рождено име: Никола Стоянов Станев

роден: 28 февруари 1907 г. в Търново, Княжество България

починал: 15 март 1979 г. в София, Народна република България, на 72 г.

националност: България

професия: писател

Емилиян Станев e литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев. Някои от най-известните му произведения са повестта „Крадецът на праскови“ (1948), романът „Иван Кондарев“ (1964), книгата за деца „Чернишка“ (1950).

Биография

Истинското име на Емилиян Станев е Никола Стоянов Станев. Той е роден в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва най-вече в градовете Търново и Елена, където живее дълго заедно със семейството си. От малък баща му започва да го води със себе си на лов сред природата и по-късно това дава отражение в произведенията му, където намираме често нейни описания. През 1928 г. завършва гимназия в град Враца като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров.

През 30-те години записва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС). През 1932-1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко.

Станев е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.

Починал е на 15 март 1979 г.

Творчество

Емилиян Станев публикува първите си произведения през 1931 г.

Завежда отдел „Белетристика“ във в. „Литературен фронт“ (1950-1955). Сътрудничи на списанията „Съдба“, „Завети“, „Златорог“, „Изкуство и критика“, „Венец“, „Българска реч“ и др. Пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци – писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера.

Първата му книга – сборник с разкази с името „Примамливи блясъци“ – е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът „Сами“ (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват още

• „Вълчи нощи“ (1943),
• „Делници и празници“ (1945),
• „Дива птица“ (1946),
• „В тиха вечер“ (1948).

През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения – повестта „Крадецът на праскови“.

След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г.

Автор е на книги за деца и юноши:

• „През гори и води“ (1943),
• „Лакомото мече“ (1944),
• „Повест за една гора“ (1948),
• „Когато скрежът се топи“ (1950),
• „Чернишка“ (1950) и др.

Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания на тема история на България. От този период са романите

• „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968),
• „Тихик и Назарий“ (1985),
• „Антихрист“ (1970),
• „Търновската царица“ (1974) и др.

Отличия и награди

• Заслужил деятел на културата (1963)
• Народен деятел на културата (1963)
• Димитровска награда (1964)
• орден „Народна република България“ I степен
• орден „Георги Димитров“ (1967, 1977)
• 23 май 1967 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“ с указ № 368
• Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г.
• 22 февруари 1977 г. – удостоен е със звание „Герой на социалистическия труд“, „по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература“.
• 1977 г. – обявен за почетен гражданин на Димитровград.

Други

Къщата в София, в която е живял Емилиян Станев, се намира на улица „Юрий Венелин“.

Къщата в Елена, в която е роден бащата на Емилиян Станев и той е прекарал детството си в нея, се намира на улица „Разпоповци“.

източник: уикипедия