Егаш Мониш

Роден: 29 ноември 1874 г., в имението Аванса, Португалия

Починал: 13 декември 1955 г., в Лисабон, Португалия, на 81 г.

Националност: Португалия

Професия: лекар, психиатър, неврохирург

Работил в област: Медицина, неврология

Образование: Университет в Коимбра

Работил в: Катедра по неврология в Университета в Лисабон

Награди: Нобелова награда за физиология или медицина (1949)

Егаш Мониш (на португалски: Egas Moniz), истинско Антониу Каетану ди Абреу Фрейри Егаш Мониш (Antonio Caetano de Abreu Freire Egas Moniz) е португалски лекар – психиатър и неврохирург, Носител е на Нобелова награда за физиология или медицина от 1949 г., връчена му за открития, свързани с терапевтичната стойност на левкотомията при някои неврози. Той дели наградата с швейцарския физиолог Валтер Хес.

Биография

Ранни години

Егаш Мониш е потомък от стар португалски аристократичен род. През 1891 г. постъпва в университета в Коимбра. През 1899 г. се дипломира като лекар с теза върху дифтерията. Твърде млад получава първия пристъп на подагра, която по-късно обезформя и инвалидизира ръцете му. Като студент се увлича от политиката, като има либерални убеждения и симпатизира на републиканците, борещи се за сваляне на монархията. За подкрепа на това антимонархическо движение пише памфлети под псевдонима Егаш Мониш, с който става известен.

Научна кариера

След дипломирането си специализира 2 години неврология в Бордо и Париж. През 1902 г. постъпва на работа в Медицинския факултет на университета в Коимбра. През 1911 г. става професор в новосъздадената катедра по неврология в университета в Лисабон и остава на този пост до пенсионирането си през 1945 г.

Поради липсващи обективни методи за изследване в неврологията на човешкия мозък, през 1927 г. разработва и въвежда в клиничната практика мозъчната ангиография, при която, чрез съчетано използване на рентгенови лъчи и радиоактивни йодни препарати, е възможно да се откроят контрастно мозъчните кръвоносни съдове. Прилагането на този метод донася на автора голяма известност, като и до днес е основно средство в диагностиката на мозъчни тумори и съдови увреждания.

През 1935 г. присъства на международна конференция, където се съобщава за експеримента на двама американски учени за отстраняване на голяма част от челния дял на мозъка на маймуни, в резултат на което изчезва проявяваната от тях агресивност. Това го навежда на мисълта, че прекъсването на връзката между челния дял с останалата част от мозъка, може да се използва за подобряване състоянието на психичноболни хора с изявена агресивност. До този момент прилаганите средства и методи имали временен ефект и практически това психическо състояние е опасно както за болните, така и за околните.

През 1936 г. се извършва първата операция от професора по неврохирургия Алмейда Лима, наречена левкотомия (от гръцки: leukos – „бял“). Методът е наречен с такова име, поради прекъсване на нервните влакна, изградени от бяло вещество, които свързват челния лоб с другите части на мозъка. Днес тази операция е известна с името лоботомия.

Този метод не лекува радикално болестта, но прави пациентите спокойни, което пък позволява да живеят в семейна среда. След извършване на около 100 подобни операции, правителството забранява подобно лечение.

Този метод получава най-широко разпространение след Втората световна война в САЩ, където неврологът Уолтър Фриман я прилага в собствена модификация.

От 1960 г. с откриването на нови психотерапевтични средства, броят на извършваните лоботомии рязко намалява и престава да се прилага. Така е намерено и решение и са удовлетворени протестите на психолози и психиатри, че тази операция е антихуманна и води до дълбока промяна в психиката и унищожаване на личността.

Политическа кариера

Студентските му увлечения по политиката водят до това, че участва активно в политическия живот на Португалия.

  • През 1903-1917 г. е депутат в Парламента.
  • През 1917 г. е посланик на Португалия в Испания.
  • От 1917 г. е Министър на външните работи на Португалия и като представител на държавата си подписва Версайския мирен договор.
  • През 1922 г. се отказва от политическа дейност, след идването на власт на консервативно управление.

Нобелов лауреат

През 1949 г. получава половината Нобелова награда за физиология или медицина „за откриването на терапевтичната стойност на левкотомията при някои психози“, като я поделя с Валтер Хес.

Признание

Мониш е член на Кралската академия на науките в Лисабон и на лондоското Кралско дружество.

източник: уикипедия