса, най-вече от естетическата му страна, затова се обкръжава с учени и поети, обича да беседва с тях. Той кани във Франция Леонардо да Винчи, приема го през 1516 г. в своя замък Кло-Люсе, а така също живописеца Андреа дел Сарто. Рафаел е рисувал за Франсоа няколко картини.

През 1517 г. Франсоа решава да основе Висше училище по древни езици. През 1530 г., по съвет на своя библиотекар Гийом Буде, той учредява кралски Колегиум на трите езика, където се преподават гръцки език, латински език и иврит – предмети, отсъстващи в парижката Сорбона, преобразуван в 1530 г. в Колеж дьо Франс, чието съществуване нанася силен удар на схоластичната Сорбона.

Франсоа се увлича от архитектура и скулптура. Венец на националната школа в архитектурата се явява замъка Шамбор, а на италианската — Фонтенбло, над който работят няколко знаменити италиански художници, в това число Бенвенуто Челини.

Хуманистичният интерес към човека се проявява в изобразителното изкуство, особено в портрета. Тържественото изражение на лицата и величавост на позите в портретите на Жан Клуе се съчетава с тънкостите на индивидуалните им характеристики.

При двора на Франсоа живее поетът Клеман Маро, който съпровожда Франсоа в Италия и попада в плен при Павия. През 1532 г. се появява романът на Франсоа Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел“.

Религия

Разпространението на протестантството след 1520 г. в началото не предизвиква репресии от страна на държавата. Парижкият университет заклеймява лутеранството, а Парижкият парламент – хуманизма, но като хуманист и съюзник на германските протестанти, Франсоа игнорира тяхната позиция. Едва когато се разпространява предимно калвинизма и неговите последователи – хугенотите – се ориентират към автономни общини, които стават опозиция на кралската власт, Франсоа променя отношението си и започва сериозни репресии. Забраняват се книги (над 3000), горят се села и се избиват хора.

Семейство

Франсоа I се жени два пъти:

1-ви брак: През 1514 г. за Клод Френска (1499-1524), дъщеря на Луи XII, от която има 7 деца:
- Луиз Френска (1515-1518);
- Шарлот Френска (1516-1524);
- Франсоа (1518-1536), престолонаследник, неженен, умрял без деца;
- Анри (1519-1559), бъдещият крал на Франция, Анри II;
- Мадлен (1520-1537), омъжена за краля на Шотландия Джеймс V, няма деца;
- Шарл (1522-1545), херцог д’Орлеан, неженен, умрял без деца;
- Маргарита Френска (1523-1574), херцогиня дьо Бери, омъжена за Емануел-Филиберто Савойски през 1559 г.;
2-ри брак: През 1530 г. за Елеонора Кастилска, (15 ноември 1498 — 18 февруари 1558), Тя е сестра на Карл V и дъщеря на Филип I Красиви, херцог Бургундски, и кралицата на Кастилия Хуана I Безумната. Нямат деца.