Posted in Е, Н

Екатерина Ненчева

   Published Date: 09.02.2019

родена: 1 май 1885 г. в Троян, Княжество България

починала: 9 февруари 1920 г. в Пловдив, Царство България, на 34 г.

националност: България

професия: поетеса

псевдоним: Велерина, Велерина Харизанова

жанрове: стихотворение

известни творби: „Снежинки“ (1909)

съпруг: Иван Харизанов

деца: Милчо, Иванка

Екатерина Димитрова Ненчева (на латински: Ekaterina Dimitrova Nencheva) е първата българска поетеса.

Биография

Екатерина Ненчева е родена в семейството на медицински фелдшер, участник в Априлското въстание (1876) и Руско-турската освободителна война (1877-1878), в освободителното движение в Македония, умрял при неизяснени обстоятелства в полицейския участък в Никопол през 1902 г. Съпругата му и трите им деца остават без средства. На годишнина от смъртта на бащата се самоубива 15-годишният брат на Екатерина. Тези трагични събития слагат тежък отпечатък върху душевността на бъдещата поетеса.

Приживе бащата е местен от град на град и заедно с него семейството живее в Севлиево, Тутракан, Балчик, Плевен, Ловеч, Луковит, с. Батошево, Русе, Никопол. Екатерина Ненчева завършва IV клас на Американския девически колеж в Ловеч и гимназия в София, записва се студентка по славянска филология.

През 1909 г. се омъжва за публициста-общественик Иван Харизанов (1885-1947) и заедно с двете им деца Милчо и Иванка следва съпруга си в градовете, където той е съдия и прокурор – Бяла, Търговище, Кюстендил, Нова Загора, Хасково, Пловдив, Враца.

Учителства в Кюстендил, Нова Загора, Пазарджик, Търговище, Хасково, Рила. Във Враца се разболява и семейството се връща в Пловдив, където след година, изпълнена със страдания, Ненчева умира от туберкулоза.

Творчество

Пише стихове от 14-годишна възраст. Увлича се от поезията на М. Ю. Лермонтов, Хайнрих Хайне и особено от Джордж Байрон. Като студентка публикува в списанията „Летописи“, „Демократически преглед“, „Общо дело“ и главно в сп. „Мисъл“ (с псевдоним Велерина).

През 1909 г. издава първата си и единствена стихосбирка „Снежинки“. По време на тежкото си заболяване печата в списанията „Съвременна мисъл“ и „Листопад“. Някои от писаните тогава стихотворения са издадени посмъртно.

Творчеството на Екатерина Ненчева е първата в българската литературна история поетична манифестация на интимния вътрешен свят на жената. Основни мотиви в поезията ѝ са любовта и смъртта. Повечето от стихотворенията са пропити с тъжни настроения, израз на трагичната съдба и изострената чувствителност на авторката.

Псевдоними: Велерина, Велерина Харизанова.

Съчинения

  • Снежинки, лирически песни, 1909.
  • Избрани стихотворения, редакция и предговор Веселин Ханчев, 1941.
  • Изповеди на една мадона в черно, стихове, писма, спомени, 1985.
  • Прокълнатият ангел – Екатерина Ненчева. Издателство „Срелец“, София 1995.

Вижте творчеството на Екатерина Ненчева.

Памет

На името на Екатерина Ненчева има улица в София, кв. „Витоша“.

източник: уикипедия