Даяна Уелска

Родена: 1 юли 1961 г. в Сандрингам, Великобритания

Починала: 31 август 1997 г. в Париж, Франция, на 36 г.

Националност: Англия, Великобритания

Титла: принцеса на Уелс

Даяна, принцеса на Уелс (пълно име Даяна Франсис Маунтбатън-Уиндзор, на английски: Diana Frances Mountbatten-Windsor) – английска принцеса на Уелс, член на британското кралско семейство. В продължение на петнадесет години е съпруга на Чарлз, принц на Уелс. Тя е майка на втория и шестия в реда на наследяване на британския трон, принцовете Уилям и Хенри. Наричана „принцеса на народа“ (people’s princess), тя е забележителна личност, допринесла за развитието на благотворителността по света с многобройни изяви в тази област.

На 31 август 1997 Даяна загива при автомобилна катастрофа в тунел в Париж заедно с Доди ал Файед и техния шофьор Анри Пол. Кръвните тестове за алкохол показват, че шофьорът е пил алкохол преди инцидента. Техният Мерцедес-Бенц S280 се разбива в тринадесетата колона на тунела Алма. Двулентовият тунел е бил построен без метални прегради между колоните, в резултат на което и най-малкото отклонение от посоката на движение лесно би довело до директен сблъсък с колоните. Ненавременната и трагична смърт на лейди Даяна е предмет на много противоречиви хипотези за причините, включително и спекулации за заговор на МИ6. През 2005 г. бе забранена ексхумация на тялото ѝ, което още повече засили слуховете за евентуална бременност на принцесата преди смъртта ѝ през август 1997.

На 4 декември 2006, след тригодишно разследване, Скотланд Ярд излиза с доклад, че автомобилната катастрофа на лейди Даяна и Доди ал-Файед не е резултат от заговор за убийство, а е трагичен инцидент.

На 7 април 2008 съдебният състав по делото решава, че причина за смъртта на Даяна е „престъпно нехайство“, породено от комбинацията от употреба на алкохол с неимоверния натиск от страна на жълтата преса.


Детство

Даяна е най-малката дъщеря на Едуард Джон Спенсър, виконт Алтроп, по-късно 8-ми граф Спенсър, и първата му съпруга, Франсис. Родена е в Парк Хаус, Сандрингам, в графство Норфолк, Англия на 1 юли 1961 в 6.45 вечерта. Кръстена е в църквата „Св. Мария Магдалена“ от отец Пърси Хърбърт (ректор на църквата и бивш епископ на Норуич и Блекбърн); кръстник ѝ е Джон Флойд (председател на Кристис).

Тя е четвъртото поред от общо пет деца на двойката –

  • лейди Сара Спенсър (1955),
  • лейди Джейн Спенсър (1957),
  • Джон Спенсър (роден и починал на 12 януари 1960) и
  • наследникът на титлата и именията Чарлз Спенсър (1964).

След жестокия развод на родителите си през 1969 (заради любовната афера на лейди Алтроп с Питър Шанд Кид), майката на Даяна взема нея и по-малкия ѝ брат в апартамента си в лондонския квартал Найтсбридж, където Даяна посещава местното училище. Същата Коледа, децата отиват да празнуват с баща си, който впоследствие не ги пуска да се върнат в Лондон. Лейди Алтроп завежда дело за попечителство върху децата си, но показанията на нейната майка срещу собствената ѝ дъщеря по време на процеса допринасят за решението на съда да даде правата върху Даяна и брат ѝ на баща им.

През 1976 след развода на сем. Дартмут лорд Спенсър се жени за Рейн, графиня Дартмут, единствена дъщеря на писателката Барбара Картланд. По това време Даяна пътува из страната, живеейки ту при единия, ту при другия си родител. Тя и останалите деца не се разбират добре с мащехата си.


Произход

Даяна е родена в благородническото семейство Спенсър, които винаги са били близки до британското кралско семейство. По бащина линия тя е далечен потомък на Стюартите и по-точно на двама от незаконните синове на крал Чарлз II:

  • Хенри Фитцрой, син от Барбара Вилиърс, 1-ва херцогиня на Кливлънд и
  • Чарлз Ленокс, син от Луиса дьо Кероил.

Освен това, Даяна е и потомък на крал Джеймс II чрез неговата дъщеря Хенриета Фитц Джеймс. Майката на Хенриета е Арабела Чърчил, сестра на Джон Чърчил, 1-ви херцог на Марлборо, следователно тя е свързана с всичките единадесет херцози на Марлборо. По тази линия тя има родствена връзка и със сър Уинстън Чърчил. Други нейни известни предци включват Робърт Брус, Мери Болейн, лейди Катрин Грей, Мария де Салинас, Джон Егъртън, 2-ри граф на Бриджуотър и Джеймс Станли, 7-ми граф на Дерби.

От майчината си страна тя има ирландска, шотландска, английска, американска и арменска кръв. Една от пра-пра-бабите ѝ по майчина линия е нюйоркската наследница Франсис Уорк. Бабата на Даяна по майчина линия, Рут, лейди Фермой, е дългогодишна приятелка и придворна на Елизабет, кралицата-майка.


Образование

Първоначално Даяна учи в Силфилд Скул Кингс Лин, Норфолк, след това в Ридълсуърт Хол в Норфолк и в девическото училище Уест Хийт в Севън Оукс, Кент, където не е добра ученичка.

През 1977, на 16-годишна възраст, тя напуска Уест Хийт и за кратко посещава института Алпин Видеманет в Швейцария. По същото време среща бъдещия си съпруг, който по това време излиза със сестра ѝ, лейди Сара. Даяна е много добра в плуването и гмуркането и мечтае да стане балерина. Известно време учи балет, но е твърде висока за професионална кариера.

Даяна се премества в Лондон преди да навърши 17 години. До 1981 живее в апартамент, купен за нея в Ърлс Корт, който споделя с три съквартирантки.


Брак

Любовният живот на принц Чарлз винаги е бил обект на спекулации от страна на пресата, която често го свързва с много известни и аристократични жени, включително и със сестрата на принцеса Даяна – лейди Сара Спенсър. Вече навършил 30 години, той е под сериозен натиск да се ожени. Юридически, единственото изискване към него е съпругата му да не е римокатоличка; предпочитанията са тя да е от англиканската църква. За да получи одобрение от семейството му и техните съветници, всяка потенциална съпруга е трябвало да има кралски или аристократичен произход, да бъде девствена, както и протестантка.

Годеж и сватба

Чарлз познава Даяна от няколко години, но едва през лятото на 1980 тя събужда интереса му за първи път като потенциална годеница. Това става по време на един уикенд в провинцията, когато тя наблюдава как играе поло. След това той я кани на друг уикенд на кралската яхта Британия и в кралската резиденция Балморал, Шотландия, където я представя на родителите си и тя получава тяхното одобрение. След това двойката продължава да се среща в Лондон и на 6 февруари Чарлз прави официално предложение за женитба, което Даяна приема, но запазват това в тайна няколко седмици. Годежът им е обявен официално на 24 февруари 1981, когато престолонаследникът подарява на принцесата пръстен за £30,000 с 14 диаманта и сапфир.

20-годишната принцеса се омъжва в катедралата Свети Павел, в която има повече места отколкото в Уестминстърското абатство, което обикновено се ползва за кралските бракове. Сватбата е наричана „приказна“ и се състои на 29 юли 1981. Гледана е от рекорден брой хора по телевизията – 750 милиона. Пред олтара, Даяна случайно размества първите две имена на Чарлз, наричайки го Филип Чарлз Артър Джордж (вместо Чарлз Филип). Сватбата започва в 11:20 преди обяд, английско време. Роклята на Даяна е оценена на £9000 и има 25 фута дълъг шлейф и най-фина дантела.

Проблеми и раздяла

В началото на 90-те години бракът между Даяна и Чарлз започва да се разпада, нещо, което първоначално е отричано, а след това превърнато в сензация от световните медии. Принцът и принцесата говорят пред пресата чрез свои приятели, обвинявайки се един друг за разпада на брака си.

Принцът и принцесата на Уелс се разделят на 9 декември 1992. Макар че обвинява Камила Паркър-Боулс за семейните си проблеми, през октомври 1993 г. Даяна пише на своя приятелка, че вярва, че съпругът ѝ е влюбен в Тиги Лег-Бърк (бавачка на децата) и иска да се ожени за нея.

На 3 декември 1993 Даяна оповестява оттеглянето си от обществения живот. Чарлз подновява старата си пред-брачна връзка с Камила Паркър-Боулс. Попитана каква е ролята на Камила за разпадането на брака, Даяна отговаря: „Е, в този брак ние бяхме трима, така че беше малко пренаселено“. През 1995, по време на интервю за популярната телевизионна програма „Панорама“ Даяна потвърждава, че има връзка с инструктора си по езда, Джеймс Хюит. Чарлз е потвърдил собствената си извънбрачна връзка година по-рано в интервю за Джонатан Димбълби.

Развод

Като директно следствие от интервюто на Даяна за „Панорама“ Елизабет II моли през декември 1995 Чарлз и Даяна за „ранен развод“. Това става скоро след обвинението от страна на Даяна, че Тиги Лег-Бърк е направила аборт с дете на принц Чарлз, което кара Тиги да изиска извинение.

Два дни преди тази история да излезе наяве, секретарят на Даяна – Патрик Джефсън, подава оставка в знак на несъгласие с изявленията на принцесата, които той окачествява като пресилени.

На 20 декември 1995 Бъкингамският дворец публично съобщава, че кралицата е изпратила писма до Чарлз и Даяна, съветвайки ги да се разведат. С подкрепата на министър-председателя и на висшите съветници това решение е взето след седмици обсъждане (според BBC). Принц Чарлз незабавно се съгласява с предложението. През февруари 1996 Даяна оповестява и своето съгласие.

Разводът е финализиран на 28 август 1996.

Даяна получава споразумение за значителната сума от около £17 милиона, но специална клауза в него ѝ забранява да обсъжда детайлите.

Дни преди официалното решение за развод, кралица Елизабет II издава декрет (letters-patent), съдържащ общите правила за титулуване на лицата, встъпили в брак с член на кралското семейство, след техния развод. Според тези правила, тъй като вече не е омъжена за принца на Уелс и по този начин вече не е член на кралското семейство по брачна линия, Даяна загубва титлата Нейно Кралско Височество и вместо това е титулувана – Даяна, Принцеса на Уелс. Бъкингамският дворец пуска съобщение за пресата в деня, когато излиза решението за развод, съобщавайки новата титла. Освен това се посочва, че Даяна е все още официално член на кралското семейство, тъй като е майка на втория и третия по линия престолонаследник.


Личен живот след развода

След развода Даяна се връща в жилището си в двореца Кенсингтън, като напълно го преобзавежда. Тя остава да живее там до смъртта си.

Публично се среща с уважавания сърдечен хирург от Пакистан – Хаснат Кан, когото след смъртта ѝ приятелите наричат „любовта на живота ѝ“. Двамата излизат заедно почти две години при пълна секретност, преди да прекратят връзката поради културни различия. Скоро след това Даяна започва връзка с Доди Ал-Файед.

След развода си Даяна работи за Червения кръст и участва в кампании за премахването на противопехотните мини по света. Работата ѝ е по-скоро на хуманитарно, отколкото политическо ниво. Тя се занимава със собствените си интереси в областта на филантропията, музиката, модата и пътуванията – въпреки че все още ѝ трябва разрешение от кралското семейство, за да заведе децата си на почивка или за да представлява Обединеното кралство в чужбина. С изключение на някой уикенд или празник вкъщи, Даяна прекарва повечето си време в Лондон, често без синовете си, които са или с принц Чарлз, или на училище.


Смърт

На 31 август 1997, Даяна умира след автомобилна катастрофа в тунела Пон дьо л’Алма в Париж, заедно с Доди Ал-Файед и мениджъра по сигурността на хотел Риц – Париж, Анри Пол, който е шофирал наетия Мерцедес-Бенц през Париж, но бил преследван от папараци. Техният черен Мерцедес-Бенц S280 се блъска в тринадесетата колона на тунела. Двулентовият тунел е построен без метална бариера пред колоните. Нито един от четиримата пътници в колата не е бил с предпазен колан.

Кръвният анализ показва, че Анри Пол е бил под влияние на алкохол, докато е шофирал. Карал е с висока скорост, за да избяга от преследващите ги папараци. Тестовете показват, че има съдържание на алкохол в кръвта си три пъти повече от допустимите норми. Бодигардът на Файед – Тревор Рийс-Джоунс – който седял на предната пътническа седалка, е бил най-близо до мястото на удара и въпреки това е единственият, който оцелява. Анри Пол и Доди Ал-Файед загиват на място, а Даяна, която е седяла на задната седалка, но без колан, се приплъзва напред при удара и потъва под предната седалка. Тя получава множество сериозни наранявания на сърцето с последващ вътрешен кръвоизлив. Транспортирана е с линейка до болницата, но по пътя получава два сърдечни пристъпа. Въпреки опитите на лекарите, включително вътрешен сърдечен масаж, Даяна умира в 4 ч. сутринта местно време. Погребението ѝ на 6 септември 1997 е излъчвано на живо по телевизията и е гледано от приблизително 2.5 милиарда души по света.

18-месечното френско съдебно изследване приключва през 1999 с изявлението, че автомобилната катастрофа, при която умира принцесата, е причинена от Пол, който загубил контрол над колата при висока скорост и под влияние на алкохол.

От февруари 1998, бащата на Доди – Мохамед Ал-Файед – собственик на Хародс и хотел Риц, (за когото Пол работи) твърди, че катастрофата е резултат от конспирация и че е ръководена от MI6 по инструкции от принц Филип, херцог на Единбург.

На 2 октомври 2007 започва разследване в Кралския съд като продължение на разследването, започнало през 2004. На 7 април 2008, съдебният състав решава, че Даяна е загинала поради невнимателното шофиране на Анри Пол и поради преследването от страна на фотографите. На следващия ден Мохамед Ал-Файед обявява, че прекратява своята 10-годишна кампания в името на децата на принцесата на Уелс.


Цитати от принцеса Даяна

  • Аз обичам духът ми да е свободен. Някои не харесват това, но то е начинът, по който мога да бъда себе си.
    I like to be a free spirit. Some don’t like that, but that’s the way I am.
  • Прави само каквото ти казва сърцето.
    Only do what your heart tells you.
  • Слабост ли е, че се водя от сърцето си, а не от главата си?
    It is a weakness that I lead from my heart, and not my head?
  • Не действам по наръчник… Аз се ръководя от сърцето, а не от главата.
    I don’t go by the rule book… I lead from the heart, not the head.
  • Не съм политическа фигура, нито искам да бъда – аз идвам с моето сърце.
    I am not a political figure, nor do I want to be one; but I come with my heart.
  • Когато си щастлив, можеш да простиш много неща.
    When you are happy you can forgive a great deal.
  • Да показваш чувствата си не значи, че си разглезен.
    It’s not sissy to show your feeling.
  • Прегръдките имат огромна полза – особено за децата.
    Hugs can do great amounts of good – especially for children.
  • Наистина е важно да показваш любов.
    It’s important to show lovе.
  • Трябва да имам място, където да намирам покой за ума си.
    I’ve got to have a place where I can find peace of mind.
  • Казват, че е по-добре да си беден и щастлив, отколкото богат и злочест. А какво ще кажете за нещо компромисно – като среднобогат и просто без настроение?
    They say it is better to be poor and happy than rich and miserable, but how about a compromise like moderately rich and just moody?
  • Аз знаех каква е моята работа: да излизам, да се срещам с хората и да ги обичам.
    I knew what my job was; it was to go out and meet the people and love them.
  • Мисля, че най-голямото заболяване на този ден и век е, че хората се чувстват необичани. Знам, че мога да дам любов за минута, за половин час, за ден, за месец – мога да дам. И съм много щастлива да правя това, искам да правя това.
    I think the biggest disease the world suffers from in this day and age is the disease of people feeling unloved. I know that I can give love for a minute, for half an hour, for a day, for a month, but I can give. I am very happy to do that, I want to do that.
  • Най-голямото заболяване на този ден и век е, че хората се чувстват необичани.
    The biggest disease this day and age is that of people feeling unloved.
  • Обичам да държа ръцете на хората, когато посещавам болници, въпреки че те са шокирани, защото не са преживявали нищо подобно преди това – но за мен това, което правя, е нещо нормално.
    I love to hold people’s hands when I visit hospitals, even though they are shocked because they haven’t experienced anything like it before, but to me it is a normal thing to do.
  • Нищо друго не ми доставя повече щастие от това да се опитам да помогна на възможно най-много уязвими в това общество. Това е цел и съществена част от моя живот – това е вид съдба. На всеки, който в беда ме повика, аз ще се притичам – където и да съм.
    Nothing brings me more happiness than trying to help the most vulnerable people in society. It is a goal and an essential part of my life – a kind of destiny. Whoever is in distress can call on me. I will come running wherever they are.
  • Хората си мислят, че в края на деня мъжът е единствената награда. Всъщност изпълнената работа е по-добрата награда за мен.
    People think that at the end of the day a man is the only answer. Actually, a fulfilling job is better for me.
  • Навсякъде виждам страдание – и това е мястото, където искам да бъда, и да правя, каквото мога.
    Anywhere I see suffering, that is where I want to be, doing what I can.
  • Не можеш да успокоиш измъчените като измъчваш спокойните.
    You can’t comfort the afflicted with afflicting the comfortable.
  • Ако трябва да се грижа за хората в болницата, трябва да знам всеки аспект от тяхното лечение и да разбирам тяхното страдание.
    If I am to care for people in hospital I really must know every aspect of their treatment and to understand their suffering.
  • Вниманието и привързаността на обществото ме преведоха перз едни от най-трудните периоди; вашата любов и привързаност винаги е облекчавала моите пътувания.
    The kindness and affection from the public have carried me through some of the most difficult periods, and always your love and affection have eased the journey.
  • Аз искам всички майки, бащи и деца да осъзнаят колко много се нуждая от тях и колко много ценя тяхната подкрепа.
    I wish all the mothers, fathers and children out there realize how much I need them and how much I value their support.
  • Бих искала хората да мислят за мен като за някой, който се грижи за тях.
    I’d like people to think of me as someone who cares about them.
  • Всеки един от нас има нужда да покаже колко много се грижим ние един за друг и едновременно с това се грижим за себе си.
    Everyone of us needs to show how much we care for each other and, in the process, care for ourselves.
  • Най-големият проблем на този свят днес е нетолерантността. Всички са толкова нетолерантни един към друг.
    The greatest problem in the world today is intolerance. Everyone is so intolerant of each other.
  • Не ме наричайте икона. Аз съм просто майка, която се опитва да помогне.
    Don’t call me an icon. I’m just a mother trying to help.
  • Ако на мъжете им се налагаше да раждат, никой от тях нямаше да има повече от едно дете.по време на втората бременност
    If men had to have babies, they would only ever have one each.
  • Чарли Чаплин започва да създава деца на 60 – след като е решил, че тогава вече иска да има деца. Аз все още чувствам същото, което винаги съм чувствала. По-добре сега, защото съм по-щастлива.
    Charlie Chaplin started having kids at 60-just decided he wanted to have kids then. I still feel the same as I’ve always felt. Better now, because I’m happier.
  • Родителите учат малките си деца да не говорят с непознати, а аз уча моите да го правят.из документален филм на ВВС
  • Какво ли трябва да му е на едно малко момче, когато прочете, че баща му никога не е обичал майка му?
    What must it be like for a little boy to read that daddy never loved mummy?
  • Ще се боря във всяко едно положение за моите деца, така че те да могат да постигнат своите възможности като човешки същества и като личности с обществени задължения.
    I will fight for my children on any level so they can reach their potential as human beings and in their public duties.
  • Аз искам моите момчета да разбират емоциите на хората, тяхната несигурност и лишения, техните надежди и мечти.
    I want my boys to have an understanding of people’s emotions, their insecurities, people’s distress, and their hopes and dreams.
  • Живея за синовете си. Бих била изгубена без тях.
    I live for my sons. I would be lost without them.
  • Отнасяй се към семейството си като към приятели и към приятелите си като към семейство.
    Treat your family like friends and your friends like family.
  • Във всяко едно отношение семейството е връзка с нашето минало и мост към нашето бъдеще.
    In every conceivable manner, the family is link to our past, bridge to our future.
  • Любовта на семейството и най-голямата благословия в живота.
    The love of a family is life’s greatest blessing.
  • Щастливото семейство е като предварителен рай.
    A happy family is but an earlier heaven.
  • В този брак бяхме трима. А аз не обичам тълпите.след развода в интервю за ВВС през 1995 г.
    There were three of us in this marriage, so it was a bit crowded.
  • Хората ме наричат Мерилин Монро на 80-те години, считайки, че това е голямо щастие.
  • Да бъдеш принцеса не е това, което го хвалят, че е.
    Being a princess isn’t all it’s cracked up to be.
  • Не мисля, че много хора ще искат да бъда Кралица. Аз правя неща по различен начин – и не се действам по наръчник.
    I don’t think many people will want me to be Queen. I do things differently – I don’t go by the rule book.
  • Жизненоважно е за монархията да поддържа връзка с хората. Това е, което се старая да правя.
    It’s vital that the monarchy keeps in touch with the people. It’s what I try and do.
  • Бих искала да бъда кралица в сърцата на хората, но не се виждам като кралица на тази страна.
    I’d like to be a queen in people’s hearts but I don’t see myself being queen of this country.

източник: уикипедия