Posted in Д, Р

Джоко Росич

   Published Date: 28.02.2019

рождено име: Ђоко Росић / Đoko Rosić

роден: 29 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия

починал: 21 февруари 2014 г. в София, България, на 81 г.

националност: България

професия: актьор

местожителство: България

родители: Мирко Росич; Цветанка Росич

брачни партньори: Занка Александрова; Лиляна Лазарова

деца: Ирина Джордже Росич; Стоян Колев

Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, на сръбски: Ђоко Росић или Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма.

Биография

Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия.

Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.

Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (1956) и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години като журналист в БНР (1952-1968), актьор в СИФ (1972-1992).

Член на Югославската комунистическа партия (ЮКП) (1948-1951), Организацията на югославските емигранти в България (1951-1954), Съюза на българските журналисти (СБЖ) (1962), Съюза на българските филмови дейци (СБФД) (1972) и Съюза на артистите в България (САБ).

Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Женен е, има две деца (Ирина Росич, Стоян Колев), четирима внуци и правнук и правнучка.

Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 г. получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.

На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.

Награди и отличия

  • Медал „за заслуги“ към БНА (1971).
  • Медал „за заслуги“ към БНА (1981).
  • Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1982).
  • „Годишна награда“ на БР (1963).
  • „Годишна награда“ на БР (1966).
  • „II награда“ за филма „Смърт няма“ (Варна, 1963).
  • „I награда“ за филма „Смърт няма“ (Джакарта, Индонезия, 1963).
  • „Наградата на критиката“ за филма „9 месеца“ на Марта Менсарош (Кан, Франция, 1977).
  • „Голямата награда“ за филма „Законът на циганите“ на МКФ (Монреал, Канада, 1997).
  • „Награда за мъжка роля“ за филмите „Страст“ и „Законът на циганите“ на Националния фестивал на унгарското кино (Будапеща, Унгария, 1998).
  • Наградата „Златен век“ на Министерството на културата „за големите му заслуги и принос към българското кино“ (2010).

източник: уикипедия