Ервин Шрьодингер

Роден: 12 август 1887 г. във Виена, Австро-Унгария

Починал: 4 януари 1961 г. във Виена, Австрия, на 73 г.

Националност: Австрия

Професия: физик

Научна дейност в област: Физика

Образование: Виенски университет

Работил в:

  • Цюрихски университет
  • Хумболтов университет на Берлин
  • Грацки университет

Видни студенти: Лайнъс Полинг

Известен с: уравнение на Шрьодингер; котка на Шрьодингер

Награди: Нобелова награда за физика (1933)

Повлиян от: Артур Шопенхауер

Ервин Рудолф Йозеф Александер Шрьодингер (на немски: Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак. Той предлага оригинално обяснение на физическия смисъл на вълновата функция и подлага на критика общоприетата копенхагенска интерпретация на квантовата механика.

Става професор в едни от най-реномираните университети в света, както и член на академиите на науките на много страни. Известен е още с мисловния експеримент, известен като котка на Шрьодингер. Публикува множество статии в областта на физиката: статистическа механика и термодинамика, теория на цветовете, електродинамика, обща теория на относителността и космология. Прави няколко опита за създаване на единна теория на полето. Увлича се по античната философия – предимно китайска, индийска и гръцка, както и по въпросите на етиката и религията.

Биография

Ранни години

Шрьодингер е роден на 12 август 1887 г. във Виена, Австрия. Той е единственото дете в обезпечено и висококултурно семейство. Майка му, Георгина Емилия Бренда, е дъщеря на химика Александър Бауер и е от смесен австрийско-английски произход. Баба му по майчина линия е англичанка. Научава немски и английски език като родни, защото и двата се говорят равностойно в семейството му. Баща му, Рудолф Шрьодингер, е преуспял собственик на фабрика, който се интересува от наука и дълго време е бил вицепрезидент на Виенското ботаническо и зоологическо общество.

Обстановката в дома му с високообразовани родители способства за развитието на много и разнообразни интереси у младия Ервин. До 11-годишна възраст той получава домашно образование, а през 1898 г. започва да посещава Академичната гимназия (Öffentliches Academisches Gymnasium), където изучава предимно хуманитарни предмети. Учението му се отдава лесно и той посвещава свободното си време на четене и изучаване на чужди езици. След нейното завършване, между 1906 и 1910 г., учи във Виенския университет и се занимава с експериментална работа.

Особено му е интересна термодинамиката с вероятностната интерпретация, дадена от Болцман. За докторската си дисертация Ервин Шрьодингер избира темата „Електрическа проводимост на повърхността на изолатори във влажен въздух“.

През 1911 г. той става асистент на Екснер. По това време е силно повлиян от Артур Шопенхауер и проявява дълбок интерес към философията, теорията на цветовете и източните религии. През 1914 г. става доцент. Първите му публикации датират от 1910 г. на различни теми, свързани с диелектриците, кинетичната теория на магнетизма, атмосферното електричество, интерференцията и други.


Първата световна война

През 1914 г., след преподаване на определени курсове и публикуване на научни статии, Ервин Шрьодингер се хабилитира. Първата световна война отлага с няколко години неговата активна преподавателска дейност. Между 1914 и 1918 г. той е призован в армията и участва в австрийската артилерия на сравнително спокоен участък на югозападния фронт. През 1917 г. е назначен като преподавател по метеорология в офицерското училище във Винер Нойщат. Това му дава възможност да чете специална литература и да работи над научни проблеми, дори успява да се запознае с теорията на относителността на Айнщайн.

Младият Шрьодингер

През ноември 1918 г. се завръща във Виена. Тежкото икономическо състояние на страната, ниските заплати и банкрутът на семейното предприятие го принуждават да търси работа в чужбина. През 1919 г. той получава предложение да заеме поста ръководител на Катедрата по теоретична физика в Йенския университет, където се задържа само 4 месеца.

На 6 април 1920 г. се жени за Анемари Бертел, а през 1921 г. се мести в университета в Щутгарт и става професор в местния Висш технически университет. Но и на тази позиция се задържа само един семестър, защото получава по-добро предложение и се мести в Бреслау, където обаче чете лекции само през летния семестър, след което оглавява катедрата по теоретична физика на Цюрихския университет.


Преди Нобеловата награда

Шрьодингер се премества в Цюрих през лятото на 1921 г. Животът тук е по-стабилен в материално отношение, близките планини предоставят на учения, който обича катерене и ски, удобни възможности за отдих и общуване с известни колеги и научно сътрудничество.

През 1921-1922 г. му откриват тежко заболяване; Шрьодингер е диагностициран с белодробна туберкулоза, така че 9 месеца той трябва да прекара в курортния град Ароза в Швейцарските Алпи.

В творческо отношение цюрихските години са най-ползотворни за Шрьодингер. Докато лежи в санаториум, той открива своето вълново уравнение и пише своя класически труд за вълновата механика.

През 1926 г. публикува статията „Quantisierung als Eigenwertproblem“ в Annalen der Physik, която се занимава с проблемите на вълновата механика. В нея той извлича прочутото уравнение за независими от времето системи, което сега носи името уравнение на Шрьодингер и доказва, че е валидно за атоми като този на водорода. Статията буквално прави революция в квантовата механика и се разглежда като едно от най-големите постижения на физиката и химията на 20-ти век. Той публикува втора статия на същата тема само 4 седмици по-късно.

През 1927 г. той наследява позицията на Макс Планк в университета Фридрих Вилхелм в Берлин.


Нобеловата награда и след нея

През 1933 г. Шрьодингер решава, че не може да живее в страна, в която се преследват евреите, и то като национална политика. Главата на катедрата по физика в Оксфордски университет посещава Германия през пролетта на 1933 г., за да се опита да уреди позиции за някои млади физици от еврейски произход в Англия. С учудване той научава, че самият Ервин желае да напусне Германия. Последният моли да му бъде назначен Артур Марх като асистент. Причината за това е, че по това време Шрьодингер е влюбен в жената на Марх, Хилде. Макар да е женен по това време, и той, и жена му имат любовници и не го крият един от друг. Много от учените, които напускат Германия, прекарват лятото в италианската провинция Болцано. Именно тук Хилде забременява от Ервин.

На 4 ноември 1933 г. жена му и Хилде пристигат в Оксфорд. Малко след това Ервин Шрьодингер разбира, че е спечелил Нобеловата награда за физика за работата си по вълновото уравнение и вълновата механика по принцип.

През 1934 г. е поканен да преподава в университета в Принстън и дори му се предлага постоянно място. В крайна сметка той отказва. Една от възможните причини е, че не се гледа с добро око на неговото двуженство и съвместното отглеждане на детето му от жена му и любовницата му. Това не се приема много добре и в Оксфорд, но въпреки това неговата дъщеря се ражда там на 30 май 1934 г.

Шрьодингер се опитва да заеме място в университета в Единбург, но визата му се забавя и като резултат през 1936 г. той започва работа в университета в Грац. По същото това време е в непрекъсната кореспонденция със своя добър приятел Алберт Айнщайн и предлага мисловния експеримент котка на Шрьодингер


Късни години

През 1939 г. по покана на министър-председателя на Ирландия Шрьодингер възглавява специално създадения за него институт в Дъблин, където работи в областта на гравитацията, теорията на мезоните, термодинамиката, нелинейната електродинамика и прави опити да създаде единна теория на полето.

Той е не само велик физик-теоретик, но и човек с необикновено и оригинално мислене. Владее 6 езика, чете в оригинал древните философи, интересува се от изкуство.

През 1944 г. написва оригиналното изследване „Какво е животът от гледна точка на физиката?“.

През 1948 г. чете лекции в Лондон по гръцка философия, които залягат в основата на книгата му „Природата и гърците“, излязла от печат през 1954 г.

През 1949 г. излиза и сборник с негова поезия.

Той остава в Дъблин до пенсионирането си през 1955 г. През 1956 г. се завръща във Виена, където умира на 4 януари 1961 г., на 73 години, от туберкулоза. Неговата вдовица умира на 3 октомври 1965 г.


Основни произведения

На немски:

  • Abhandlungen zur Wellenmechanik (1927)
  • Vier vorlesungen über wellenmechanik (1928)
  • Zwei Vorträge zur Kritik der naturwissenschaftlichen Erkenntnis (1932)

На английски:

  • Space-Time Structure (1950)

На руски:

  • „Что такое жизнь с точки зрения физики“? (1946)
  • „Разум и материя“ (1959)

източник: уикипедия