роден: 8 февруари 1404 г.

починал: 29 май 1453 г., на 49 г.

управление: 6 януари 1449 – 29 май 1453 г.

титла: император на Византия

коронация: 6 януари 1449 г.

предшественик: Йоан VIII Палеолог

наследник: няма, Константинопол е завладян

династия: Палеолози

баща: Мануил II Палеолог

майка: Елена Драгаш

бракове:

• Теодора Токо (Италия)
• Катерина Гатилусио

потомци: няма

Константин XI Палеолог (на гръцки: Κωνσταντίνος ΙΑ’ Δραγάσης Παλαιολόγος, на латински: Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш, е последният император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си на 29 май 1453 г.

Син е на Мануил II Палеолог и Елена Драгаш, дъщеря на велбъждския деспот Константин Деян. Той е правнук на цар Иван Александър по майчина линия и на потомката на цар Иван Асен II Ирина Асенина по бащина.

Загива при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве в Цариград срещу турците. Над неговият гроб е малката църква „Въведение Богородично“ в кв. Вефа.

Биография

По византийска традиция му било позволено да приеме фамилията по майчина линия, т.к. в случая тя била достатъчно престижна, Константин предпочитал да се назовава с фамилията на майка си – Драгаш. Голяма част от детството си прекарал в Константинопол под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в Италия, Константин бил начело на Константинопол от 1437 до 1439 г.

До своето встъпване на престола Константин си спечелва уважението на ромеите като храбър деспот на Морея. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато Йоан VIII Палеолог починал, Константин се намирал в Мистра. Неговият по-млад брат Димитър (Деметрий Палеолог) пръв се прибрал в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бил провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.

Управление

През март 1449 г. се прибрал в столицата и поел властта. В следващите години се заел да подготви града за отбрана в случай на обсада, искал помощ и съюз против турците на запад и се опитал да се примири с църковните борби против унията с католическата църква. Във всичко успял отчасти, но да постигне повече в неговото положение трудно било осъществимо.

На 5 април 1453 г. Константинопол е подложен на обсада от голяма османска войска на султан Мехмед II, стремяща се да превземе града и да ликвидира това, което е останало от Източната Римска империя, която днес историците наричат Византия. След два неуспешни щурма на 18 април и на 7 май, при третия щурм на 28 май 150 000-ната османска армия побеждава 7000-те защитници на столицата. Градът е превзет и разорен от турците. След двудневно клане на 30 май турският султан влиза в „Св. София“ и заповядва базиликата да бъде обърната на джамия.

Последният византийски император Константин XI Палеолог загива в сражението при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.

Това е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на европейското средновековие. През същата година пада и управляваният от византийците последен български град, непокорен от турците – Несебър.

Константин XI Палеолог, в чиито вени е текла немалко българска кръв – и по майчина и по бащина линия, е канонизиран за светец. Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговия гроб е построена малката църква „Въведение Богородично“ в кв. Вефа на 500 м северно от акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото, непрестанно горящо над гроба, е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г., когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните.

източник: уикипедия