Ерих Мария Ремарк

Ремарк слиза от парахода „Куин Мери“ в Ню Йорк (1939)

роден: 22 юни 1898 г. в Оснабрюк, Кралство Прусия

починал: 25 септември 1970 г. в Локарно, Швейцария, на 72 г.

погребан в: Тичино, Швейцария

националност:

  • Германия
  • САЩ (от 1947 г.)

професия: писател, библиотекар, журналист

жанр: роман

известни творби: „На Западния фронт нищо ново“

религия: Католическа църква

семейство:

  • съпруга:
    • Илзе Юта Замбона (1925-1930 и 1938-1957)
    • Полет Годар (1958-1970)
  • партньор: Марлене Дитрих

Ерих Мария Ремарк (на немски: Erich Maria Remarque) е германски писател, един от най-известните автори на антивоенни романи.

Биография

Младежки години

Ремарк е роден на 22 юни 1898 г. в Оснабрюк, Северна Германия, в работническо семейство и е кръстен Ерих Паул Ремарк (в литературната си дейност използва псевдонима Ерих Мария Ремарк – Мария е фамилното име на майка му). Първите си литературни опити прави още шестнадесетгодишен – пише няколко есета, стихотворения и началото на роман, бъдещия „Мансардата на бляновете“ („Die Traumbude“).

В разгара на Първата световна война Ремарк навършва 18 години и е мобилизиран в армията. На 12 юни 1917 г. е изпратен на Западния фронт в района на Ам Лангле във Френска Фландрия в състава на Втора гвардейска резервна дивизия, а на 26 юни е прехвърлен в Западна Фландрия в района на Торхаут и Хаутхьолст. На 31 юли е ранен от шрапнел в левия крак, дясната ръка и врата и е прехвърлен във военна болница в Германия, където остава до края на войната.

След края на Първата световна война Ремарк довършва обучението си за учител и от 1 август 1919 г. е начален учител в Лоне, от май 1920 г. – в Клайн Берсен, а от август същата година – в Нане, днес част от Оснабрюк. По това време завършва романа „Мансардата на бляновете“, който е публикуван през 1920 г. Сред причините по-късно Ремарк да започне да използва средното име Мария и да промени изписването на фамилията си от Remark на Remarque е желанието му да се разграничи от „Мансардата на бляновете“. През ноември 1920 г. напуска училището в Нане, слагайки край на учителската си кариера.


„На Западния фронт нищо ново“

През 1927 г. Ремарк подновява литературната си дейност с романа „Спирка на хоризонта“ („Station am Horizont“), който публикува в подлистници в спортното списание „Sport im Bild“, за което работи. Той е публикуван като отделна книга едва през 1998 г.

През следващите години Ерих Мария Ремарк сменя множество различни професии – библиотекар, търговец, журналист и редактор. През 1924 година написва втория си роман „Гам“, но той не е бил издаден чак до 1998 година (в Германия) – 28 години след смъртта му. Материали за него има в кореспонденцията му с Марлене Дитрих през 1930 година. Първата му платена работа, свързана с писане, е на автор на технически текстове за производителя на автомобилни гуми „Continental“. Като редактор на хановерския рекламен вестник „Echo Continental“ Ремарк пътува из много страни – Италия, Швейцария, България, Турция.

За няколко седмици през 1927 г. Ремарк създава романа, който ще му донесе световна слава – „На Западния фронт нищо ново“ („Im Westen nichts Neues“), но му отнема време да намери издател за книгата. Романът е публикуван през 1929 г. и разказва за жестокостите на Първата световна война през погледа на един деветнадесетгодишен войник. Само до края на годината романът е преведен на двадесет и шест езика (също и на български – с три издания), а през 1930 г. е филмиран в Съединените щати. Норвежкият писател Бьорн Бьорнсон поисква официално да се присъди на Ремарк Нобеловата награда.

В Германия обаче срещу писателя се надига враждебна вълна – националистическите кръгове го обвиняват в „литературно предателство към войника от Световната война“. Въпреки това Ремарк написва продължение на романа – „Обратният път“ (1931, „Der Weg zurück“). И тази книга е обругана в Германия и тогава писателят се установява в Швейцария, купувайки къща в Порто Ронко.


В изгнание

Ремарк слиза от парахода „Куин Мери“ в Ню Йорк (1939).

През 1933 г. националсоциалистите публично изгарят „На Западния фронт нищо ново“ и „Обратният път“, като публикуват пропаганда, в която се твърди, че писателят помага на френски евреи и че истинското му име е Крамер (Ремарк – на обратно). Отнемат на писателя немското гражданство и той отива в Париж, а през 1939 г. емигрира в САЩ. Там се сближава с Лион Фойхтвангер, Бертолт Брехт и актрисата Марлене Дитрих. С Дитрих той преживява бурна и мъчителна романтична връзка. С нейна помощ Ремарк получава американска виза и през 1940 г. се преселва в САЩ, където през 1947 г. получава американско гражданство.


Последни години

В емиграция Ерих Мария Ремарк създава още десет романа, сред които особена популярност добиват „Трима другари“ (1937), „Триумфалната арка“ (1946 в Германия), „Време да се живее и време да се мре“ (1954), „Черният обелиск“ (1956), „Нощ в Лисабон“ (1962) и посмъртно публикувания „Сенки в рая“ (1971). Всички тези творби увеличават славата му и го утвърждават като „майстор на лирическия натурализъм“. Книгите му са преведени на 58 езика.

През 1945 г. Ремарк завършва романа си „Триумфалната арка“, а още през февруари 1948 г. на екраните излиза едноименният филм. Същата година се връща в Европа. Разболява се от болестта на Мениер (Мениеров синдром), но страда и от депресия.

През 1958 г. се установява в Швейцария, където живее до смъртта си през 1970 г. Лекарите му поставят и нова диагноза – диабет на черния дроб. Много пие. В дневника си пише, че когато е трезвен, не може да общува с хората, даже и със самия себе си. Умира вследствие аневризма на аортата на 72-годишна възраст в Локарно, но е погребан в гробището на съседното градче Ронко, край брега на езерото Лаго Маджоре, където е погребана и жена му, холивудската актриса Полѐт Годар – бивша съпруга на Чарли Чаплин.

В чест на писателя родният му град Оснабрюк учредява през 1991 г. международната награда за мир Ерих Мария Ремарк.


Библиография

  • Мансардата на бляновете (Die Traumbude) (1920)
  • Гам (Gam)(1924) (първа публикация 1998 в Германия постмортем)
  • Спирка на хоризонта (Station am Horizont) (1927/28)
  • На Западния фронт нищо ново (Im Westen nichts Neues) (1928/29)
  • Обратният път (Der Weg zurück) (1931)
  • Трима другари (Drei Kameraden) (1936/37)
  • Обичай ближния си (Liebe Deinen Nächsten) (1939/41)
  • Триумфалната арка (Arc de Triomphe) (1946)
  • Искрица живот (Der Funke Leben) (1952)
  • Време да се живее и време да се мре (Zeit zu leben und Zeit zu sterben) (1954)
  • Черният обелиск (Der schwarze Obelisk) (1956)
  • Живот назаем/Небето няма любимци (Geborgtes Leben/Der Himmel kennt keine Günstlinge) (1959/61)
  • Нощ в Лисабон (Die Nacht von Lissabon) (1961/62)
  • Обетована земя (Das gelobte Land) (1970)
  • Сенки в рая (Schatten im Paradies) (1971)


Цитати от Ерих Мария Ремарк

  • В малките градчета хората страдат от потисната похот. Тоест в малките градчета без бордей.
  • Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.
  • Днешните правила повеляват да се взема от живота колкото се може повече. А как ще го направиш, това си е лично твоя работа.
  • Любовните страдания не могат да бъдат преодолени с философия; това е възможно само с помощта на друга жена.
  • Любовта заслепява мъжа и прави жената по-зорка.
  • На жените нищо не трябва да се обяснява, с тях се действа.
  • Не е любовта, която опорочава приятелството. Краят му си е край.
  • Няма по-чужд човек на света от този, в когото си бил влюбен.
  • Опасно е всичко, което не владееш напълно добре. А ако го владееш, тогава е още по-опасно — тогава човек става лекомислен.
  • Парите — това е свобода, изкована от злато.
  • Повърхностни са само хората, които се считат за дълбокомислени.
  • Свободен е само този, който е загубил всичко, заради което си струва да се живее.
  • Спомените ни състаряват. Тайната на вечната младост е в умението да се забравя.
  • Съвестта обикновено измъчва не тези, които са виновни.
  • Същото е и с човека – дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.
  • Този, който няма дом, е свободен да ходи където си иска.


Произведения

Нощ в Лисабон

  • Когато човек бяга в отчаяние и опасност, той се научава да вярва в чудеса; иначе не би преживял.
  • Щастието е въпрос на степенуване. Който владее това изкуство, рядко е изцяло нещастен.


Триумфалната арка

  • Съжаленията са най-безсмисленото нещо на този свят. Човек не може да върне, нито да поправи нещо. Иначе всички щяхме да бъдем светци. Целта на живота не е да ни прави съвършени. Съвършенството е за музеите.
  • Такъв е светът: може да се превърнете в ангел, глупак или престъпник – и никой няма да забележи. Но ако ви липсва едно копче, всички ще го видят.
  • Всичко, което може да се уреди с пари, е евтино.
  • Помагай когато можеш; направи всичко тогава – но кога е невъзможно вече да се помогне, забравяй! Обърни глава! Съвземи се! Състраданието е за спокойни времена. Не е за дни, когато рискуваш живота си. Погребвай мъртвите и поглъщай живота! Ще ти е нужен. Жалейката е едно, фактите са друго. Човек не скърби по-малко, ако вижда действителността и я приема. Само така ще остане жив.
  • Откровенията идват винаги от дребните неща, не от значителните. Значителните неща са свързани винаги с драматични жестове и изкушения за лъжа.
  • Не е важно къде живее човек. Важно е само едно – какво постигаме с живота си.
  • Любовта не е езеро, в което всеки може да види отражението си. Любовта има своите приливи и отливи. Крушения, потънали градове, октоподи, бури, сандъци със злато и перли. Но перлите се намират на дълбоко.
  • Човек остарява само когато престане да чувства.
  • На света съществува само един истински ужас: да бъдеш напълно и безпомощен във властта на бруталния тероризъм
  • Човек трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.
  • В това именно е нещастието на света. Ние самите никога не изпитваме това, което правим на другите.
  • Човек не може да заключи вятъра, нито водата. Ако ги заключи те се развалят. Затвореният вятър се превръща в застоял въздух.
  • Който гледа много назад, може лесно да се препъне или да падне в пропаст.
  • Никой не може да ни стане по-чужд от същество, в което сме били влюбени някога.


Сенки в рая

  • Героите трябва да умират. Ако останат живи, те стават най-скучните хора на света.


Трима другари

  • Във всяка любов има желание за вечност и в това се крие вечната любовна мъка. А не съществуваше нищо трайно. Нищо.
  • Единствен оня, който винаги е сам, познава щастието да бъде заедно с друг.
  • Животът е болест и смъртта започва с раждането. Всяко поемане на дъх, всеки удар на сърцето е вече миг от умирането.
  • Завършените жени омръзват лесно. Ценните – също. Отломките – никога. Такива жени се обичат вечно. Те разпалват въображението.
  • За един мъж най-позорното нещо на света е да бъде шегобиец.
  • Който е сам, не може да бъде изоставен.
  • Любовта е прелестна. Но тя разваля характера.
  • Най-страшното е времето. Мигът, чрез който живеем и който въпреки всичко не ни принадлежи.
  • Признателността стопля сърцето, което може да я чувствува.
  • Само свободата си не губѝ! Тя е по-ценна от любовта. Винаги обаче човек разбира това едва когато е късно.
  • Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.
  • Смел е само оня, който познава и страха.
  • Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.
  • Човешкият живот е твърде дълъг за любовта. Любовта е чудесна. Но за единия от двамата тя винаги е твърде дълга. А другият, който остава сам, стои и гледа втренчено. Втренчва се като побъркан.


Черният обелиск

  • Когато човек може сам да се измъчва, той не пропуска така лесно нито един удобен случай.
  • Най-остроумните шеги на света са винаги дело на сериозни хора, които не са влагали някакъв по-дълбок замисъл в това.
  • — Непременно ли трябва да изпитвате самоуважение?
    — Разбира се. Нали съм човек. Само животните и самоубийците не изпитват самоуважение.
  • Никога не усложнявай нещо, което е просто. Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици. Никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон. Така не ядосваш партньора си, той няма защо да напряга сили, за да стане равен с тебе, ти си спокоен, и това което желаеш пада като зряла круша в скута. Никога не трябва да форсираш щастието си.
  • Цинизъм е сърце с отрицателен знак отпред.

източник: уикипедия