Димитър Списаревски

Роден: 19 юли 1916 г. в Добрич, Румъния (днес с България)

Починал: 20 декември 1943 г. в Долни Пасарел, България, на 27 г.

Националност: България

Професия: военен пилот

Служба: 1936-1943 г.

Служил на: България

Род войски: авиация

Войсково поделение:

Войни: Втора световна война

Отличия: Орден „За храброст“ (посмъртно)

Димитър Светозаров Списарѐвски е български летец-изтребител, офицер (приживе: поручик, посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009), кавалер на ордена „За храброст“ (посмъртно).

Загива при боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Биография

Димитър Списаревски, наричан от другарите си Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава в Румъния, само 16 дни преди градът да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Баща му – офицер от запаса Cветозар Списаревски, и чичо му  – дипломатът Коста Списаревски са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котленски възрожденски род, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век. Другият чичо на летеца – също Димитър Списаревски – е офицер и поет, кавалер на български и сръбски ордени за храброст. В самия край на Междусъюзническата война той е вероломно съсечен при Злетовска река докато е парламентьор при сърбите.

С Ньойския договор от 1919 г., Добрич заедно с цяла Добруджа отново са анексирани от Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, още през 1919 г. след една протестна публична проява на главата на семейството Списаревски са силово експулсирани от румънската власт и се местят в Лом на ул. „Ивайло“ №8, после в Белоградчик и накрая от 1932 г. живеят в София на ул. „Цар Аспарух“ №57, когато бащата започва работа като финансов инспектор. Таткото поддържа в бежанското семейство и възпитава сина си Димитър в непоколебим свободолюбив дух, мъжественост и горещо родолюбие.

В София Димитър Списаревски постъпва и през 1934 г. завършва елитната Втора мъжка гимназия „Цар Борис III“ (днес 22-ро СОУ), където е знаменосец на училището, както е отбелязано в зрелостното му свидетелство. Мечтата му да стане летец се проявява още тогава. Като ученик в шести (днешния 9-ти) клас в кръжока по авиомоделизъм на гимназията, заедно със свои другари, построяват безмоторен самолет.

Димитър расте висок, здрав и буен. Отличен гимнастик, плувец и футболист, занимава се с борба и бокс. От 1933 до 1935 г. е футболист на ПФК Левски (София), за който играе в няколко приятелски срещи.

Димитър Списаревски тръгва по офицерския път на баща си и чичо си и постъпва във Военното на Н. В. училище, но е буен и непокорен и остро реагира на всяка несправедливост, затова, още преди да завърши първата година, го откомандироват и е изпратен да служи като редник в Ямбол в 6-и пехотен полк. За отлично поведение, след няколко месеца е произведен в кандидат-подофицер и по лично ходатайство на командира на полка правата му на юнкер са възстановени, върнат е в училището и го завършва в 1938 г. в 57-ми „Средногорски“ випуск.

По време на военното си обучение младият летец бил характеризиран от съратниците си като дързък и буен. (В школата във Вернойхен набил един немски летец-капитан, който обидил България и нейните летци, наричайки ги „балкански туземци“. В Бургас напердашил окръжния началник на полицията и неговите приятели, защото си позволили да накърнят честта на колега летец.)

Той заявява на другарите си:

..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него…

А друг път:

Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!

Въздушен бой на 20.12.1943.

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи ‘летящи крепости’ Б-24 Либърейтър (”Освободител”), охранявани от 50 изтребители, се насочила да бомбардира за пореден път София.

Димитър Списаревски бил един от изтребителите на бойно дежурство. Това бил първият му боен полет, за който той се готвил отдавна.

В разгара на въздушната битка Списаревски успял да свали вражеския самолет с изключително смел маньовър, но уви, съвсем скоро патроните на бордовата му картечница свършили.

И точно тогава, в онзи кратък, може би няколко секунден момент, Списаревски взел решение, което коствало живота му, но и го превърнало във вечен символ на храбростта. Без колебание, той се врязал във водаческата машина. Бомбардировачът бил разцепен във въздуха, спасил се само опашният стрелец, който бил изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски паднал на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му било открито сред отломките. Врагът бил принуден да се оттегли и да хвърли бомбите си в полето.

Национален герой

Димитър Списаревски е смятан за национален герой. Той не е възрожденец, отдал живота си на каузата. Не е живял в толкова тежки времена, както националните ни герои. Неговото величие си проличало единствено в онзи миг. Имал е избор – можел е да не вземе участие в тази тежка и ненужна никому война. Можел е в онзи студен зимен ден – 20 декември 1943 – да не жертва живота си. Но го е направил. Защото поручик Списаревски е смятал, че животът му би бил безсмислен, ако не бъде посветен на обичната му родина.

Безпримерният героизъм, проявен от него, не може да бъде описан.

Поручик Димитър Списаревски е награден посмъртно с „Кръст за храброст” и е произведен в чин капитан. Погребан е с военни почести в Централните софийски гробища в Алеята на летците.