Франко Алфано

роден: 8 март 1875 г. в Посилипо, Италия

починал: 26 октомври 1954 г. в Сан Ремо, Италия, на 79 г.

националност: Италия

професия: композитор, пианист

Франко Алфано (на италиански: Franco Alfano) е италиански композитор и пианист, братовчед на Джакомо Пучини. Довършва операта „Турандот“ на Пучини през 1926 г. Има значителен успех със собствените си произведения.

Биография

Роден е в Посилипо, близо до Неапол. До днешни дни, музикалните историци обикновено посочват неправилно година на раждане на Алфано – 1896 г.

Алфано се учи да свири на пиано индивидуално при Алесандро Лонго (1864-1946) и на хармония и композиция съответно при Камило де Нардис (1856-1951) и Паоло Серао (1830-1907) в консерваторията „San Pietro a Majella“ в Неапол. По-късно, след като завършва, следва отново композиция при Ханс Сит (1850-1922) и Саломон Ядасон (1831-1902) в Лайпциг. Докато работи там, среща своя идол Едвард Григ и написва множество произведения за пиано и оркестър.

Той завършва своята първа опера „Миранда“ („Miranda“) през 1896 г., но тя все още е неиздадена.

Критиката определя като най-успешни негови произведения оперите:

  • Risurrezione“ (в превод на български: „Възкресение“), 1904 г. и базирана на Толстой. По-късно е пята от Магда Оливеро.
  • Cyrano de Bergerac“ („Сирано дьо Бержерак“) по известната пиеса на Едмонд Ростанд и преведена на френски от Хенри Гейн. Италианската премиера се състои в Рим през януари 1936 г., а френската версия е показана в Париж четири месеца по-късно.
  • La leggenda di Sakùntala“ от 1921 г., която е представена обновена през 1952 г. като „Sakùntala“.

От 1918 г. Алфано е директор на консерваторията в Болоня и ръководи консерваторията в Торино от 1923 г.

Умира в Сан Ремо. Дженифър Алфано е негова внучка.

Избрани произведения

  • 1896 – „Миранда“ (опера)
  • 1898 – „La Fonte di Enschir“ (опера)
  • 1899 – „Four Romanian Dances“ (за пиано)
  • 1901 – „Наполи“ (балет)
  • 1901 – „Лоренца“ (балет)
  • 1904 – „Възкресение“ (опера)
  • 1910 – „Първа симфония“
  • 1921 – „La Leggenda di Sakùntala“ (опера)
  • 1923 – „Соната“ (за цигулка и пиано)
  • 1925 – „Соната“ (за чело и пиано)
  • 1930 – „Последният владетел“ (опера)
  • 1933 – „Везувио“ (балет)
  • 1933 – „Втора симфония“
  • 1936 – „Квинтет“ (за пиано и струнни инструменти)
  • 1936 – „Сирано дьо Бержерак“ (опера)
  • 1941 – „Дон Жуан де Манара“ (опера)
  • 1949 – „Доктор Антонио“ (опера)

източник: уикипедия