роден: 10 май 1760 г. в Лион ле Соне, Юра, Франция

починал: 26 юни 1836 г. в Шоази льо Роа, Франция, на 76 г.

националност: Франция

професия: композитор, капитан

стил: класическа музика

служил на: Френската армия

години служба: 1784–1793

награди: Кавалер на Ордена на Почетния легион

известен с: създаването на Марсилезата

Клод Жозеф Роже дьо Лил (на френски: Claude Joseph Rouget de Lisle) е френски капитан и композитор, който на 24 април 1792 г. създава „Марсилезата“, френският национален химн.

Биография и творчество

Ранни години

Роже дьо Лил е роден в Лион ле Соне. Неговите родители живеели в съседното село Монтагю. На мястото на раждането му е поставена табела, а от 1882 г. в центъра на града има и негова статуя. Той е най-големият син на Клод Игнас Роже (Claude Ignace Rouget (5 April 1735 – 6 August 1792)) от Оргелет и Жана Маделин Гайланд (Jeanne Madeleine Gaillande (2 July 1734 – 20 March 1811)).

Кариера

Роже дьо Лил влиза в армията като инженер и по-късно е повишен в чин капитан.

Създава „Марсилезата“ през април 1792 в Страсбург, където е разквартирована неговата военна част. Песента била вдъхновена от произведението на Моцарт „Пиано Концерто 25“. Първата ѝ част се казвала „Chant de guerre de l’armée du Rhin“ („Боен химн на Рейнската армия“). Названието си „Марсилеза“ той получил от политика Шарл Барбаруа, роден в Марсилия. По-късно песента става химн на Марсилския доброволчески батальон и най-накрая на Франция.

Дьо Лил бил заклет роялист и контрареволюционер. През 1793 едва избягва гилотината и лежи дълго време в затвора при терора на якубинците и е освободен чак след контрареволюцията през 1795 г.

Смърт

Клод-Жозеф дьо Лил умира в бедност през 1836. На 14 юли 1915 неговите тленни останки са транспортирани до войнишкото гробище в гр. Шоази льо Роа.

Марсилезата

Песента на Марсилезата Клод-Жозеф Роже дьо Лил написва в Страсбург в нощта на 25 срещу 26 април 1792 г., след като Австрия обявява война на Франция. Оригиналното име на химна е „Марш на Рейнската армия“. Песента става сборен сигнал на Френската революция и прозвучава за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от пристигащи от Марсилия части от френската Национална гвардия, откъдето произлиза и името ѝ.

Марсилезата има такъв успех във времето след Френската революция, че на 14 юли 1795 г. е обявена за национален химн.

Впоследствие тя е била забранявана последователно от Наполеон Бонапарт, Луи XVIII и Наполеон III. За кратко е възстановена след Юлската революция от 1830 г., а окончателно става химн на страната след 1879 г.

Тя е преработена от Ектор Берлиоз през 1830 г. Mарсилезата се утвърждава като химн на Франция и с конституциите от 1946 и 1958 г.

През 1917 година пък, след падането на царския режим, и Марсилезата, и Интернационалът, са използвани за национални химни на Русия.

Песента е забранена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Третия Райх райони през Втората световна война и пеенето ѝ е било акт на съпротива.

източник: wikizero.com