роден: 23 декември 1940 г. в Плевен, Царство България

починал: 30 март 2005 г. в София, България, на 64 г.

погребан в: Централни софийски гробища, София, България

националност: България

професия: музикант, певец, композитор

музикална кариера:

• стил: поп
• инструменти: акордеон, пиано
• глас: баритон
• активни години: 1960-1999 г.
• влияния: Ив Монтан, Шарл Азнавур, Далида, Доменико Модуньо, Леа Иванова, Бренда Лий

семейство:

• баща: Димитър Димитров (Факира Мити) (1910-1989)
• майка: Анастасия Димитрова (Мадам Сизи) (1915-1985)
• братя / сестри: Юлиян Димитров (1945-1984)
• съпруга:
  • Грета Ганчева (1967-1968)
  • Мариета Димитрова (1968-1991), (2000-2000)
• деца: Емил Димитров – син (р. 1970)

Емил Димитров Димитров е български поп певец, музикант и композитор, той е най-продаваният български изпълнител – с 65 милиона продадени копия от албумите си в света, от които над 40 милиона в СССР и страните от Източна Европа според американското списание „Billboard“. Популярен е с песните си „Ако си дал“, „Моя страна, моя България“, „Нашият сигнал“, „Само един живот“, „Джулия“, „Арлекино“, „Писмо до мама“, „Песен за моята майка“, „Ела в София“, „На брега на тихата Марица“, „Ако имах чук“, ,,Има любов“ (дует с Богдана Карадочева), „Звучи в мене музика“, „Градините на любовта“, „Трева“, „Едит“, „Хубавата Джиджи“, „Елеонора“, „Без грим“, „Парижка история (Клаудия)“, „Ти си отиде през септември“, „Не съжалявам за изгубеното време“, „Любовта замина“, „Върни ми времето“, „Песен за чайката“, „Ако някога се срещнем непознати“, „Ретро любов“, „Когато отиваш там при другия“, „Моряшко сбогом“, „Сбогом, Мария“, „Само тази нощ“, „Вън вали“, „Жената на военния“, „Нора“, „Лидия“, „Мариана“, „Акордеон“, „Ти не ме разбра“, „Автографи“, „Жестока възраст“, „Ти налей ми чашата“, „Отмъщение“, „Моя обич“, „Рок енд рол“, „И между две целувки“, „Дива самодива“, „Влюбена Коледа“, „Пясъчно момиче“ и др..

През 1970 г. подписва договор с френската музикална компания EMI Pathé-Marconi, която издава първия му френскоезичен сингъл „L’amour c’est toi“. Песента му „Monica“ (на български „Моя страна, Моя България“) е разпродадена в тираж от 500 000 копия в Германия и 100 000 в Белгия. Песента е също записана и изпълнявана от немския изпълнител Ulli Martin.

Биография

Емил Димитров е роден на 23 декември 1940 г. в град Плевен, в семейство на артисти-илюзионисти. Баща му е Димитър Димитров, известен като Факира Мити. Майка му е французойката Анастасия Димитрова (по мъж), асистентка на Мити, с артистично име Мадам Сиси, рано развела се с баща му и завърнала се във Франция, тя често бива посещавана в родината си от Емил. Като ученик се увлича по рисуването и по класическата музика, започва да композира с акордеона си, участва в училищни пиеси. Заради свиренето на акордеон, в по-късните си години записва песента си „Акордеон“, в която пее: „Акордеон, а ти ми беше младостта…“

Приет е да следва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. В същата година дебютира като певец в концерт с водещ Коста Цонев и изпълнява своята авторска песен „Арлекино“, акомпанирайки си на акордеон. Това поставя началото на една дълга и успешна кариера като поп изпълнител, музикант и композитор. Изнася концерти в почти всички европейски страни. Най-големи успехи има в СССР и Франция. В началото на 1960-те концертира в България и чужбина с Мария Косева. Създава оркестър „Синьо-белите“, чийто диригент и ръководител е Митко Щерев. През 1968 г. изнася концерт на стадион „Динамо“ в Москва пред 80 000 души, което е абсолютен рекорд за български изпълнител. През 1969 г. Емил Димитров започна да изнася концерти и във Франция. С Йорданка Христова изнася концерти в Куба.

През 1970 г. излиза един от най-големите му хитове – „Моя страна“, който по-късно става песен на столетието. Общо за целия си живот издава близо 30 албума, като 55 милиона копия са продадени в Русия. Емил Димитров е първият български изпълнител, който въвежда фолклорни мотиви в популярната музика. Типичен пример за това са песните: „На брега на тихата Марица“, „Има любов“, „Старите огнища“ и др. Също той първи въвежда и хард рок аранжиментите в българската музика – с албума си „Танцувайте с Емил“.

Емил Димитров става известен във Франция, запознава се с Шарл Азнавур и Далида. Песента „Моя страна“ под названието „Моника“ е записана на френски, немски, италиански, испански. Водещи европейски звукозаписни компании сключват договори за записване и издаване на негови песни през 1970-те години. Пее заедно, на една сцена, с Джани Моранди, Рики е Повери, Йосиф Кобзон и Алла Пугачова. Във Франция го очаква блестяща кариера, но тъгува по родината и се завръща обратно в България.

В Париж през 1972 г. заедно с Богдана Карадочева, оркестър „Балкантон“ и сестри Кушлеви изнася близо 30 концерта под името „Шоу булгар“ в театър „Ейропен“. Във Франция записва песни в студията Пате Маркони, Барклей, Ривиера и Орфеюс.

 През същата година певецът записва дългосвирещата си плоча „Танцувайте с Емил“, която е първият български албум, записан и миксиран на четирипистов магнетофон. До 1972 г. албумите в България са се записвали на двупистов магнетофон, което носи големи рискове както за качеството, така и за перфектния баланс на инструментите.

Песента му „Джулия“ става европейски хит в края на 1972 г., като заема челни места в много европейски класации. Емил Димитров е единственият български певец и композитор с десет хита в европейските класации, включително в чартовете на Франция, Белгия и Холандия.

Емил Димитров става първият български член на Съюза на френските композитори. Вратите на Съюза на българските композитори обаче остават затворени пред него, заради липса на музикално образование.

Женен е за кратко за Грета Ганчева (ж. 1966 г.). От брака си с Мариета Гьошева (ж. 1968 г., разв. 1991 г.) има син – Емил Димитров-син, който издава албуми с хитовете на баща си през последните години.

От 1999 г. Емил Димитров не се занимава активно с музика поради влошеното си здраве след прекаран мозъчен инсулт.

През 2000 г. Мариета Гьошева и Емил Димитров отново се женят. През декември същата година обаче Мариета умира след усложнения от диабет.

На 2 май 2002 г. се състои голям концерт, организиран от Йорданка Христова, с песните на певеца, изпълнени от любими български изпълнители. Песните, изпълнени на концерта, излизат в албума на Емил Димитров „Само един живот не е достатъчен…“. На този коцерт Емил Димитров за последен път излиза пред публика, макар и в инвалидна количка.

През 2005 г., по желание на Емил Димитров, синът му подарява правата на „Моя страна, моя България“ на БСП.

Умира на 30 март 2005 г. в София.

Творчество

В репертоара си певецът има над 400 композиции, 280 от които са авторски: „Арлекино“ (дала старт на кариерата на Алла Пугачова), „Джулия“, „Ако си дал“, „Сбогом, Мария“, „Ела в София“, „Песен за моята майка“, „Моряшко сбогом“, „Нашият сигнал“. „Моя страна“ е известна на запад като „Моника“. Работил е с почти всички български композитори, сред които Зорница Попова, Йосиф Цанков и Тончо Русев, както и с някои чуждестранни композитори.

За 39-годишната си кариера Емил Димитров издава над 30 албума, създава над 350 песни, продава 65 милиона копия от албумите си по целия свят, изнася над 7000 концерта в европейски, азиатски и африкански страни. Считан от мнозина за „Крал на песента“, „българският Хулио Иглесиас“, „Жилбер Беко от София“ и „Синатра на Изтока“. Често е наричан „Кралят на българската поп музика“.

Награди през годините

• 1959 – Втора награда на Второ общобългарско състезание за изпълнители и инструменталисти за изпълнение на акордеон на „Унгарската рапсодия“ от Лист
• 1962 – песента „Арлекино“ печели награда на Международния фестивал в Сопот (Полша), която е и първата международна награда за българска песен
• 1968 – Втора награда на „Мелодия на годината“ с песента „Кълнем се да помним“
• 1970 – Емил Димитров е удостоен с почетното звание „заслужил артист“
• 1971 – Емил Димитров става член на Съюза на френските композитори
• 1971-1972 – Плочи, издадени във Франция стават платинени, поради огромните продажби
• 1973 – Почетна плоча в Германия за най-популярен шлагер („Моника“)
• 1974 – Голяма награда за песента „Едит“ и Първа награда за песента „Трева“ на фестивала „Златният Орфей“
• 1976 – Втора награда за песента „Непознатият, който ни пази“ на „Мелодия на годината“
• 1976 – Първи международен фестивал на поп песента в Истанбул, специална награда за песента „Санчо от малкото ранчо“
• 1979 – Втора награда на „Мелодия на годината“ с песента „Ако си дал“
• 1980 – Първа награда за песента „Градините на любовта“ на фестивала „Златният Орфей“ и специалната награда за песента „Балада за българката“
• 1980 – Получава златна плоча, която е и първата златна плоча в България на поп изпълнител
• 1990 – получава отличието „Екселанс Ейропен“
• 1990 – Поредна златна плоча
• 1995 – Награда на „Златният Орфей“ за цялостен принос в българската музика
• 2001 – Орден „Стара планина“ за изключителни заслуги към развитието на българската популярна песен и нейното разпространение
• 2002 – Награда за цялостен принос на наградите на Телевизия „ММ“
• 2004 – Почетен президентски знак от президента на Република България Георги Първанов

източник: уикипедия