Чудомир

Автопортрет с маслени бои (1950) (Снимка: Литературно-художествен музей „Чудомир“ – Казанлък)

рождено име: Димитър Христов Чорбаджийски

роден: 25 март 1890 г., в Турия, община Павел баня, Княжество България

починал: 26 декември 1967 г., в София, България, на 77 г.

образование: Държавно художествено-индустриално училище в София

известни творби: серия картини „Нашенци“

научна дейност в област: История

работил в: Историко-етнографски музей в Казанлък

депутат в: V НС

Димитър Христов Чорбаджийски (1890-1967), известен с псевдонима си Чудомир, е български писател хуморист, художник и краевед.

 

Биография

Той е седмото от осем деца в семейството на Мария Дончева и хаджи Христо Георгиев Чорбаджийски. През 1901 г. завършва началното си образование в родното си село Турия, а през 1904 г. – прогимназия в Казанлък. Намеренията на бащата са синът да стане офицер или търговец; майката на Чудомир го подкрепя в желанието му да се занимава с рисуване.

Бащата и майката на Чудомир
Бащата и майката на Чудомир

За този избор и за плановете на бащата разказва самият писател в своята автобиография:

Във Военното училище приемаха само синове на богатите и въпреки че в село имахме голям двор, не ме признаха за дворянин и отказаха да ме приемат. За свещеник също не ме харесаха, въпреки че ядях блажно през пости и вече нарушавах някои от десетте божи заповеди. Тогава той реши да ме направи бакалин, но като се увери, че съм раздавал стоки повече на вересия и везните се наклонявали все в полза на клиента, отчаял се съвсем. Тогава реших да постъпя в Рисувалното училище…

До 16-годишна възраст учи в Старозагорската гимназия „Иван Вазов“. През 1913 г. завършва четирите курса на Държавното художествено училище в София (мобилизиран по време на Балканската война), но се дипломира едва през 1919 г. във връзка с мобилизацията в Първата световна война. Учебният процес го сближава с Георги Машев, който го запознава с Димчо Дебелянов и Людмил Стоянов.

През 1921 г. се жени за своята колежка — художничката Мара Нонова.

Чудомир и Мара в Банкя, 1929
Чудомир и Мара в Банкя, 1929

В периода 1920-1932 г. работи като гимназиален учител в Казанлък.

През 1932 г. се налага Чудомир да напусне учителското си място (по онова време действа закон, според който единият от семейните учителски двойки е трябвало да напусне държавната работа). Чудомир е поканен да поддържа хумористичната страница на вестник „Зора“. Тази дейност се изразява в изпращането на няколко разказа и карикатури месечно и продължава до 1940 г., когато Чудомир пише писмо до главния редактор на вестника, с което заявява оттеглянето си:

Настъпи период на преоценка на ценностите. Не съм съгласен с политиката на в. „Зора“. Не съм доволен от постигнатото. Изобщо гражданинът Димитър Чорбаджийски не може повече да понася твореца Чудомир.

През 1929-1930 г. отива на специализация в Париж: командирован е „да се запознае с методиката и пропедевтиката“ по рисуване в парижките училища. Престоява известно време и във Виена. През 1937 г. пътува до Рим, Венеция и Римини.

От 1938 г. е член на Върховния читалищен съвет, а през 1966 г. става народен представител в Петото народно събрание от район Павел баня. Става заслужил деятел на изкуството през 1965 г., а на 23 май 1967 г. получава званието народен деятел на културата.

Няколко дни преди смъртта си Чудомир предава на Серафим Северняк свитък с листове – „Драсканици в болницата“, включени в книгите „Избрани разкази“ (1967), „Под шарената черга“ (1981) и др. Там, с привичното си чувство за хумор Чудомир, отбелязва:

Стари и добри мои приятели и другари, не съм се съмнявал ни за минута, че няма сърдечно да ме изпратите до „вечното ми жилище“, ако не вали дъжд.

Една друга мисъл от същите записки вероятно може ба бъде свързана с неговия избран край:

След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…

Самоубива се на 26 декември 1967 г. в София. Два дни по-късно казанлъчани и хора, дошли от цяла България, изпращат Чудомир в последния му път. Погребват го по негово желание в градинката пред къщата му.

В едно писмо до Константин Щъркелов Чудомир пише:

Помъчих ли се да отразя епохата? Донесох ли полза на народа си? След тая ужасна борба на живот и смърт между двата противоположни свята къде сме ние? На чия сме страна? Кому помагаме чрез изкуството си?

Псевдоними

През юношеските си години получава своя прякор Чудомир, който по-късно използва и като псевдоним. По думите на автора той и неговите връстници често попадат на обявления за награда за информация, свързана с обявените за държавно издирване дейци на ВМОРО Яне Сандански и Чудомир Кантарджиев. Между последния и младия Димитър е открита комична прилика, която пръв забелязва неговият съселянин Дянко Фурнаджията и му прикачва прякора Чудомир.

Димитър Чорбаджийски е използвал и други псевдоними: Брей, Два пъти фан, Фанфан, Дели Димо, Ер малък, Ъ, Максим Гладний, Оскар Бум, Пилот, Мария Василева, Сечко-Бечко, Стрелец, Фанко Фтичката, Чанка-Чунга, Шлук и Яу, Яу, Ч., Чуд. и др.

Литературна дейност

Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във всекидневника на Михалаки Георгиев „Балканска трибуна“; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията „Барабан“, „Въртокъщник“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази — те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания:

  • Не съм от тях (1935)
  • Нашенци (1936)
  • Аламинут (1938)
  • Кой както я нареди (1940)
  • Консул на Голо бърдо (1947)
  • Избрани произведения (1949, много преиздания)
  • Пестете ни времето! (1969)
  • Съчинения в 3 тома (1970)
  • Събрани съчинения в 6 тома (2013)
  • Юбилеен сборник „Чудомир и нашето съвремие“ (2015)

Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици.

Чудомир като художник

В своя очерк за Чудомир Серафим Северняк споделя, че от лични разговори знае, че Чудомир винаги се е считал първо за художник и после писател. Своето твърдение авторът подкрепя с фактът, че, с изключение на ранния вестникарски период в София, когато Чудомир е „пописвал“ стихчета и проза, до 30-те години на XX век, т.е. до навършване на четиридесет години, Чудомир е бил преди всичко художник.

В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания.

След края на Първата световна война, когато Чудомир се установява в Казанлък, той провежда своята първа самостоятелна изложба с рисунки и карикатури (1925 г.). Втората му самостоятелна изложба се състои отново в Казанлък – през 1926 г. Във всекидневника „Зора“, на който е редовен сътрудник, са публикувани множество негови рисунки на политическа и социална тематика.

През 1937 г. Чудомир участва в националната изложба на карикатуристите заедно с Александър Божинов, Александър Добринов, Илия Бешков, Стоян Венев. През същата година гостува на Белградската картинна галерия на карикатуристите.

Най-известните си произведения в изобразителното изкуство той представя през последните години на живота си. Серията картини е наречена „Нашенци“ и включва предимно акварели, рисувани в периода между 1932 г. и 1960 г. Третата му самостоятелна изложба включва произведения именно от този цикъл – тя е представена през 1965 г. в Стара Загора, Казанлък и Габрово, а през 1967 г. – в Пловдив.

За героите на Чудомир Серафим Северняк пише, че те не са никога само точилар или само запасен подофицер, само къщен лъв, или само еснафка, а винаги са и още нещо, което може да се обозначи с понятия като наивност или доброта, озлобление или отчаяние, вятърничев оптимизъм или безнадежност.

Краеведство

През 1924 г. Чудомир започва да сътрудничи на музея при читалище „Искра“ в Казанлък, който е основан от Петър Топузов. В периода 1930-1958 г. той е уредник и директор на краеведическия музей „Искра“ и 14 години работи на обществени начала.

Чудомир е един от основателите на казанлъшкия вестник „Казанлъшка искра“.

Цитати от Чудомир

  • „Ако животните имаха разум, те също биха вършили глупости като хората.“
  • „Всички мъже обичат да разправят спомени за войните, защото тогава може най-много да лъжат в своя полза.“
  • „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
  • „Даже и най-скъпият часовник има само 60 минути в час.“
  • „Дорде открият таланта, заприлича на кранта.“
  • „Дори и котките се облизват, кога ги похвалят.“
  • „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
  • „Една мъка ще занеса със себе си на оня свят — не можах да разбера тук, на земята, кое е ново и кое старо изкуство.“
  • „Жената само когато я лае куче и минава мост над мътна река, не мисли за мъж.“
  • „За богатия и дявола вари каша, а за бедния и в кървавицата има кости.“
  • „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
  • „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
  • „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
  • „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
  • „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
  • „Кучето обича господаря си, а котката неговата къща.“
  • „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
  • „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
  • „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
  • „Не гребенът реши главата, а времето.“
  • „Никой не е по-силен от слабостите си.“
  • „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
  • „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
  • „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
  • „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
  • „Писателят-хуморист често улеснява задачата на философа. Той спомага да разберем човешката природа по един приятен начин.“
  • „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
  • „Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.“
  • „Той е добър човек за своето място, само че още не е изкопано.“
  • „Той повишава гласа си, вместо да засили доводите си.“
  • „Хуморът е двулик Янус, който с едното си лице се смее на плача на противоположното лице.“
  • „Хуморът ни откъсва от дребното, от всекидневното, позволява ни, като се надсмиваме над себе си, да се взрем по-дълбоко в себе си.“
  • „Човек, който обича да преяжда, копае своя гроб със зъбите си.“
  • „Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“

Из „Дневник“

  • „— Ааа, нашият Моше много успя, много напредна. Той вече е моше-ник.“ (11.01.1949)
  • „Много яде това малко човече. Хитро е. ‘Аз — казва — сядам на машината и почвам да пиша без главни букви, без препинателни знаци — не спазвам никое правило. После го прочитам, прочиствам и наново го преписвам.’
Той много настоява да пиша. ‘Нашите герои са литература — казва той и изброява много имена на писатели. — А твоите са живи хора, с плът и кръв.’ Лъже ли? Защото той е и ловец.“ — за Емилиян Станев,(01.02.1949)

 

източник: уикипедия