Добри Войников

роден: 22 ноември 1833 г. в Шумен, Османска империя

починал: 27 март 1878 г. в Търново, България, на 44 г.

националност: България

професия: учител, писател

жанр: драма

известен като: основоположник на българския театър

Добри Войников е български възрожденски учител, драматург, общественик и журналист, музикален и театрален деец. Той е основоположник на българския театър, пръв български режисьор и автор на театрални пиеси. Най-известна сред тях е „Криворазбраната цивилизация“ от 1871 г., смятана за най-добрата българска комедия до началото на 20 век.

Биография

Добри Войников е роден на 22 ноември 1833 г. в Шумен в семейството на поп Васил Войников. Първоначално учи в родния си град при Сава Филаретов, Иван Богоров и Сава Доброплодни. Завършва френския колеж „Сен Беноа“ в Цариград (1856-1858). През целия си живот е учител – отначало в Шумен (1858-1864), където започва обществено-политическата си дейност като организатор на т.нар. „млади“ в черковната борба и като читалищен деец. Принуден да емигрира в Румъния, учителства в Браила (1864-1870) и в Гюргево (1873-1874).

През 1860 г. Добри Войников издава „Сборник от разни съчинения“, антология на френската литература, която предизвиква полемики в печата между франкофили и русофили. По-късно публикува „Кратка българска история“ (1861) и „Ръководство за словесност“ (1874), която е сочена за един от най-добрите образци на българската литературна теория от 70-те години.

През зимата на 1865 г. Войников организира в Браила българска любителска театрална група, която ръководи до 1870 г. За пръв път в историята на българския театър привлича жени-актриси. През 1869 г. става един от учредителите на Българското книжовно дружество (днешната Българска академия на науките). От 1870 до 1876 г. продължава театралната си дейност в Букурещ, Гюргево и Шумен, където се връща през 1874 г., след като приема руско поданство. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) става управител на сиропиталище в Търново, където умира от тиф. Гробът му се намира в парк „Дружба“ във Велико Търново до гроба на Колю Фичето.

Произведения

  • Кратка българска история. Виена, 1861
  • Кратка българска граматика с упражнения. Браила, 1864
  • Българска граматика за първоначални ученици. Виена, 1869
  • Песни любавни, хороводни, сватбенски и смешни (Браила, 1868)
  • Сборник от разни съчинения. Изчерпени из французката литература и преведени с прибавления на няколко български съчинения за пример на младити, что ся занимават с писменост (Цариград-Галата, 1860)
  • Ръководство за словесност с примери за упражнение в разни видове съчинения на ученици в народните ни мъжки и женски училища. Виена, 1874

Исторически пиеси

  • Райна княгиня (1866)
  • Покръщение на Преславски двор (1868)
  • Велислава, българска княгиня (1870)
  • Възцаряването на Крума Страшний (1871)

Комедии

  • Криворазбраната цивилизация (1871)
  • Чорбаджията (1881)
  • По неволя доктор (1862)

Битова драма

  • Диманка или вярна пръвнинска любов (ръкопис – 1876)

Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават и някои литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.

източник: уикипедия