Фердинанд I Български

княз на България (до 1908 г.), цар на българите (от 1908 г.)

Пълно име: Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски

Роден: 26 февруари 1861 г. във Виена, Австрийска империя

Починал: 10 септември 1948 г. в Кобург, Германия, на 87 г.

Погребан в: Църквата Свети Августин, Кобург

Националност: Австрия

Титла: цар на българите

Предшественик: Александър I Батенберг

Наследник: Борис III

Управление: от 7 юли 1887 г. до 3 октомври 1918 г., 31 години, 2 месеца и 26 дни

Коронация: 2 август: 1887 г.

Семейство:

Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (на немски: Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 г.

Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.

Биография

Фердинанд (в западната литература обикновено Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha) е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена.

Фердинанд е син на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818-1881 г.) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817-1907 г.), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Той поставя началото на Сакс-Кобург и Гота-Кохари, младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия Кохари, която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна Словакия, както и много други.

Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина.

Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871-1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др.

Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на 1 ноември 1886 г. – чин, който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май-август 1879 г. пътуват до джунглата на Амазония в Бразилия. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие Itinera Principum S. Coburgi (1883-1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.

На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54 пехотен полк, откогато носи наименованието 54 пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк, а от 11 април 1909 г. на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк.

Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.

На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата „Свети 40 мъченици“ Фердинанд I е обявен за „цар на Българите“, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.

През 1909-1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на Великобритания, Австро-Унгария, Италия.

На 15 юли 1910 г., по време на посещение в Белгия, цар Фердинанд става първият монарх, летял със самолет.

След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември-декември 1915) и победата над Румъния (септември-октомври 1916), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.

Живот в изгнание

След като не е допуснат от братовчед си – австрийският император Карл I – да остане в именията си в Западна Унгария (днес Бургенланд, Австрия), Цар Фердинанд I се отправя към град Кобург в Германия, където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научноизследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в Бразилия, Аржентина и Уругвай (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и Египет.

Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му

Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.

През 30-40-те години на 20. век Цар Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica). Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на Червената армия към Прага. Капелани на царя в изгнание са българите – отец Иван Романов до 1941 г. когато е избран за епископ на Софийско-пловдивския викариат и отец Йосиф Търновалийски от 1941 г. до 1946 г.

Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му – престолонаследника княз Симеон Търновски.

Умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си генерал Петър Ганчев: „Кога заминаваме за България?“. Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в „любимата му България“ и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Семейство и личен живот

Твърди се, че Фердинанд е бил бисексуален през целия си живот, но според съвременници до средата на живота му интересът му към женския пол е преобладаващ.

Жени се 2 пъти. Първият му брак на 8 април 1893 г. във вила Пианоре край Виареджо, Италия е с италианската принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска, от която има 4 деца:

Княгиня Мария-Луиза умира вследствие на усложнения след раждането на Надежда.

Вторият брак на Фердинанд на 28 февруари 1908 г. в гр. Кобург, Германия е с германската принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц (1860-1917), от който няма деца.

Фердинанд се интересува през целия си живот от орнитология и ботаника. Също така той е любител-филателист, както и страстен ловец, любител на локомотиви и автомобили (един от автомобилите на Фердинанд ще е една от главните атракции в музея, посветен на историята на София, който отвори врати през 2014 г. Многобройни са приносите му и откритията в орнитологията и ботаниката. Заради тях Фердинанд е бил избран за член на многобройни научни дружества в Европа, както и почетен член на Германското Орнитоложко дружество.

По време на посещенията си в Русия той винаги посещава магазина на фирма „Фаберже“ и прави покупки за доста големи суми.

Родословие на Фердинанд I Български

Награди и отличия

През целия си живот Фердинанд е бил винаги високо награждаван. Притежавал е поне 120 висши чуждестранни ордени и награди.

Български

Фердинанд I в Германия, 1928

 Чуждестранни

  • Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
  • Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
  • Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.)
  • „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия
  • Железен кръст“ за храброст, I степен, Германия
  • Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия, Германия (1916 г.)
  • Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d’honneur), Франция (1905? г.)
  • Кавалер на ордена „Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
  • Кавалер на ордена „Свети Станислав“, I степен, Русия
  • Кавалер на ордена „Света Анна“, I степен, Русия
  • Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
  • Кавалер на „Свети Александър Невски“, Русия (1910 г.)
  • Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия
  • Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.)
  • Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, Османска империя (1910 и 1915 г.)
  • Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.)
  • Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.)

ДРУГИ:

  • През 1928 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Байройт.
  • През 1941 г. Цар Фердинанд I е обявен за почетен гражданин на Кобург.

източник: уикипедия