Posted in Д, Л, Х

Дейвид Хърбърт Лорънс

   Published Date: 11.09.2018

Роден: 11 септември 1885 г. в Истуд, Великобритания

Починал: 2 март 1930 г. във Ванс, Франция, на 44 г.

Националност: Великобритания

Професия: писател, поет, драматург, художник, есеист

Жанр: романи, пътеписи, литературна критика

Направление: модернизъм

Повлиян от: Джоузеф Конрад, Херман Мелвил, Уолт Уитман, Лев Шестов, Томас Харди, Шопенхауер, Фридрих Ницше, Джордж Елиът

Повлиял на: Олдъс Хъксли, Антъни Бърджес, Колм Тоибин, Тенеси Уилямс, Дилън Томас, Октавио Пас, Дорис Лесинг, Чарлз Буковски, Анаис Нин

Дейвид Хърбърт Лорънс, по-известен като Д. Х. Лорънс (на английски: David Herbert Lawrence), е британски писател, поет, есеист и художник. Автор на „Белият паун“ (1911), „Любовникът на лейди Чатърли“ (1928) и други.

Биография и творчество

Произход и детство

Дейвид Хърбърт Лорънс е роден на 11 септември 1885 г. в град Истуд, Нотингамшър, в централна Англия. Той е четвърто дете на пропил се миньор. Майка му е бивша учителка, доста по-начетена от мъжа си. Детството на Лорънс минава в бедност и караници между родителите му. Вдъхновен от майка си, с която е в силна емоционална връзка и дори превъплъщава в г-жа Морел в първата си творба, „Синове и любовници“, той проявява интерес към изкуствата.

Той завършва Нотингамския университет и по-късно преподава в начално училище в Кройдън, Южен Лондон (1908-1911). Майката на Лорънс умира през 1910 г. – той ѝ помага като ѝ дава свръхдоза приспивателни. Тази сцена той пресъздава в творбата си „Синове и любовници“.

Началото на ХХ век

През 1909 г. няколко поеми на Лорънс биват показани от Джеси Чеймбърс, детската му любов, на Форд Мадокс Форд, който ги публикува в „Английско ревю“. Появата на първата му творба, „Надутият бял човек“ (1911), утвърждава Лорънс като писател. През 1912 г. среща Фрида Уийкли (по баща фон Рихтхофен), жена на професор Ърнест Уийкли, и се влюбва в нея. Фрида напуска мъжа и трите си деца, и заедно с Дейвид избягват в Бавария, а после в Австрия, Германия и Италия, като се женят през 1914 г. През 1913 г. излиза „Синове и любовници“, базираща се на детството му и включва описание на Джеси в образа на Мириам за разлика от по-ранните творби, където я наричат „Мюриъл“ .

През Първата световна война Дейв и жена му са подложени на постоянен тормоз от властите поради германското потекло на съпругата и неговите антивоенни възгледи. Биват заподозрени в шпионаж в полза на германците (по-точно, че подават сигнали на германските подводници) и официално изгонени от Корнуол през 1917 г. Принудени от бедността, често сменят жилищата си и Лорънс едва оживява след тежък грип. Семейство Лорънс емигрират от Англия през 1919, когато започват номадските им години.

Творчество през 20-те години на XX век

Най-добрата му творба, „Любовникът на Лейди Чатърли“, излиза неофициално във Флоренция през 1928 г. Разказва за любовната афера между богата, омъжена жена и работник в имението на мъжа ѝ. Книгата е забранена едновременно в Англия и Америка и обявена за порнография. В Англия се появява в нецензуриран вид през 1960 г. след съдебен процес, на който за свидетели на защитата са призовани Е. М. Форстър, Хелън Гарднър и Ричард Хогарт.

Други работи на Лорънс от 20-те са

  • „Изгубеното момиче“, която започва да пише още в Италия, занимавайки се с любимата си тема – момиче се омъжва за мъж от много по-ниско потекло, пренебрегвайки съветите на приятелите си, защото намира в него топлота и разбиране,
  • „Влюбена жена“ (1920 г.), отчасти отнасяща се за семейството на Лорънс, Джон Мидълтън и неговата жена Катрин Мансфийлд по времето, когато споделят една къща в Англия през 1914-15 г. Книгата е продължение на „Дъгата“.

Други две негови работи от 20-те са

  • „Наказанието на Аарон“ (1922) и
  • „Кенгуру“ (1923).

Те показват известно влияние на Ницше, в частност идеята за „свръхчовека“, докато „Култ към змията“ (1926) дава ясна картина на Мексико и древните религии на ацтеките.

Документалните разработки на Лорънс включват

  • „Движенията в Европейската история“ (1921),
  • „Психоанализ и безсъние“ (1922),
  • „Учения в класическата американска литература“ (1923) и
  • „Апокалипсис“ (1931).

Четвъртият му роман, „Дъгата“ (1915), е забранен за неприличния си характер – съдържа псувни и свободно се говори за секс. Забраната му пречи да издаде каквото и да е занапред. Дори рисунките му биват конфискувани от художествена галерия. Джон М. Мъри и Катрин Мансфийлд предлагат на Лорънс място за писанията му в техните „малки списания“. Лейди Отолайн Моръл, жена на либерален член на Парламента, е най-големият покровител на Лорънс. Чрез нея той печели връзки с няколко важни личности, сред които Олдъс Хъксли, Е. М. Форстър и Бертран Ръсел, с когото обаче по-късно се скарва жестоко.

Лорънс, творбите и туберкулозата

През 20-те години Олдъс и Лорънс пътуват из Италия и Франция. През годините от 1922 до 1926 той и Фрида напускат Италия и се местят многократно – първо в Цейлон, после Австралия, Ню Мексико и Мексико. Тези години дават на Лорънс достатъчно материал за няколко от романите и историите му. През 1924 г. ню-йоркската вип-персона Мейбъл Додж Луън подарява на Лорънс и Фрида имението Киова в Таос, в замяна на оригиналния ръкопис на „Синове и любовници“. След тежко боледуване в Мексико, Лорънс разбира, че има животозастрашаваща туберкулоза. След 1925 г. Лорънс ограничава пътуванията си към Европа.

Той умира от туберкулоза във Венс, Франция, на 2 март 1930 г. Фрида (която умира през 1956 г.) се връща обратно в ранчото Киова и построява параклис в памет на Лорънс, където помества праха от кремацията му. През 1950 г. тя се омъжва за Ангелино Равагли, бивш италиански пехотен офицер, с когото започва връзка още през 1925 г. Лорънс също така получава посмъртно признание за експресионистките си картини, рисувани през 20-те години.

Библиография

Романи

  • The White Peacock (1911)
  • The Trespasser (1912)
  • Sons and Lovers (1913)
    Синове и любовници : Трагедията на днешното поколение, изд.: „Звезда“, София (1940), прев. Ставри Флоров
    Синове и любовници, изд.: „Профиздат“, София (1990), прев. Лидия Александрова
  • The Rainbow (1915)
    Дъгата, изд.: ИК „Колибри”, София (2010), прев. Венцислав К. Венков
  • Women in Love (1920)
    Влюбени жени, изд.: „Сиела“, София (2005), прев. Борис Дамянов
  • The Lost Girl (1920)
  • Aaron’s Rod (1922)
  • Kangaroo (1923)
  • The Boy in the Bush (1924)
  • The Plumed Serpent (1926)
    Пернатата змия, изд.: ИК „Колибри“, София (2013), прев. Венцислав К. Венков
  • Lady Chatterley’s Lover (1928)
    Любовникът на Леди Чатърлей, изд.: „Д. Маджаров“, София (1934), прев. И. С.
    Любовникът на Леди Чатърлей, изд.: „Богас“, София (1990), прев.
    Любовникът на Леди Чатърлей, изд.: „Инфомедия Груп”, София (2012), прев. Иван Шекерджиев
  • The Escaped Cock (1929), по-късно препубликуван под заглавието The Man Who Died

Сборници с разкази

  • The Prussian Officer and Other Stories (1914)
  • England, My England and Other Stories (1922)
  • The Horse Dealer’s Daughter (1922)
  • The Fox, The Captain’s Doll, The Ladybird (1923)
    Лисицата, изд.: София (1938), прев. Димитър Стоевски
  • St Mawr and other stories (1925)
  • The Woman who Rode Away and other stories (1928)
  • The Rocking-Horse Winner (1926)
  • The Virgin and the Gipsy and Other Stories (1930)
    Девицата и циганинът, изд.: „Сиела”, София (2014), прев. Весела Кацарова
  • Love Among the Haystacks and other stories (1930)

Стихосбирки

  • Love Poems and others (1913)
  • Amores (1916)
  • Look! We have come through! (1917)
  • New Poems (1918)
  • Bay: a book of poems (1919)
  • Tortoises (1921)
  • Birds, Beasts and Flowers (1923)
  • The Collected Poems of D H Lawrence (1928)
  • Pansies (1929)
  • Nettles (1930)
  • Last Poems (1932)
  • Fire and other poems (1940)
  • The Complete Poems of D H Lawrence (1964), ed. Vivian de Sola Pinto and F. Warren Roberts
  • The White Horse (1964)

Пиеси

  • The Daughter-in-Law (1912)
  • The Widowing of Mrs Holroyd (1914)
  • Touch and Go (1920)
  • David (1926)
  • The Fight for Barbara (1933)
  • A Collier’s Friday Night (1934)
  • The Married Man (1940)
  • The Merry-Go-Round (1941)
  • The Complete Plays of D H Lawrence (1965)
  • The Plays, edited by Hans-Wilhelm Schwarze and John Worthen, Cambridge University Press, 1999

Есеистика и публицистика

  • Study of Thomas Hardy and other essays (1914)
  • Movements in European History (1921)
  • Psychoanalysis and the Unconscious и Fantasia of the Unconscious (1921/1922)
  • Studies in Classic American Literature (1923)
  • Reflections on the Death of a Porcupine and other essays (1925)
  • A Propos of Lady Chatterley’s Lover (1929)
  • Apocalypse and the writings on Revelation (1931)
  • Phoenix: The Posthumous Papers of D. H. Lawrence (1936)
  • Phoenix II: Uncollected, Unpublished and Other Prose Works by D. H. Lawrence (1968)
  • Introductions and Reviews, edited by N. H. Reeve and John Worthen, Cambridge University Press, 2004.
  • Late Essays and Articles, edited by James T. Boulton, Cambridge University Press, 2004.

Пътеписи

  • Twilight in Italy and Other Essays (1916)
  • Sea and Sardinia (1921)
  • Mornings in Mexico and Other Essays (1927)
  • Sketches of Etruscan Places and other Italian essays (1932)

Преводи, извършени от Лорънс

  • Lev Shestov, All Things are Possible (1920)
  • Ivan Alekseyevich Bunin, The Gentleman from San Francisco (1922), tr. with S. S. Koteliansky
  • Giovanni Verga, Mastro-Don Gesualdo (1923)
  • Giovanni Verga, Little Novels of Sicily (1925)
  • Giovanni Verga, Cavalleria Rusticana and other stories (1928)
  • Antonio Francesco Grazzini, The Story of Doctor Manente (1929)

източник: уикипедия