роден: 1 декември 1923 г. в Кърджали, България

починал: 8 април 1995 г. в София, България, на 71 г.

националност: България

професия: поет, преводач

образование: Софийски университет

литература:

• жанр: поезия
• направление: социалистически реализъм

Давид Хаим Овадия е български поет и преводач на поезия от еврейски произход, участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Кратка биография

Давид Овадия е роден на 1 декември 1923 г. в град Кърджали. Той е активен член на Работническия младежки съюз от 1940 г., партизанин от Втора средногорска бригада „Васил Левски“ и член на Българската комунистическа партия от 1945 г. През 1950 г. завършва руска филология в Софийския университет. Работи като редактор последователно във в. „Отечествен глас“, Радио София, издателство „Партиздат“ и издателство „Народна младеж“.

Давид Овадия е заслужил деятел на културата от 1974 г., член на Съюза на българските писатели (СБП). Почти цялото му творчество е посветено на борбата срещу фашизма, но пише и любовна поезия. Преводач на руска поезия.

Участва в редица състезания по шахмат – софийските първенства по шахмат, Мемориал „Бахаров“, турнири за ветерани и др. Умира на 8 април 1995 г.

Творчество

Стихосбирки

• Партизански дневник (1948)
• До последния миг (1950)
• Отрядът живее (1951)
• Стихове за партизанския отряд (1955)
• Дом (1956)
• Омразата не бива да угасне (1958)
• Несбъдната среща (1960)
• Епиграми (1961)
• Късна среща (1964)
• Стихотворения (1967)
• Трябва да се живее (1972)
• Избрани стихотворения” (1973)
• Белият снежен килим (1975)

Мемоарно-документална литература

• Петър Черкелов (1954)
• Август, август… (1965)
• Леваневски (1980)
• Менахо или терористът (1970)
• Избрани произведения т. I и II (1983)
• Дед или разгромът (1990)

Литература за деца

• Радостни очи (съавтор, 1976)
• Партизаните (1980)

Цитати от Давид Овадия

• Някъде има човек, който те обича, без извинения, без обвинения, без условия, просто те обича!
• Не искам да целувам уста, които лъжат!

• Аз вярвам в мълчаливата любов
  
  Без думи, без красиви обещания,
  без упреци, без молещи уста,
  аз вярвам само в нямото страдане,
  в сподавения порив на кръвта.
  
  Очи, в които погледа не гасне,
  докосването нежно на ръце
  от клетви, от несдържан плач по ясно
  говорят на човешкото сърце.
  
  Тя всичките прегради побеждава!
  Тя – вечен огън и нестихващ зов!
  Как нея ще отминеш, ще забравиш?
  Аз вярвам в мълчаливата любов.

източник: уикипедия